Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за предшествениците на компютрите. За съвременните машини вижте Компютър.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за механичния калкулатор. За електронния вижте Калкулатор.

Реплика на сметачната машина на Шикард
Настолна механична сметачна машина от средата на ХХ век, извършваща четирите основни аритметични действия

Сметачна машина е общо название на машини за автоматизация на пресмятанията, които използват механизми.

ИсторияРедактиране

Дълги години се смята, че автор на първата сметачна машина е Блез Паскал, но напоследък става известно, че Вилхелм Шикард, немски енциклопедист, проектира сметачна машина през 1623 г., която използва механизмите на Неперовите пръчици и я нарича „Изчисляващ часовник“. Тя умножава и дели седемцифрени числа. Има специален звънец, който предупреждавал при препълване. През 1624 г. обаче единствената машина е унищожена при пожар и се смята, че Шикард не е направил друга.

Още като младеж Блез Паскал започва пионерска работа, свързана с изчислителните машини и след три години усилия и 50 прототипа, през 1642 г. създава сметачна машина. В следващите 10 години той направил 20 такива машини, наречени калкулатор на Паскал (Паскалина). В различни европейски музеи все още могат да бъдат видени 9 от тях[1].

Готфрид Лайбниц счита, че за истинските мъже е недостойно да губят часове в сметки, ако вместо това могат да се използват машини. През 1672 г. той изобретява цифрова механична сметачна машина с барабанен механизъм, наречена Stepped Reckoner. Намерението му е машината да може не само да събира и изважда, но и да извършва по-сложни операции с умножение и деление. Въпреки това Лайбниц не успява да създаде такъв успешен механизъм. Той обаче въвежда двоичната бройна система, залегнала в основата на всички модерни компютри.

 
Механична сметачна машина „Фацит“ от 1954 година

Аритмометърът е първата автоматична сметачна машина за масова употреба, създадена от Чарлс Ксавиер Томас де Колмар през 1820 г. и продължила да съществува до края на века. Той може да събира, изважда, умножава чрез метода на калкулатора на Лайбниц, а при помощ от страна на човека може и да извършва деление. Това е най-надеждният калкулатор. Машините от този тип и конструкция, които заемат цяло бюро, се продават в продължение на 90 години.

Механични калкулатори с клавиши или ръчка се ползват широко в САЩ през 1920-те и 1930-те години, като най-известните производители са Burroughs, Marchant Calculating Machine Company, Felt & Tarrant Manufacturing Company, Monroe Calculating Machine Company и Remington Rand[2]

Особено популярни поради високото си качество са механичните сметачни машини „Фацит“ (Facit). Различни механични сметачни машини са използвани до 1970 г. за счетоводни, научни и геодезически изчисления.

ПримериРедактиране

 
Механична сметачна машина Resulta BS9, Национален природонаучен музей София
  • Антикитерски механизъм от около 150 г. пр.н.е. – можел е да изпълнява събиране, изваждане и деление
  • Сумираща машина на Паскал (Паскалина) – аритметична машина, изобретена от Блез Паскал през 1643 г.
  • Механичен калкулатор на Лайбниц (1673 г.)
  • Машина на Вилхелм Шикард
  • Аритмометър
  • Сумираща машина
 
Калкулатор Curta

През 1948 австрийският изобретател Курт Херцщарк проектира миниатюрния калкулатор Curta: преносим ръчен механичен изчислителен уред, който може да събира, изважда, дели и умножава.[3]

Най-сложните варианти на механични сметачни машини, допускащи и известно програмиране, са:

В тези машини обаче програмите (поредицата от инструкции) и обработваните данни са две напълно различни неща: те могат да четат програми и входни данни, но могат да дават като резултат само данни.

АгрегиранеРедактиране

Агрегиране или куплиране на сметачни машини е съединяването на счетоводни и сметачно-перфорационни машини за обща работа с цел повишаване техническо-експлоатационните им възможности. Счетоводни машини се агрегират с електронни умножаващи устройства, позволяващи производственото извършване на действието умножение, и с перфораторни устройства, чрез които информацията се регистрира с перфоленти или перфокарти. Някои сметачно-перфорационни машини се агрегират с изчислителни приставки или перфорационни машини с аналогична цел.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Pascaline. // The history of Computing Project. Посетен на 16 октомври 2017. (на английски)
  2. Cortada, James. Before the computer. Princeton, New Jersey, Princeton Univertsity Press, 1993. ISBN 0-691-04807-X. с. 170.
  3. www.hpmuseum.org

Външни препраткиРедактиране