Сломер е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.

Сломер
Главната улица в селото. Автобусната спирка се забелязва горе в дясно.
Главната улица в селото. Автобусната спирка се забелязва горе в дясно.
Общи данни
Население 379 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35,123 km²
Надм. височина 125 m
Пощ. код 5229
Тел. код 061391
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 67475
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП)
Кметство
   кмет
Сломер
Бонка Петрова
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Сломер се намира в средата на Дунавската хълмиста равнина, Централна Северна България. Отстои северно на 17 км от общинския център гр. Павликени, 57 км от областния център гр. Велико Търново и на 41 км южно от гр. Свищов. Заедно със съседните села Батак и Карайсен образува своеобразен равнобедрен триъгълник с разстояние 4 км едно от друго. Водещите към селото пътища са от третокласната републиканска пътна мрежа, но са сравнително добри за пътуване. През зимния период се почистват и опесъчават.

Селището е разположено в долината на „Студена река“, която води началото си от чешма, намираща се на 700 м в землището на селото. Заобиколено е от всички страни с хълмове, което прави климата в самото село приятен за живеене през всичките сезони. Зимата е мека, а лятото – сравнително топло.

Землището на село Сломер се състои от обработваеми земеделски площи, ливади, пасища и гори. Почвата е черноземна и благоприятна за обработка и отглеждане на различни земеделски култури.

ИсторияРедактиране

Не е известно от кога е създадено село Сломер. Съществува легенда, че в древността в м. ”Слава могила”, която се намира на около 2 км северозападно от селото, е водена битка между противници, които впоследствие сключват мир. Там са открити върхове на стрели и части от други оръжия. По тази версия, селото се е казвало „Славамир“. Турците го наричали „Сла-мире“ и с течение на годините се е образувало днешното „Сломер“.

Друга версия за произхода на селото е, че тези земи са били населявани от славянски племена, чиито племенен вожд се е казвал Славомер-Славомир. Неговото име е носело и поселището. С течение на годините се е образувало днешното наименование „Сломер“.

Какво е станало с населението на селото не е известно. Знае се, че през средновековието жителите са били застигнати от чума и оцелелите са се заселили на 3 – 4 км югоизточно от бившето поселище, в долината на „Студена река“, където е разположено в днешно време с. Сломер.

По време на османската власт, селището е било заселено от турци. Отбелязано е в турските регистри още от 1585, 1618 и 1638 г. като „Славомир“ и „Ислаумир“. По последни данни, тук се е намирал чифликът на Рушид бей. За обработването на земите и за всякакви нужди на чифлика, в него са били заселени българи от съседните села Батак и Варана.

Не са известни някакви особени събития да са се случвали през османското владичество, освен през 1876 г. Тогава българското население е щяло да бъде изклано от войската на Митхат паша. Това се е случило на религиозния празник „Свети дух“. Сломерчанинът Григор Кадънков влиза в спор с турчин и го убива /по-късно местността е наречена "Убитите турци/. Турската власт се изплашва, че в селото има комити и праща редовна войска под командването на Митхат паша, която да накаже българското население в Сломер. Докато войската заемала позиция, довереникът Емин ага предупреждава бея и той спасява селото от унищожение.

По време на Руско-Турската Освободителна война, голяма част от населението е било българско. Една незначителна част са били турци, събрани в малка махала. Руските войски освобождават селото на 23 юни 1877 г. По това време, през 1878 и 1879 г. е построен и храма „Свети Йоан Рилски“. Иконите са подарени на църквата от Руския император, който по това време е квартирувал в с. Горна Студена – на 21 км от Сломер.

Старото училище на селото е построено през 1879 г., а през 1923 г. е завършена новата триетажна сграда на учебното заведение, която има и салон.

През годините на изграждането на Свободна България, селото дава своя дял с личността на Недялко Мочуров Атанасов – български учител, политик, Председател на две Обикновени Народни събрания, депутат в няколко Обикновени Народни Събрания, министър в Правителството на Стамболийски, който за прогресивните си идеи е лежал в затвора преди и след Девети септември 1944 г.

Сред жертвите на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни има и сломерски войници.

По време на борбата против фашизма в Сломер е създадена структура на БСРП/к/ под ръководството на Самуил Неделчев Енчев – „Дядото“ за съпротива против фашисткото правителство. Организира се явочна квартира на Горнооряховския партизански отряд в дома на Елена Атанасова. Селото дава и един партизанин на Горнооряховския партизански отряд, Сава Друмев – участник и във Втората фаза на Втората световна война.

Непосредствено след Девети септември 1944 г. в Сломер са изпратени новосъздадени милиционерски отряди със задача да заловят и транспортират с камиони до Околийския град верните на фашистката власт селяни. Милиционерите арестуват и натоварват в два камиона определените хора и привечер тръгват за града. На края на селото ги изчаква Самуил Неделчев Енчев – „Дядото“, ляга на пътя и не позволява хората да бъдат транспортирани до града. Така спасява живота им.

