Согдийска област (на таджикски: Вилояти Суғд) е една от 5-те административно-териториални единици на Таджикистан. Площ 25 400 km² (3-то място по големина в Таджикистан, 17,96% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 508 500 души (2-ро място по население в Таджикистан, 28,68% от нейното население). Административен център град Ходжент (бивш Ленинабад). Разстояние от Душанбе до Ходжент 363 km.

Согдийска област
Вилояти Суғд
Страна Таджикистан
Адм. центърХоджент
Площ25 400 km²
Население2 508 500 души (2019)
98,8 души/km²
Райони14 + 8
Областен управителК. Касимов
Согдийска област в Общомедия

Историческа справка

редактиране

Най-старите градове в Согдийска област са Ходжент и Истаравшан, съществували още от 5-и и 6 век пр. Хр. Първите исторически сведения за град Канибадам са от 712 г. Останалите 5 града в областта са признати за такива по време на съветската власт от 1952 г. до 1963 г., а най-младият е Истиклол (от 1993 г.). Първоначално Согдийска област е образувана на 27 октомври 1939 г. под името Ленинабадска област. На 28 март 1962 г. областта е закрита и районите ѝ преминават под централно републиканско подчинение. На 23 декември 1970 г. Ленинабдска област вторично е образувана в старите си граници, а на 10 ноември 2000 г. е преименувана на Согдийска област.

Географска характеристика

редактиране

Согдийска област заема най-северната част на Таджикистан. На запад, север и североизток граничи с Узбекистан, на изток – с Киргизстан, а на юг – с районите с републиканско подчинение. В тези си граници заема площ от 25 400 km² (3-то място по големина в Таджикистан, 17,96% от нейната площ). Дължина от югозапад на североизток 300 km, ширина от запад на изток от 30 до 280 km.[1]

Северните части на областта са заети от Кураминския хребет (височина до 3769 m) и масива Моголтау (до 1624 m), които са части от планинската система на Тяншан. В южната част се простират хребетите Туркестански (връх Пирамидални 5509 m, 39°33′57″ с. ш. 70°13′16″ и. д. / 39.565833° с. ш. 70.221111° и. д.), Зеравшански (до 5489 m) и Хисарски (северния склон, до 4643 m), принадлежащи към Хисаро-Алайската планинска система. Между Кураминския и Туркестанския хребет лежи западната част на Ферганската котловина, която се пресича от река Сърдаря. Туркестанския и Зеравшанския хребет са разделени от Зеравшанската долина.[1]

Климатът на областта е континентален, сух. Зимата в равнинните части е мека (средна януарска температура -1,1 °C), а лятото е горещо (средна юлска температура 28 °C). годишна сума на валежите 150 mm, на места до 300 mm с максимум предимно през пролетта и зимата. Понякога духат горещи сухи ветрове. В планините на височина около 1000 m е прохладно (средна януарска температура -4 °C, средна юлска 26 °C), валежите са над 400 mm, а на височина 2500 m средната януарска температура е -9 °C, средна юлска 15 °C, валежи до 800 mm.[1]

Най-големите реки са: Сърдаря с притоците си Исфара, Ходжабакиргам, Аксун и др. и Зеравшан (води началото си от едноименен ледник с дължина 25 km) с притоците си Фандаря, Кщут, Магиан и др. Всичките реки имат снежно-ледниково подхранване, притежават големи хидроенергийни запаси и водите им се използват за напояване. Най-големите езера са Искандеркул (в Хисарския хребет) и Оксукон (в северната част на областта и е известно с лечебната си тиня).[1]

В равнините почвите са светлосиви, в планините – тъмносиви, кестеняви, планинско-горски и планинско-ливадни. Растителността в ниските равнинни части е пустинно-степна (пелин, камилски бодил), а по долините на реките – галерийна. Склоновете на хребетите на височина до 1000 m са заети от пелиново-солянкови или пелиново-тревисти степи, на височина 1500 – 1700 m и нагоре – тревисти планински степи, като се срещат малки гори съставени предимно от дървовидна арча (вид средноазиатска хвойна) и храсти. По-нагоре се разполагат отделни участъци от типчакови и типчаково-коилови планински степи, а от 2500 – 3000 m височина – субалпийски и алпийски пасища. Бозайниците са представени от лисица караганка, заек, язовец, сибирски козирог, снежен барс и др., птиците – фазан, планинска пуйка (улар) и др.[1]

Население

редактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Согдийска област е наброявало 2 508 500 души (28,68% от населението на Таджикистан). Гъстота 98,76 души/km². Градско население 24,7%. Етнически състав: таджики 84,0%, узбеки 14,76%, киргизи 0,58%, руснаци 0,40% и др.

Административно-териториално деление

редактиране

В административно-териториално отношение Согдийска област се дели на 14 административни района, 8 града, всичките с областно подчинение и 23 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Согдийска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Ходжент
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Бустон ? 33 200 гр. Бустон 33 200 10 Палас
2. Гулистон ? 65 900 гр. Гулистон 17 700 15 Адрасман, Зорнисор, Кансай, Наугарзан, Сърдарински, Чорух-Дайрон
3. Истаравшан 134 64 600 гр. Истаравшан 64 600 79
4. Истиклол ? 17 300 гр. Истиклол 17 300 50
5. Исфара 832 50 700 гр. Исфара 50 700 114
6. Канибадам 67 52 200 гр. Канибадам 52 200 83
7. Пенджикент ? 42 800 гр. Пенджикент 42 800 313
48. Ходжент 285 181 600 гр. Худжанд 1 181 600 -
Административен район
1. Айнински 5159 89 200 сгт Айни 12 131 205 Зарафшон
2. Ащски 2786 151 600 сгт Шайдон 16 100 134
3. Гафуровски 2652 347 400 сгт Гафуров 20 300 11
4. Горноматчински 3723 22 800 с. Мехрон ? 252
5. Деващички 1589 154 300 сгт Гончи 11 800 69
6. Джабар-Расуловски 329 125 000 сгт Мехробод 14 100 17
7. Зафаробаоски 441 67 400 сгт Зафарабад 17 200 88 Мехнатобод, Пахтакорон
8. Истаравшенски 763 185 600 гр. Истаравшан 79
9. Исфарински 881 204 500 гр. Исфара 114 Ким, Нефтеабад, Шураб
10. Конибодомски 829 180 300 гр. Канибадам 83
11. Матчински 1000 113 400 сгт Бустон 12 800 54 Обшорон, Сугдийон
12. Пенджикентски 3700 237 200 гр. Пенджикент 313
13. Спитаменски 497 128 700 сгт Навкент 16 900 30
14. Шахристонски 1140 38 500 с. Шахристон 16 295 106

Източници

редактиране
Административно деление на Таджикистан  
Горнобадахшанска област • Райони на централно подчинение • Согдийска област • Хатлонска област • Душанбе