Смърч (Picea) е род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae), включващ около 35 вида. Дървото прилича на бора и расте по същите места. До 15-а година расте бавно, а най-бързо между 40 и 60-а година от своя растеж. В България се среща само един вид, обикновен смърч (Picea abies), обикновено по северните склонове на планините, тъй като изисква постоянна влажност на почвата и въздуха.

Смърч
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
отдел:Иглолистни (Pinophyta)
клас:Иглолистни (Pinopsida)
разред:Бороцветни (Pinales)
семейство:Борови (Pinaceae)
подсемейство:Piceoideae
род:Смърч (Picea)
Научно наименование
A.Dietr., 1824
Смърч в Общомедия
[ редактиране ]

Общи сведения

редактиране

Смърчът е право и стройно дърво. Стъблото му е високо до 95 m (ситков смърч, Picea sitchensis) и дебело до 4 m. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата. Короната му прилича на боровата, само че смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра.

Иглиците на смърча са гъсто наредени по клонките, тънки, тесни и с остри връхчета. Дълги са до 2,5 cm. Имат по едно или две надлъжни каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото от 5 до 12 години. Всяка година едни иглици опадат, а други израстват наново. Иглиците на смърча, за разлика от боровите, са по-къси.

Смърчът цъфти през май—юни. Шишарките му са увиснали надолу. Узряват през октомври. Семената са заострени и имат дълго крилце. То образува вдлъбнатина като лъжичка, където е прикрепено семето. Ако семето не се посее до 3 години, не може да поникне.

Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето.

Използване

редактиране

Дървесината на смърча е мека и лека като на бора. Употребява се за различни цели – от строителството до специализирани области, като производството на дървени самолети и музикални инструменти. Смърчовете са едни от най-важните дървета за производството на хартия, тъй като имат дълги дървесни влакна. Те се отглеждат в обширни райони с тази цел.

Смърчовете са и популярни декоративни дървета, заради своята вечнозелена симетрична издълженоконична корона. По същата причина някои видове, най-вече обикновеният и сръбският смърч, се използват като коледни дръвчета.

В миналото, преди масовото производство на синтетични смоли, се е използвала и смолата на смърча, като според една хипотеза латинското му име (Picea) произлиза от думата pix, „смола“. От клоните и игличките може да се прави смърчова бира, а от върховете на игличките - сироп. Някои индиански племена са използвали корените на някои видове за плетене на кошници. В критични ситуации отвара от игличките на смърча може да се използва за предотвратяване на развитието на скорбут, тъй като те съдържат значително количество витамин C.

Секция Casicta
Секция Omorika
Секция Picea
  • Вековно смърчово дърво расте в местността Шабаница край село Триград, Южна България. Обиколката на дънера му е 4,10 m, а височината – 50 m.
  • На смърча е наречена улица в квартал „Белите брези“ в София (Карта).

Външни препратки

редактиране