Солунска българска семинария
Солунската българска католическа семинария или гимназия (на френски: Séminaire catholique bulgare), наричана Зейтинлъка, е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Солун 28 години - от 1886 до 1914 година.[1][2] Заедно с гимназията на отците възкресенци в Одрин, Зейтинлъкът е едно от двете водещи български католически учебни заведения в Османската империя.[3][4][5]
Солунска българска семинария | |
Глава на документ на Солунската българска католическа семинария | |
Информация | |
---|---|
Седалище | Солун, Османска империя |
Основаване | 1886 г. |
Основател | Орден на лазаристите |
Закриване | 1914 г. |
Вид | семинария |
Местоположение в Солун | |
Солунска българска семинария в Общомедия |
История
редактиранеПървото училище
редактиранеВ 1851 година на ордена на лазаристите е поверена Солунската мисия. Целта на лазаристката мисия е да разпространява униатството сред българите в Солунско и Кукушко.[6] В 1863 година отец Жан Тюрок, лазаристки енорийски свещеник в Солун, пише до Конгрегацията за разпространение на вярата:
„ | През месец август 1858 год. българи от Кукуш дойдоха да ме молят да изпратя на Н. В. Пр. Брюнони, папски представител в Цариград, един адрес с молба Н. В. Пр. да го предаде на Светия отец папата. Това бе първата официална постъпка за унията с Рим... Молбата беше облечена със 79 подписа, от които 4 на свещеници. Първите българи, които бяха пожелали унията ни отправиха следните думи: „Колкото за напредъка на унията, не разчитайте никак на нас, които сме много стари, за да я осъществим; ние можем да дадем един тласък, но вие трябва да съсредоточите вашите очи най-вече върху нашите деца; ние искаме да ви ги поверим; образовайте ги така, че да могат да служат за здрава опора на тая нова сграда.“ При наличността на подобни разположение ние решихме да открием у нас едно училище за български деца, тъй като не ни беше възможно да се настаним в селата.[7] | “ |
Първото училище е открито още в 1859 година, като отец Тюрок моли за финансова помощ, тъй като издръжката на всяко дете струва 300 франка годишно, което означава, че учениците са били на пансион.[7] Заедно с преподаването на български език в училището се преподава и френски.[7]
Сведения за това училище има в писмата на отец Тюрок: на 2 юни 1861 година той пише на главата на лазаристите Жан-Батист Етиен, че „е приел в откритото училище при католическата енория в Солун дванадесетина български деца“; на 20 май 1863 година Тюрок докладва, че е наел български учител за преподаване на български език, на когото плаща лично.[8]
В 1861 година в околностите на Солун до парка Зейтинлъка започва да се строи Домът на сестрите викентинки - женското разклонение на лазаристите, който е завършен в 1862 година.[1] В 1864 година отец Жан Тюрок премества българското училище в Дома на викентинките.[8][1] в която заедно с другите католици учат и децата на българите униати.[9] В 1867 година главата на Солунската лазаристка мисия отец Аугусто Бонети пише: „В 1864 год. преместихме на полето, в Зейтинлъка, това българско училище, което почваше вече да дава някои плодове.“[8]
Семинарията
редактиранеС течение на времето броят на учениците се увеличава и се появява нуждата от специална сграда.[8] Лазаристите имат планове за изграждане на сграда с три крила – за гимназия, семинария и професионално училище, но с учредяването на Българската екзархия в 1871 година, униатското движение запада, а основаната в 1880 година Солунската българска екзархийска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ започва да задоволява и нуждата от училищни кадри и така лазаристкото училище се ограничава само за нуждите на униатите.[10]
Строежът на новата сграда до Дома на викентинките започва в 1883 година под ръководството на отец Бонети и завършва в 1885 година, като от трите крила се построяват само две. Красивата, масивна, триетажна сграда има всичко необходимо за модерно учебно заведение с пансион и е обградена с градини.[11]
