Сметачна машина

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за предшествениците на компютрите. За съвременните машини вижте Компютър.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за механичния калкулатор. За електронния вижте Калкулатор.

Сметачна машина е общо название на машини за автоматизация на пресмятанията, които използват механизми.

Реплика на сметачната машина на Шикард
Настолна механична сметачна машина от средата на ХХ век, извършваща четирите основни аритметични действия

ИсторияРедактиране

Дълги години се смята, че автор на първата сметачна машина е Блез Паскал, но напоследък става известно, че Вилхелм Шикард, немски енциклопедист, проектира сметачна машина през 1623 г., която използва механизмите на Неперовите пръчици и я нарича „Изчисляващ часовник“. Тя умножава и дели седемцифрени числа. Има специален звънец, който предупреждавал при препълване. През 1624 г. обаче единствената машина е унищожена при пожар и се смята, че Шикард не е направил друга.

Още като младеж Блез Паскал започва пионерска работа, свързана с изчислителните машини и след три години усилия и 50 прототипа, през 1642 г. създава сметачна машина. В следващите 10 години той направил 20 такива машини, наречени калкулатор на Паскал (Паскалина). В различни европейски музеи все още могат да бъдат видени 9 от тях[1].

Готфрид Лайбниц счита, че за истинските мъже е недостойно да губят часове в сметки, ако вместо това могат да се използват машини. През 1672 г. той изобретява цифрова механична сметачна машина с барабанен механизъм, наречена Stepped Reckoner. Намерението му е машината да може не само да събира и изважда, но и да извършва по-сложни операции с умножение и деление. Въпреки това Лайбниц не успява да създаде такъв успешен механизъм. Той обаче въвежда двоичната бройна система, залегнала в основата на всички модерни компютри.

 
Механична сметачна машина „Фацит“ от 1954 година

Аритмометърът е първата автоматична сметачна машина за масова употреба, създадена от Чарлс Ксавиер Томас де Колмар през 1820 г. и продължила да съществува до края на века. Той може да събира, изважда, умножава чрез метода на калкулатора на Лайбниц, а при помощ от страна на човека може и да извършва деление. Това е най-надеждният калкулатор. Машините от този тип и конструкция, които заемат цяло бюро, се продават в продължение на 90 години.

Механични калкулатори с клавиши или ръчка се ползват широко в САЩ през 1920-те и 1930-те години, като най-известните производители са Burroughs, Marchant Calculating Machine Company, Felt & Tarrant Manufacturing Company, Monroe Calculating Machine Company и Remington Rand[2]

Особено популярни поради високото си качество са механичните сметачни машини „Фацит“ (Facit). Различни механични сметачни машини са използвани до 1970 г. за счетоводни, научни и геодезически изчисления.

ПримериРедактиране

 
Механична сметачна машина Resulta BS9, Национален природонаучен музей София
  • Антикитерски механизъм от около 150 г. пр.н.е. – можел е да изпълнява събиране, изваждане и деление
  • Сумираща машина на Паскал (Паскалина) – аритметична машина, изобретена от Блез Паскал през 1643 г.
  • Механичен калкулатор на Лайбниц (1673 г.)
  • Машина на Вилхелм Шикард
  • Аритмометър
  • Сумираща машина
 
Калкулатор Curta

През 1948 австрийският изобретател Курт Херцщарк проектира миниатюрния калкулатор Curta: преносим ръчен механичен изчислителен уред, който може да събира, изважда, дели и умножава.[3]

Най-сложните варианти на механични сметачни машини, допускащи и известно програмиране, са:

В тези машини обаче програмите (поредицата от инструкции) и обработваните данни са две напълно различни неща: те могат да четат програми и входни данни, но могат да дават като резултат само данни.

АгрегиранеРедактиране

Агрегиране или куплиране на сметачни машини е съединяването на счетоводни и сметачно-перфорационни машини за обща работа с цел повишаване техническо-експлоатационните им възможности. Счетоводни машини се агрегират с електронни умножаващи устройства, позволяващи производственото извършване на действието умножение, и с перфораторни устройства, чрез които информацията се регистрира с перфоленти или перфокарти. Някои сметачно-перфорационни машини се агрегират с изчислителни приставки или перфорационни машини с аналогична цел.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Pascaline. // The history of Computing Project. Посетен на 16 октомври 2017. (на английски)
  2. Cortada, James. Before the computer. Princeton, New Jersey, Princeton Univertsity Press, 1993. ISBN 0-691-04807-X. с. 170.
  3. www.hpmuseum.org

Външни препраткиРедактиране