Согдийска област
Согдийска област (на таджикски: Вилояти Суғд) е една от 5-те административно-териториални единици на Таджикистан. Площ 25 400 km² (3-то място по големина в Таджикистан, 17,96% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 508 500 души (2-ро място по население в Таджикистан, 28,68% от нейното население). Административен център град Ходжент (бивш Ленинабад). Разстояние от Душанбе до Ходжент 363 km.
Согдийска област Вилояти Суғд | |
Страна | Таджикистан |
---|---|
Адм. център | Ходжент |
Площ | 25 400 km² |
Население | 2 508 500 души (2019) 98,8 души/km² |
Райони | 14 + 8 |
Областен управител | К. Касимов |
Согдийска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеНай-старите градове в Согдийска област са Ходжент и Истаравшан, съществували още от 5-и и 6 век пр. Хр. Първите исторически сведения за град Канибадам са от 712 г. Останалите 5 града в областта са признати за такива по време на съветската власт от 1952 г. до 1963 г., а най-младият е Истиклол (от 1993 г.). Първоначално Согдийска област е образувана на 27 октомври 1939 г. под името Ленинабадска област. На 28 март 1962 г. областта е закрита и районите ѝ преминават под централно републиканско подчинение. На 23 декември 1970 г. Ленинабдска област вторично е образувана в старите си граници, а на 10 ноември 2000 г. е преименувана на Согдийска област.
Географска характеристика
редактиранеСогдийска област заема най-северната част на Таджикистан. На запад, север и североизток граничи с Узбекистан, на изток – с Киргизстан, а на юг – с районите с републиканско подчинение. В тези си граници заема площ от 25 400 km² (3-то място по големина в Таджикистан, 17,96% от нейната площ). Дължина от югозапад на североизток 300 km, ширина от запад на изток от 30 до 280 km.[1]
Северните части на областта са заети от Кураминския хребет (височина до 3769 m) и масива Моголтау (до 1624 m), които са части от планинската система на Тяншан. В южната част се простират хребетите Туркестански (връх Пирамидални 5509 m, ), Зеравшански (до 5489 m) и Хисарски (северния склон, до 4643 m), принадлежащи към Хисаро-Алайската планинска система. Между Кураминския и Туркестанския хребет лежи западната част на Ферганската котловина, която се пресича от река Сърдаря. Туркестанския и Зеравшанския хребет са разделени от Зеравшанската долина.[1]
Климатът на областта е континентален, сух. Зимата в равнинните части е мека (средна януарска температура -1,1 °C), а лятото е горещо (средна юлска температура 28 °C). годишна сума на валежите 150 mm, на места до 300 mm с максимум предимно през пролетта и зимата. Понякога духат горещи сухи ветрове. В планините на височина около 1000 m е прохладно (средна януарска температура -4 °C, средна юлска 26 °C), валежите са над 400 mm, а на височина 2500 m средната януарска температура е -9 °C, средна юлска 15 °C, валежи до 800 mm.[1]
Най-големите реки са: Сърдаря с притоците си Исфара, Ходжабакиргам, Аксун и др. и Зеравшан (води началото си от едноименен ледник с дължина 25 km) с притоците си Фандаря, Кщут, Магиан и др. Всичките реки имат снежно-ледниково подхранване, притежават големи хидроенергийни запаси и водите им се използват за напояване. Най-големите езера са Искандеркул (в Хисарския хребет) и Оксукон (в северната част на областта и е известно с лечебната си тиня).[1]
В равнините почвите са светлосиви, в планините – тъмносиви, кестеняви, планинско-горски и планинско-ливадни. Растителността в ниските равнинни части е пустинно-степна (пелин, камилски бодил), а по долините на реките – галерийна. Склоновете на хребетите на височина до 1000 m са заети от пелиново-солянкови или пелиново-тревисти степи, на височина 1500 – 1700 m и нагоре – тревисти планински степи, като се срещат малки гори съставени предимно от дървовидна арча (вид средноазиатска хвойна) и храсти. По-нагоре се разполагат отделни участъци от типчакови и типчаково-коилови планински степи, а от 2500 – 3000 m височина – субалпийски и алпийски пасища. Бозайниците са представени от лисица караганка, заек, язовец, сибирски козирог, снежен барс и др., птиците – фазан, планинска пуйка (улар) и др.[1]
Население
редактиранеНа 1 януари 2019 г. населението на Согдийска област е наброявало 2 508 500 души (28,68% от населението на Таджикистан). Гъстота 98,76 души/km². Градско население 24,7%. Етнически състав: таджики 84,0%, узбеки 14,76%, киргизи 0,58%, руснаци 0,40% и др.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Согдийска област се дели на 14 административни района, 8 града, всичките с областно подчинение и 23 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Ходжент (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Град с областно подчинение | ||||||
1. Бустон | ? | 33 200 | гр. Бустон | 33 200 | 10 | Палас |
2. Гулистон | ? | 65 900 | гр. Гулистон | 17 700 | 15 | Адрасман, Зорнисор, Кансай, Наугарзан, Сърдарински, Чорух-Дайрон |
3. Истаравшан | 134 | 64 600 | гр. Истаравшан | 64 600 | 79 | |
4. Истиклол | ? | 17 300 | гр. Истиклол | 17 300 | 50 | |
5. Исфара | 832 | 50 700 | гр. Исфара | 50 700 | 114 | |
6. Канибадам | 67 | 52 200 | гр. Канибадам | 52 200 | 83 | |
7. Пенджикент | ? | 42 800 | гр. Пенджикент | 42 800 | 313 | |
48. Ходжент | 285 | 181 600 | гр. Худжанд | 1 181 600 | - | |
Административен район | ||||||
1. Айнински | 5159 | 89 200 | сгт Айни | 12 131 | 205 | Зарафшон |
2. Ащски | 2786 | 151 600 | сгт Шайдон | 16 100 | 134 | |
3. Гафуровски | 2652 | 347 400 | сгт Гафуров | 20 300 | 11 | |
4. Горноматчински | 3723 | 22 800 | с. Мехрон | ? | 252 | |
5. Деващички | 1589 | 154 300 | сгт Гончи | 11 800 | 69 | |
6. Джабар-Расуловски | 329 | 125 000 | сгт Мехробод | 14 100 | 17 | |
7. Зафаробаоски | 441 | 67 400 | сгт Зафарабад | 17 200 | 88 | Мехнатобод, Пахтакорон |
8. Истаравшенски | 763 | 185 600 | гр. Истаравшан | 79 | ||
9. Исфарински | 881 | 204 500 | гр. Исфара | 114 | Ким, Нефтеабад, Шураб | |
10. Конибодомски | 829 | 180 300 | гр. Канибадам | 83 | ||
11. Матчински | 1000 | 113 400 | сгт Бустон | 12 800 | 54 | Обшорон, Сугдийон |
12. Пенджикентски | 3700 | 237 200 | гр. Пенджикент | 313 | ||
13. Спитаменски | 497 | 128 700 | сгт Навкент | 16 900 | 30 | |
14. Шахристонски | 1140 | 38 500 | с. Шахристон | 16 295 | 106 |
Източници
редактиранеАдминистративно деление на Таджикистан | |
---|---|
Горнобадахшанска област • Райони на централно подчинение • Согдийска област • Хатлонска област • Душанбе |