Смилевски конгрес

Смилевският конгрес е конгрес на Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, провел се от 2 до 7 май (17 до 22 април стар стил) 1903 година. На него е потвърдено решението за вдигане на въстание взето на Солунския конгрес от януари 1903 година. Избран е генерален щаб, районните началства и дата за начало на въстанието. Уточнени и координирани са въстаническите действия.

Смилевски конгрес на Битолския революционен окръг
— конгрес —
Протокол от конгреса, 19 април 1903 г. (стар стил)
Място	Смилево, Османска империя
Дата	2 до 7 май 1903 г.
Резултат	Потвърждаване на решението за въстание

Подготовка на Смилевския конгрес

Окръжният комитет на Битолския революционен окръг решава в началото на май 1903 година да проведе окръжен конгрес в село Смилево съгласно решението на общия Солунски конгрес. Окръжното е разпратено в началото на април. Всички околийски комитети са известени за датата и мястото на което ще се проведе конгреса, осигуряват се 2000 души за отбрана на конгреса, който се провежда в къщата на Георги Чуранов, която той сам запалва по време на въстанието. На 2 май, когато започва конгресът, присъстват 35 делегати, но до края му се събират повече от 45. Присъстват Даме Груев, като представител на ЦК на ВМОРО, Анастас Лозанчев, Георги Пешков и Георги Попхристов – членове на окръжния революционен комитет. Борис Сарафов участва като ревизор на четите. С него са и юнкер Димитър Дечев, поручик Димитър Стойков и подпоручик Александър Панайотов.

Районни представители

Битолски Анастас Лозанчев Георги Попхристов Георги Пешков Георги Сугарев Парашкев Цветков	Демирхисарски Йордан Пиперката Димитър Матлиев Лечо Настев	Кичевски Тома Николов Янаки Янев Васил Попов Арсо Мицков Ванчо Мицков Ванчо Сърбаков Климент Групчев	Крушевски Никола Карев Тома Никлев Иван Наумов Иван Василев	Участвали по право Даме Груев Борис Сарафов
Костурски Васил Чекаларов Пандо Кляшев	Лерински Георги Папанчев Михаил Чеков	Охридски Лука Групчев Христо Узунов Тасе Христов Деян Димитров Смиле Войданов	Прилепски Петър Ацев Йордан Тренков Тале Христов Никола Русински	Ресенски Славейко Арсов Никола Кокарев Велян Илиев

Обсъждания

План за въстание приет на конгреса

За председател на Смилевския конгрес е избран Даме Груев, а за секретари Георги Попхристов и Парашкев Цветков. Още в началото на заседанието повторно се обсъжда взетото решение за вдигане на въстание от Солунския конгрес. Главни противници за провеждането на въстание са Петър Ацев, Христо Узунов, Никола Карев и Георги Пешков, а най-големи поддръжници за въстание са Анастас Лозанчев и Васил Чекаларов. Макар и началник на всички бойни сили в най-добре подготвения охридски район, Петър Ацев смята че оръжието е недостатъчно. Обсъжда се и какъв трябва да е характерът на въстанието – масов или партизански. Приема се от всички делегати, че мирното население не трябва да се включва във въстанието, и че не трябва да има посегателства над мирното турско население.

Решения

Окръжно до районните ръководни тела от Главния щаб на II македоно-одрински революционен окръг в състав Борис Сарафов, Дамян Груев и Анастас Лозанчев, с което се информират за решенията на Смилевския конгрес, 14 май 1903 г.

Решено е въстанието да бъде партизанско, а не масово. В главния въстанически щаб с явно гласуване са избрани Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, а за техни заместници с тайно гласуване съответно Георги Попхристов, Петър Ацев и Лазар Поптрайков. Христо Матов, Пере Тошев и Гьорче Петров също са зачислени към главния щаб в случай, че пристигнат в Македония за въстанието. Битолският революционен окръг е поделен на девет околии, като начело на всяка застава горско началство от 3 – 5 души както следва:

• Битолска – Георги Сугарев, Парашкев Цветков, Иван Делов, Георги Чуранов
• Прилепска – Петър Ацев, Тале Христов, Йордан Тренков, Никола Русински (за Марихово) и Георги Пешков (за Поречие)
• Крушевска – Никола Карев, Тома Никлев, подпоручик Тодор Христов, Антиноген Хаджов и Павлов
• Демирхисарска – Георги Попхристов, Йордан Пиперката, поп Кузман Попдимитров, Христо Пасков и Димитър Матлиев
• Кичевска – Лука Джеров, Климент Групчев, Янаки Янев, Ангел Настов и Арсо Мицков
• Ресенска – Славейко Арсов, Велян Илиев, Никола Кокарев, Драган Петков и подпоручик Александър Панайотов
• Охридска – Христо Узунов, Андон Кецкаров, Наум Чакъров, Лука Групчев, Наум Цветинов
• Костурска – Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Лазар Поптрайков, Манол Розов и Михаил Николов
• Леринска – Георги Папанчев, Михаил Чеков, Лечо Настев и Константин Груев

Градските началства се поставят изцяло в услуга на горските началства, а районните началства разделят районите си на отделни центрове и за тях избират централни войводи. Това са Никола Дечев за Демирхисарско, Кичевско и Битолско, поручик Димитър Стойков в Охридско, подпоручик Тодор Христов в Крушевско, подпоручик Александър Панайотов в Ресенско и Преспанско, подпоручик Георги Папанчев в Леринско и фелдфебел Иван Попов в Костурско. Решено е във всяка околия да има по две районни, центрови и селски чети, които да се състоят от 30 – 50 души, а в краткото останало време до въстанието да се набави максимално много оръжие. Борис Сарафов и Никола Дечев изготвят „Въстанически дисциплинарен устав“ за правата, длъжностите и наказанията за четниците, десетниците и централните и районните войводи. Конгресът се наема със задачата да координира датата на всеобщото въстание с другите революционни окръзи, като тя не трябва да е по-рано от месец юли. На конгреса районите на битолския революционен район са преразделени на географски принцип като от 9 стават 12. След въстанието е възстановена старите граници.

За решенията на конгреса поп Тома Николов известява ЦК на ВМОРО в Солун и Задграничното представителство в София с взетите решения. По време на конгреса на 4 май загива Гоце Делчев, което не се разбира за време на заседанията.

Източници

• Анастас Лозанчев, Спомени
• Протоколи от конгреса