Тази статия е за историческата и православната епархия. За римокатолическата вижте Созополска епархия (Римокатолическа църква).

Созополската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Σωζοπόλεως) епархия на Вселенската патриаршия със средище град Созопол, съществувала от XIV до XX век. От 1970 година е титулярна епископия на Вселенската патриаршия.

Созополска епархия
Кондика на Созоагатополската митрополия
Местно имеΙερά Μητρόπολη Σωζοπόλεως
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаВизантийска империя, Османска империя
ЦентърСозопол
Катедрална църкваСвета Богородица“, „Свети Георги
Дата на основаванеXIV век
Дата на закриване11 юли 1917 година
ПредстоятелКириакос
Санепископ
 
Саркофаг във формата на църква, олово, V – VII век, открит в средновековната базилика в близост до църквата „Свети Георги“ в Созопол. Саркофагът е използван повторно за погребението на епископ на Созопол през XII – XIV век. Национален исторически музей
 
Кръщелно от Ахтополската гръцка община с печат на Созополската митрополия, 11 февруари 1907 година

Първоначално територията на епархията е част от Дебелтската и Созополска епархия с център Дебелт, която през IX век изгубва самостоятелността си и е присъединена към Адрианополската епархия. През XIV век с издигането на Созопол като регионален център на земите между Стара планина и Константинопол, той става около 1354 година център на епархия, водена от митрополит.[1]

Първият митрополит Атанасий е споменат през 431 година.[2]

През август 1623 година Мидийската митрополия е обединена със Созополската в Мидийска и Созополска митрополия, но в 1628 година отново са разделени.[3]

През май 1830 година към епархията е присъединена Агатополската епископия и тя получава ново име Созоагатополска (Σωζοαγαθουπόλεως).

След антигръцките погроми в България последвали Загоричанското клане, седалището на епархията е преместено през 1906 година във Василико и по-късно в Истанбул.

През 1917 година последният созополски митрополит Доротей е преместен[4] и епархията е присъединена към Сливенската епархия на Българската православна църква, като Созопол вече е част от Бургаската духовна околия.[5]

Созополска е титулярна митрополия на Вселенската патриаршия[6] и на Българската православна старостилна църква, в която на 28 август 2020 година е ръкоположен епископ Серафим Созополски, викарий на триадицкия митрополит.[7]

Епископи

редактиране
Созополски, Σωζοπόλεως
Име Име Управление Забележка Години
Атанасий Αθανάσιος 431
Петър Πέτρος споменат в 681
Евтимий Ευθύμιος споменат в 787
Игнатий Ἰγνάτιος 869
Теодор Θεόδωρος XI век оловен печат[8]
Йоан Ιωάννης споменат в 1294[9]
Яков Ιάκωβος споменат около 1343[9]
Теодосий Θεοδόσιος 1354 – около 1365 от пароски м.[10]
Нил Νείλος 1369 – 1380[11]
Йосиф Ιωσήφ 1389 – 1393[12]
Атанасий Αθανάσιος споменат през януари 1467 и октомври 1474[13]
Григорий Γρηγόριος споменат през юни 1497[14] и ноември 1508[13]
Йоаникий Ιωαννίκιος ? – май 1524 във вселенски п.[13][15] ? – около 1526
Дионисий Διονύσιος споменат в 1546[13]
Макарий Μακάριος споменат през март 1585[13]
Евтимий Ευθύμιος споменат през май 1590[13]
Калиник Καλλίνικος споменат през януари 1605 – към 1623 оттеглил се[4][16]
Теодосий Θεοδόσιος август 1623 – към 1628[4][17]
Климент Κλήμης избран вероятно в средата на 1628 – 1648 оттеглил се[4][18]
Митрофан Μητροφάνης 23 март 1648 – 1660 † ? – 1660[4][19]
Теоклит Θεόκλητος 16 декември 1660 – ?[4][20]
Теофан Θεοφάνης споменат в 1672[4][21]
Герасим Γεράσιμος ? – 16 декември 1701 оттеглил се[4][22]
Калиник Καλλίνικος 16 декември 1701 – ?[23]
Йоасаф Ιωάσαφ споменат през юни 1722[24] и през 1733 – 1734 г.[25]
Теофан Θεοφάνης споменат през март 1741 – 1745 † ? – 1745[24]
Филарет Φιλάρετος 20 март 1745 – 1753 в мелнишки м.[24]
Матей Ματθαίος юни 1753 – 1767 † ? – 1767[24]
Антим Άνθιμος юни 1767 – 1781 † ? – 1781[24]
Йоаникий Ιωαννίκιος април 1781 – 1798 † ? – 1798[24]
Хрисант Χρύσανθος февруари 1798 – 1806 подал оставка[24]
Паисий Παίσιος октомври 1806 – 25 май 1821 † от варненски м., екзекутиран от османските власти ? – 1821
Созоагатополски (от май 1830 г.), Σωζοαγαθουπόλεως
 