През годините на социализма селото се развива и процъфтява. Центърът му е напълно обновен. С общ, доброволен труд е построена новата сграда на читалище „Развитие“ (1965), сградата на Кметството, Пощата и Здравната служба и сградата, в която се помещават днес офисите на двете земеделски кооперации. Открит е стол за обяд на учениците, магазин за плодове, зеленчуци и вино, където се предлага произведена от кооперацията продукция на преференциални цени. Създава се и целодневна детска градина. Изгражда се център на РПК, в който отварят врати сладкарница, хранителен магазин, железария, магазини за дрехи и обувки и смесен магазин, ресторант с дансинг и сцена за оркестър. В двора на училището и детската градина се оформя и парк с шадраван. Отново с общ труд са съборени старите, едноетажни кирпичени къщи и са построени нови две- и триетажни, тухлени. Улиците са асфалтирани, а до всяка къща е прокаран водопровод.

Новото време доведе и първия демократично избран кмет във Великотърновска област, Борис Борисов Линков, роден през 1967 г. в с. Сломер. Той събира 90 (деветдесет) процента от гласовете на гласоподавателите.

В момента с. Сломер е селище със затихващи функции. Голяма част от младото поколение напуска родното си място, поради различни причини. Построеното с много труд от сломерчани се руши. Сградата на детската градина е съборена, училището се руши, а паркът с шадравана е оставен на произвола. От чешмата-войнишки паметник отдавна не тече вода. Рушат се и помещенията на магазините и ресторанта.

РелигииРедактиране

Населението изповядва източноправославна вяра. В центъра на с. Сломер се намира храма „Свети Йоан Рилски“. Стенописите и фреските са автентични и много добре съхранени.

Обществени институцииРедактиране

Кметство

Здравна служба

Читалище „Развитие“

Храм „Свети Йоан Рилски“

Основно училище „Димитър Благоев“ – НЕ ФУНКЦИОНИРА

Целодневна детска градина – НЕ ФУНКЦИОНИРА

ОППК „Съгласие-Сломер“

ЗКПУ „Доверие-Сломер“

Пенсионерски клуб „Еделвайс“

Два магазина

Три кафенета-кръчми

Два лицензирани пункта за изкупуване на мляко

Културни и природни забележителностиРедактиране

В центъра на с. Сломер е изграден войнишки паметник-чешма в чест на загиналите войници от селото във войните 1912 – 1913 г. и 1944 – 1945 г.

Читалище „Развитие“ е основано през1895 г. и разполага с библиотека и неработещ киносалон. Православният храм „Свети Йоан Рилски“ е зографисан със стенописи и фрески, добре съхранени и автентични – от изграждането му. В селото са изградени петнадесет чешми с чучури, „постави“ за поене на животни и специални места за пране и сушене на дрехи. В местностите „Слава могила“, от която селището носи името си, „Трите могили“, „Корийката“, „Страната“, „Зад бърдо“, гората „Кусора“ и цялото землище на селото, могат да се видят различни природни забележителности.

Редовни събитияРедактиране

Всеки петък се провежда битов пазар. На него се предлагат вещи, необходими за бита и съществуването на хората от селото. Празника на селото – Съборът се провежда всеки трети уикенд на месец октомври. Пенсионерски клуб „Еделвайс“ организира честването на празниците „Бабинден“, „Баба Марта“, „Осми март“ и на всички национални празници.

ЛичностиРедактиране

Недялко Мочуров Атанасов, роден през 1881 г. в с. Сломер, почива през 1960 г. в гр. София. Завършва гимназия в гр. Шумен и Търговското училише в гр. Свищов. Български учител и виден български политик от БЗНС. Председател на Осемнадесетото и Деветнадесетото Народни събрания. Депутат в Народното събрание 1911 – 1913, 1914 – 1923, 1938 – 1939, 1945 – 1946. Министър в Правителството на Александър Стамболийски. Лежи в затвора след Деветоюнския преврат (1923) и след Девети септември 1944 г.

Атанас Савов Мочуров, роден на 12 май 1931 г. в с. Сломер. Завършва филологическия факултет на Софийския университет, състудент на Недялко Йорданов. Български учител, редактор, поет, белетрист, драматург, публицист и литературен критик. Автор на множество поезия, романи, книги за деца и помагала. Депутат във Великото Народно Събрание. Член на СБП. Живее в гр. Варна. Работи и твори под псевдонима „Сломер“.

Петко Петков, роден през 1949 г. в с. Сломер, професор. Автор и съавтор на 3 учебника, 2 ръководства и 3 учебни помагала по говедовъдство. Има публикувани над 60 научни и 10 научно-популярни статии. Живее в гр. Стара Загора.

Трифон Костадинов Иванов е роден през 1947 г. в с. Сломер, специалист по вътрешни болести, доцент-доктор от НИЛВТ към катедра „Медицина на бедствени ситуации и токсикология“ към МБАЛ-София ВМА. Има публикувани самостоятелно и в съавторство над 100 научни труда в областта на токсикологията. Живее в гр. София.