Смоленска област

Смоленска област
	Смоленска област
Субект на Руската федерация
	Смоленска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Смоленск
Площ	49 779 km²
Население	949 348 души (2018); 19,1 души/km²
Адм. център	Смоленск
Федерален окръг	Централен федерален окръг
Губернатор	Сергей Владимирович Антуфев
Часова зона	UTC +3
Телефонен код	4812
Пощенски код	214
МПС код	67
Официален сайт	admin-smolensk.ru
	Смоленска област в Общомедия

Смоленска област (неофициално се нарича Смоленщина) е субект на Руската Федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг^[1]. Площ 49 779 km² (53-то място по големина в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 949 348 души (57-място в Руската Федерация, 0,65% от нейното население). Административен център град Смоленск. Разстояние от Москва до Смоленск 419 km.

Историческа справка

Град Смоленск е един от най-древните руски градове, като за първи път се споменава в летописите през 862 г. Други градове за първи път споменати в летописите са: Дорогобуж (1150 г.), Вязма (1239 г.) и Рославъл (1408 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Гжатск (от 1968 г. Гагарин), Порече (от 1918 г. Демидов), Елня и Сичовка (1776 г.), Духовщина (1777 г.). останалите 5 града в областта са признати за такива през ХХ в. Смоленска област е образувана на 27 септември 1937 г., когато е отделена от бившата Западна област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Смоленска област се намира в западната част на Руската Федерация. На северозапад граничи с Псковска област, на север – с Тверска област, на изток – с Московска област, на югоизток – с Калужка област, на юг – с Брянска област и на запад – с Беларус. В тези си граници заема площ от 49 779 km² (53-то място по големина в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ).).^[2]

Релеф, полезни изкопаеми

Разположена е в централната част на Източноевропейската равнина, като релефът представлява хълмисто-вълниста равнина с предимно ледников произход. На северозапад добре е съхранен хълмисто-моренния релеф. По паралела се простира Смоленско-Московското възвишение, а на североизток – Вяземското възвишение, като тук се намира най-високата точка на областта 319 m. Двете възвишения са изпъстрени със сравнително дълбоко врязани речни долини. Част от територията се заема от низини – Вазузка, Верхнеднепровска и Березинска, на северозапад – Слободска и други ниски моренни възвишения.^[2]

От полезните изкопаеми най-голямо значение има Сафоновското находище на кафяви въглища, а също находищата на торф, мрамор и други строителни материали.^[2]

Климат

Климатът е умереноконтинентален. Средната януарска температура е от -8 °C на запад до -10 °C на изток, а средната юлска от 17 °C на северозапад до 18 °C на югозапад. Годишната сума на валежите е около 600 mm с максимум през юли. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава 180 – 190 денонощия.^[2]

Води

Речната мрежа на Смоленска област е представена от 1149 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 16,7 хил. km и те принадлежат към три водосборни басейна: на Днепър (57%), вливаща се в Черно море, на Волга (26%), вливаща се в Каспийско море и на Западна Двина (17%), вливаща се в Балтийско море. По територията на областта от североизток на югозапад и запад протича част от горното течение на Днепър и най-горните течения на левите му притоци Сож и Десна, протичащи през южните райони. Към водосборния басейн на Волга принадлежат реките Угра и Москва (река), леви притоци на Ока (десен приток на Волга), протичащи през източните райони и Вазуза (десен приток на Волга) с десния си приток Гжат, протичащи в североизточните райони. В крайната северозападна част на областта протича участък от течението на река Западна Двина с левите си притоци Межа и Каспля. Подхранването на реките в областта е смесено с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през ноември-декември и се размразяват в края на варт или началото на април.^[3]

Нао територията на Смоленска област има над 3,5 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 315 km², в т.ч. около 530 езера с площ над 10 дка. По произход те са с ледников, крайречен и карстов произход. Значителна част от тях са съсредоточени в северозападната част на областта, в басейна на Северна Двина и са групирани в шест езерни групи: Микулинска, Пржевалска, Чеплинска, Пречистенска, Акатовска и Смоленска. Най-големите естествени езера са: Каспля, Акатовско, Куприно и Шчуче. Най-големите изкуствени водоеми са водохранилищата Вазузко (на река Вазуза), Яузко (на река Яуза, десен приток на Гжат) и Десногорското (на река Десна). Блатата и заблатените земи заемат 1153 km², 2,32% от територията на областта.^[3]