Партений като созоагатополски митрополит
Име Име Управление Забележка Години
Константин Κωνσταντίνος юни 1821 – 1833/1834 †[24] ? – 1833/1834
Прокопий Προκόπιος януари 1834 – 25 юни 1836 в херцеговински митрополит[26] около 1800 – 1878
Неофит Νεόφυτος 25 юни 1836 – 1842 от димитриадски и загорски м.,[27] уволнен[24] ? - 1859
Прокопий Προκόπιος февруари 1842 – 12 март 1852 от херцеговински митрополит, в дабробосненски м.[26] около 1800 – 1878
Доротей Δωρόθεος 15 март 1852 – 23 септември 1858 в димитриадски м.[28][26][29] 1812 – 1888
Прокопий Προκόπιος 23 септември 1858 – май 1872 от дабробосненски м., подал оставка[26] около 1800 – 1878
Теофил Θεόφιλος 6 септември 1872 – 11 февруари 1881 от сисанийски м., подал оставка[30] ? – 1882
Партений Παρθένιος 11 февруари 1881 – 9 март 1900 от ганоски и хорски м., в мраморноостровен м.[30] около 1837 – 1900
Константин Κωνσταντίνος 23 май 1900 – 29 януари 1904 от ганоски и хорски м., подал оставка[30] 1857 – 1939
Доротей Δωρόθεος 29 януари 1904 – 11 юли 1917 от визенски м., в колонийски м. 1841 – 1924[3][30]
Созополски, титулярни, Σωζοπόλεως
Име Име Управление Забележка Години
Агапий Αγάπιος 29 ноември 1970 – 22 март 1977 в принцовоостровен м. 1923 – 1979[6]
Анатолий Анатолій 11 март 1995 – 28 октомври 1997 † от парижки м. 1912 – 1997
Кириак Κυριακός 13 ноември 2021 1959

Литература

редактиране
  • Lambros Kamperidis: The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries, Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1993
  1. Lambros Kamperidis: The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries, стр. 26
  2. Sozopolis, Catholic Encyclopedia, посетен на 21 май 2012 година
  3. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 66. Посетен на 21 август 2014.
  4. а б в г д е ж з {{Германос|171}
  5. Териториално устройство на Сливенската епархия, духовни околии
  6. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 71. Посетен на 14 август 2014.
  7. Созополски епископ Серафим // Българска православна старостилна църква. Посетен на 22 октомври 2021 г.
  8. Шандровская, В. С. Эрмитажные печати представителей болгарской церкви // Труды Государственного Эрмитажа (62). 2011. с. 196 – 197. Архивиран от оригинала на 2016-03-06. (на руски)
  9. а б Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης // Θρακικά (14). 1940. с. 171.
  10. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 7165. Wien, 1976 – 1996.
  11. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 20045. Wien, 1976 – 1996.
  12. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 9043. Wien, 1976 – 1996.
  13. а б в г д е Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά : σύγγραμμα περιοδικόν (8). Εν Αθήναις, εκδιδομένον υπό του εν Αθήναις "Θρακικού κέντρου", 1937. σ. 170. (на гръцки)
  14. Αποστολόπουλος, Δ. Ο "Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992. σ. 158. (на гръцки)
  15. Ζαχαριάδου, Ε. Α. Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483 – 1567). Αθήνα, 1996. σ. 121. (на гръцки)
  16. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 236 – 241.
  17. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 242 – 268.
  18. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 268 – 269.
  19. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 271 – 276.
  20. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 276 – 277.
  21. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 277.
  22. Βαλαής, Δ. Δ. Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006. с. 280 – 281.
  23. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά : σύγγραμμα περιοδικόν (8). Εν Αθήναις, εκδιδομένον υπό του εν Αθήναις "Θρακικού κέντρου", 1937. σ. 171 - 172. (на гръцки)
  24. а б в г д е ж з и Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά : σύγγραμμα περιοδικόν (8). Εν Αθήναις, εκδιδομένον υπό του εν Αθήναις "Θρακικού κέντρου", 1937. σ. 172. (на гръцки)
  25. Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725 // Révue de l'Orient latin 1. 1893. с. 318.
  26. а б в г Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά : σύγγραμμα περιοδικόν (8). Εν Αθήναις, εκδιδομένον υπό του εν Αθήναις "Θρακικού κέντρου", 1937. σ. 172 - 173. (на гръцки)
  27. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 – 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. с. 63.
  28. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 153. Посетен на 29 юли 2014. (на гръцки)
  29. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 155. Посетен на 29 юли 2014. (на гръцки)
  30. а б в г Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά : σύγγραμμα περιοδικόν (8). Εν Αθήναις, εκδιδομένον υπό του εν Αθήναις "Θρακικού κέντρου", 1937. σ. 173. (на гръцки)