Солено езеро

Соленото езеро е изолиран от световния океан воден басейн, който има концентрация на соли (обикновено натриев хлорид) и други разтворени минерали, значително по-висока от тази в повечето езера (обикновено най-малко три грама сол на литър).

В някои случаи солените езера имат по-висока концентрация на сол от средната соленост в световния океан; тези езера могат да се наричат хиперсалинови езера. Някои алкални солени езера, които имат високо съдържание на карбонат, понякога се наричат и содни езера.

Състав:

суха сол 0.5 – 3 ‰
хиперсалин 3 – 20 ‰
мезозалин 20 – 50 ‰
хиперсалин над 50 ‰

Критерии за определяне

Атанасовското езеро е типичен пример за солено езеро в България

Солените езера се образуват, когато вливащата се в езерото вода, съдържаща сол или минерали, не може да напусне, защото езерото е ендорейско (терминално). След това водата се изпарява, оставяйки като утайка останалите разтворими соли и по този начин увеличавайки солеността му, което прави соленото езеро отлично място за добиване на сол. Високата соленост също довежда до уникална халофилна флора и фауна във въпросното езеро; понякога в действителност резултатът може да е отсъствие или почти липса на живот близо до соленото езеро.

Ако количеството вода, вливаща се в езерото, е по-малко от количеството, изпаряваща се от него, езерото в крайна сметка пресъхва и оставя на мястото си сухо езеро.

Солените езера се състоят от вода, която е наситена със сол или е близо до насищане (саламура), и може да бъде силно наситена с други материали.

Езерото Моно

Повечето солени езера се образуват в резултат на високите нива на изпарение, породен от сух климат в комбинация с липса на излаз към световния океан в близост. Високото съдържание на сол в тези водни басейни може да е породено от минерали, отложени в околните земи. Друг източник на солта може да бъде това, че съответния воден басейн преди е бил свързан със световния океан. Докато водата се изпарява от езерото, солта остава. В крайна сметка, водния басейн ще стане саламура.

Поради гъстотата на саламурата, плувците се издигат повече в нея, отколкото в прясна или обикновена солена вода. Примери за такива солени езера са Мъртво море и Голямото солено езеро.

Водните басейни от саламура могат да се оформят и на океанското дъно. Те понякога се наричат салайни езера, но по-често се наричат басейни със саламура. Възможно е да се наблюдават вълни по повърхността им.

Изкуствените басейни със саламура (солници) са създадени от хората, за производство на сол в промишлени. Те могат да се нарекат и саламура езера.

Известни солени езера

Каспийско море

Аралско море (Казахстан, Узбекистан) – 116 – 211 ‰

Уанда (Антарктида) – 300 – 350 ‰
Дон Жуан (Антарктида) – 402 ‰
Каспийско море (Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия, Туркменистан) – 0.05 – 13 ‰

Асал (Джибути) – 350 ‰
Балхаш (Казахстан) – едната от двете му половини е сладководна, 0.74 – 6 ‰
Голямо солено езеро (САЩ) – 137 – 300 ‰
Ван (Турция) – езеро, 22 – 67 ‰
Кунигунда (езеро) (Украйна) – 146 – 150 ‰
Мъртво море (Израел) – 300 – 350 ‰
Натрин (Танзания)
Асо (Турция) – 350 ‰
Тузкол (Киргизстан) – 256 ‰
Урмия (Иран) – 80 – 280 ‰

Източници

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Солено езеро

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Salt lake в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.