Почви, растителност, животински свят

Преобладават ливадно-подзолисти, подзолисти и ливадни почви. Горите заемат 1658 хил. ха (31% от територията на областта), като са разположени предимно на северозапад и изток. На иглолистните гори се падат 37% от горските масиви, в т.ч. 25% смърчови гори. В горите обитават лисица, вълк, кафява мечка, дива свиня, бялка, заек, а реките и езерата са богати на различни видове риби.^[2]

Население

На 1 януари 2018 г. в областта живеят 949 348 души (57-място в Руската Федерация, 0,65% от нейното население). Гъстота 19,07 души/km². Градско население 70,91%. При преброяването на населението през 2010 г. етническият състав е следния:

руснаци – 893 675 души (94,6%)%
украинци – 12 223 (1,3%)
беларуси – 12 012 (1,3%)

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Смоленска област

В административно-териториално отношение Смоленска област се дели на 2 областни градски окръга, 25 муниципални района, 15 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Смоленск и Десногорск) и 13 града с районно подчинение и 10 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Смоленска област към 2018 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Смоленск (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Десногорск	43	27 806	гр. Десногорск	27 771	123
ІІ. Смоленск	166	330 025	гр. Смоленск	330 025
Муниципални райони
1. Велижки	1493	10 539	гр. Велиж	6788	134
2. Вяземски	3353	74 476	гр. Вязма	52 506	176
3. Гагарински	2901	8299	гр. Гагарин	29 041	239
4. Глински	1323	4213	с. Глинка	2111	96
5. Демидовски	2512	11 449	гр. Демидов	6213	120	Пржевалское
6. Дорогобужки	1772	25 979	гр. Дорогобуж	9966	125	Верхнеднепровски
7. Духовшчински	2610	15 193	гр. Духовшчина	4103	86	Озерни
8. Елнински	1808	12 838	гр. Елня	8993	82
9. Ершичски	1039	32 350	с. Ершичи	3326	140
10. Кардимовски	1095	12 562	сгт Кардимово	4606	29
11. Краснински	1508	11 930	сгт Красни	4132	67
12. Монастирщински	1514	9012	сгт Монастирщина	3600	107
13. Новодугински	1935	9099	с. Новодугино	3865	205
14. Починковски	2381	30 131	гр. Починок	8545	62
15. Рославълски	3000	69 228	гр. Рославъл	50 112	123
16.Руднянски	2111	22 651	гр. Рудня	9484	68	Голинки
17. Сафоновски	2258	57 440	гр. Сафоново	42 147	102
18. Смоленски	2895	59 450	гр. Смоленск
19. Сичовски	1791	13 493	гр. Сичовка	8220	251
20. Тьомкински	1324	5860	с. Тьомкино	2346	270
21. Угрански	2869	7503	с. Угра	4094	240
22. Хиславички	1161	7735	сгт Хиславичи	3759	90
23. Холм-Жирковски	2033	9374	сгт Холм-Жирковски	3195	165
24. Шумячки	1368	9375	сгт Шумячи	3817	175
25. Ярцевскси	1619	51 481	гр. Ярцево	44 097	63

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Смоленской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Икономически данни

Полезните изкопаеми с икономическо значение са въглищата, торф, фосфорити.

Развити са машиностроенето и металообработката, химическата промишленост, електроенергетиката, хранително-вкусовата и леката промишленост.

Селско стопанство

Отглежда се едър рогат добитък, свине, коне, птици, зърнени култури, лен, картофи, зеленчуци, плодове, фуражни култури.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	1570^[4]	1438,8^[5]	1107,1	807,7^[5]	547,4^[6]	455,8	400,2^[6]

Външни препратки

Източници

↑ Калуцкова Н.Н., Нефёдов В.С. и др. Смоленска област (Смоле́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 30. Мирен договор в Сен-Жермен-ан-Ле (1679) - Социална защит [Сен-Жерменский мир 1679 — Социальное обеспечение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-367-5. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Смоленская област, том 23, стр. 619
↑ ^а ^б ((ru)) «Вода России» – Смоленска област
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
↑ ^а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[БРЭ-том-30-1] Калуцкова Н.Н., Нефёдов В.С. и др. Смоленска област (Смоле́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 30. Мирен договор в Сен-Жермен-ан-Ле (1679) - Социална защит [Сен-Жерменский мир 1679 — Социальное обеспечение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-367-5. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Смоленская област, том 23, стр. 619

[water-3] а ^б ((ru)) «Вода России» – Смоленска област

[Стат-1960-4] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-5] а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-6] а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]