Смилцена Палеологина

византийска принцеса, българска царица

Смилцена Палеологина е византийска принцеса и българска царица, съпруга на българския цар Смилец.

Смилцена Палеологина
българска царица
Родена
Починала
Управление
Период1292 – 1298
1298 – 1300 (регент на Иван IV Смилец
ПредшественикМария Тертер
НаследникЕфросина
Други титливизантийска принцеса
Семейство
РодПалеолози
БащаКонстантин Палеолог
МайкаИрина Комнина Вранина Палеологина
Братя/сестриТеодора Палеологина Синадина
Мария Палеологина Торникина
Михаил Врана Палеолог
Андроник Врана Палеолог
СъпругСмилец
ДецаТеодора Смилец
Марина Смилец
Иван IV Смилец

Произход

редактиране

Тя е дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, брат на император Михаил VIII Палеолог, и на Ирина Комнина Вранина Палеологина. Истинското ѝ име не е известно – въпреки че височайшата господарка на българите е добре позната не само в Търново и България, но и в Константинопол, съвременниците ѝ я наричат просто Смилцена (букв. Смилецовица или жената на Смилец).

Българска царица

редактиране

Смилцена се омъжва за Смилец, още докато той е просто един средногорски български болярин, резедиращ в крепостта Копсис. През 1292 г. обаче съпругът ѝ става цар на България и свикналата с разкоша на дворците във Византийската столица принцеса, която е принудена да живее няколко години в една провинциална крепост, отново попада сред дворцов разкош, но този път в българската столица.

След шестте години бездарно управление на цар Смилец, който умира през 1298 г., Смилцена се оказва на върха на властта, заставайки начело на регентството на малолетния си син Иван IV Смилец. Като ръководителка на държавата тя проявява изключителен усет и способност да се ориентира в голямата политика. Главните ѝ усилия през това време са насочени към укрепването на властта на сина ѝ и неутрализирането на останалите претенденти за короната. Тя умело успява да парира претенциите на главния претендент за царския престол, деспот Алтимир, брат на сваления от Смилец цар Георги I Тертер, като му дава за жена дъщеря си Марина и му връчва управлението на Крънска област. Така Алтимир става един от основните поддръжници на властта на Смилцена и на сина ѝ Иван. С частичен успех се увенчават и усилията на царицата да подобри отношенията със съседното Сръбско кралство. Тя омъжва по-малката си дъщеря Теодора Смилец за сръбския престолонаследник Стефан Урош III Дечански.

На Смилцена се приписват и намеренията да предаде властта над Българското царство на сръбския крал Стефан Милутин, на когото предлага ръката си.

През 1300 г. положението на Смилцена и сина ѝ в Търново става несигурно. От изгнание в Златната орда се завръща синът на Георги I Тертер, Теодор Светослав, който пристига с избягалия Чака, син на убития хан Ногай. Теодор Светослав открито предявява претенциите си като законен наследник на Българското царство и през същата година търновските боляри отварят вратите на столицата за него. Смилцена и отрокът ѝ търсят спасение при деспот Алтимир в Крън, откъдето бившата царица планира да си възвърне контрола над страната с помощта на зет си и други поддръжници. Теодор Светослав обаче успява да установи контрол над земите на Алтимир, което принуждава Смилцена и Иван Смилец да потърсят убежище при роднините си в Константинопол. Във византийската столица бившата височайша господарка на българите продължава да се изявява в светските среди, докато примиреният ѝ син се оттегля в манастир.

В крайна сметка дъщеря ѝ Теодора Смилец е омъжена за Стефан Дечански, а нейния внук Стефан Душан става Цар в Скопие.

Потомство

редактиране

От брака си с цар Смилец Смилцена има три деца:

Източници

редактиране