Отваря главното меню

Смиле Войданов с псевдоним Азем[1] е български емигрантски деец и революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2] През 30-те години на XX век приема идеите на македонизма.

Смиле Войданов
революционер

Роден
Починал
Смиле Войданов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Смиле Войданов
 
Смиле Войданов на късна възраст
 
Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1926.

Смиле Войданов е роден на 1 февруари 1872 година в охридското село Лактине, тогава в Османската империя. Първо учи в Охрид, а после три години и в кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“. Остава на работа там до 1890 година. През 1892 година е български учител в родното си село, а в периода 1894 - 1897 година е ханджия в Сливово. През 1898 година е назначен за учител в селото, а Христо Узунов и Методи Патчев привличат Смиле Войданов във ВМОРО.

Войданов от 1901 година започва да агитира и да образува комитети на организацията. През юли 1902 година влиза в четата на войводата Деян Димитров, която за район има Малесията. По време на Илинденско-Преображенското въстание Смиле Войданов с четата си действа в района на Горна Дебърца. След потушаването на въстанието заедно с Христо Узунов при Смилево срещат Даме Груев и Георги Сугарев, откъдето после Смиле Войданов се насочва към България[3]. През март 1905 година влиза с чета в Македония заедно с Александър Протогеров, Деян Димитров и Тасе Христов[4].

По време на Балканската война служи в Македоно-одринското опълчение, награден в със сребърен медал.[5] След това Петър Чаулев и Смиле Войданов с общо 189 четници възстановяват революционната си дейност в Охридско сега срещу новата сръбска власт[6].

След Балканската война Смиле Войданов емигрира в Америка и се заселва в град Понтиак, Мичиган, където развива дребен бизнес. Влиза в Управителния комитет на вестник „Народна воля“ и сътрудничи на него, а през 1931 година става председател на ЦК на Македонски народен съюз, на който секретар е Георги Пирински. През 1933 г. в Съединените щати е създаден специален „Комитет за защита на македонските права и свободи” с председател известния български писател Стоян Христов. Комитетът издига лозунга за обединение на всички българи в Америка за единофронтовска борба за освобождение на Македония.[7] Този комитет изпраща специална делегация в състав Смиле Войданов, Едуард Бел Хаскел и епископ Д. Смит, която посещава Атина и Белград. Там тя протестира срещу преследванията на българите, останали след Първата световна война в границите на Гърция и Югославия. По време на престоя си в София тримата изразяват публично недоволството си във връзка с политическите убийства на леви политически лидери. След избухването на Втората световна война се включва и в Американския славянски комитет, обединение на американците от славянски произход за защита и подпомагане на славянското население във военна Европа[8].

Смиле Войданов почива на 86 години в Понтиак, щата Мичиган на 4 март 1958 година.[9]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 7.
  2. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 85. Посетен на 31 август 2015.
  3. Смиле Войданов, Спомени
  4. Писмо на Даме Груев до Битолския комитет, 16 март 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 457-458.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 129.
  6. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.27
  7. Българската емиграция в Америка и борбите за освобождението на Македония: 1919-1945, Трендафил Митев, Св. Георги Победоносец, 1993, ISBN 9545091029, стр. 331.
  8. Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 27.