Слънчевата светимост, L, е мерна единица за лъчев поток (мощност, излъчена под формата на фотони), която се използва от астрономите за измерване на светимостта на звезди. Определя се по отношение на Слънцето. Една слънчева светимост е 3,828×1026 W.[1] Това не включва светимостта на слънчевото неутрино, което би добавило 0,023 L.[2] Слънцето е леко променлива звезда и светимостта му варира.[3] Голямото колебание е 11-годишният слънчев цикъл, който причинява периодична вариация от около ±0,1%. Други вариации през последните 200 – 300 години се считат, че са много по-малки от това.[4]

Еволюция на слънчевата светимост, радиус и ефективна температура, сравнени с днешното Слънце.

Определяне редактиране

Слънчевата светимост е свързана със слънчевата облъченост (слънчевата константа). Слънчевата облъченост е отговорна за орбиталното принуждаване, което предизвиква циклите на Миланкович, които определят земните ледникови цикли. Средната облъченост на върха на земната атмосфера понякога е известна като слънчевата константа, I. Облъчеността се определя като мощност на единица площ, така че слънчевата светимост (общата мощност, излъчвана от Слънцето) е получената облъченост на Земята (слънчева константа), умножена по площта на сферата, чийто радиус е средното разстояние между Земята и Слънцето:

 

където A е астрономическата единица в метри, а k е константа (чиято стойност е много близка до 1), която отразява факта, че средното разстояние между Земята и Слънето не е точно една астрономическа единица.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Williams, David R. Sun Fact Sheet – Sun/Earth Comparison // National Aeronautics and Space Administration, 1 юли 2013.
  2. Bahcall, John N. Neutrino Astrophysics. Cambridge University Press, 1989. ISBN 978-0-521-37975-5. с. 79.
  3. Vieira, L. E. A. и др. How the inclination of Earth's orbit affects incoming solar irradiance // Geophysical Research Letters 39 (16). 2012. DOI:10.1029/2012GL052950.
  4. Noerdlinger, Peter D. Solar Mass Loss, the Astronomical Unit, and the Scale of the Solar System // Celestial Mechanics and Dynamical Astronomy 801. 2008. с. 3807.