В учебната 1886 – 1887 година в новопостроената сграда, така наречения днес Лазаристки манастир, е основана българската католическа семинария, която да привлича деца от униатски семейства от Южна Македония.[11][1][12] За да се отклонят подозренията на османските власти, училището не е наименувано „гимназия“, а „Българска католическа семинария при Зейтинлъка“.[11] Гимназията има два отдела - просветен и занаятчийски (реален и професионален). Учебната програма на първия отдел, който осигурява богословско и средно образование е заимствана от тази на Солунската българска екзархийска гимназия, като учебниците също са еднакви. В другия отдел се изучават практически занаяти.[3] В първата учебна година семинарията има 57 ученици, а професионалното училище - 11.[11] Първоначалният език на обучението е българският, а по-късно е заменен от френския, като български продължава да се изучава.[11]
Училището е открито с 8 души учители – четирима французи, двама италианци, един българин и един поляк.[11] За целия период на съществуването на лазаристкото училище в него преподават 56 учители – 22 българи, 18 французи, 4 италианци, 5 поляци, 3 белгийци, 1 персиец, 1 австриец, 1 ирландец и 1 малтиец.[11][3] С най-продължителен стаж и големи заслуги за развитието на училището е последният му директор Емил Казо, заемал този пост от 1898 до 1914 г.[3] Учениците са предимно от бедни и средноимотни семейства, предимно униатски. Техният брой е 70 – 75 в първите години, като по-късно спада на 50 – 60 на учебна година, като всички са настанени на пълен пансион.[11]
След Балканските войни Солун попада в Гърция и българското учебно дело в града – както православно, така и католическо, е унищожено. През есента на 1913 година семинарията отваря врати за последен път с 32 български и 10 гръцки ученици – католици от Сирос. След края на тази учебна година, през пролетта на 1914 година гимназията е закрита.[1]
Българите католици имат още 2 прогимназии, девическо и земеделско училище и 21 основни училища.[13]
Директори, учители и ученици
редактиранеДиректори | ||
---|---|---|
Име | Име | Години |
1. Луи Дроакур | Louis Droitcourt | 1886 – 1888 |
2. Феликс Горлен | Félix Gorlin | 1889 – 1892 |
3. Казимир Юпер | Casimir Hypert | 1893 – 1894 |
4. Бартелеми Бланкар | Blancard | 1895 – 1896 |
5. Антонио Дестино | Antoine Destino | 1896 – 1897 |
6. Емил Казо | Emile Cazot | 1898 – 1914[14] |
Учители чужденци, свещеници | |||
---|---|---|---|
Име | Име | Националност | Години |
1. Гюстав Мишел | Gustave Michel | французин | 20 |
2. Емил Казо | Emile Cazot | французин | 17 |
3. Адриан Белиер | Adrien Bélières | французин | 15 |
4. Оноре Маж | Honoré Mages | французин | 12 |
5. Гийом Делтей | Guillaume Delteil | французин | 12 |
6. Жул Левек | Jules Levecque | французин | 11 |
7. Проспер Морел | Prosper Maurel | французин | 10 |
8. Феликс Горлен | Félix Gorlin | французин | 8 |
9. Анри Моранж | Henri Morange | французин | 8 |
10. Луи Дроакур | Louis Droitcourt | французин | 3 |
11. Луи Гоаден | Louis Goidin | французин | 3 |
12. Денан | Denan | французин | 3 |
13. Амон | Hamon | французин | 2 |
14. Казимир Юпер | Casimir Hypert | французин | 1 |
15. Бартелеми Бланкар | Blancard | французин | 1 |
16. Бенямин Верво | Benjamin Vervault | французин | 1 |
17. Вале | Valèe | французин | 1 |
18. Анри Мартен | Henri Martin | французин | 1 |
19. Андре Жирар | André Girard | французин | 1 |
20. Лукравски | Lukrawsky | поляк | 9 |
21. Чихи | Cichi | поляк | 6 |
22. Мучиелак | Mucielak | поляк | 6 |
23. Адолф Погорелец | Adolphe Pogorelec | поляк | 3 |
24. Зая | Zaya | поляк | 2 |
25. Йосиф Алоати | Joseph Alloatti | италианец | 28 |
26. Доменико Пиаченти | Domenico Piacenti | италианец | 4 |
27. Мареска | Maresca | италианец | 4 |
28. Антонио Дестино | Antoine Destino | италианец | 2 |
29. Ван дер Йонкейд | van der Yonckeyd | белгиец | 3 |
30. Анрот | Henrotte | белгиец | 1 |
31. Вершооре | Verschoore | белгиец | 1 |
32. Динка | Dinka | персиец | 5 |
33. Луциан Прой | Lucien Proy | австриец | 18 |
34. Луи Салиба | Louis Saliba | малтиец | 2 |
35. Бари | Barry | ирландец | 1[14] |
Учители българи | |
---|---|
Име | Свещеник/мирянин |
1. Петър Попгеоргиев | свещеник |
2. Христо Данов | свещеник |
3. Димитър Абаджиев | свещеник |
4. Димитър Капсаров | свещеник |
5. Иван Николов | свещеник |
6. Роберт Фитюв | свещеник |
7. Диониси Костадинчев | мирянин |
8. Димитър Франгов | мирянин |
9. Камче Кафадаров | мирянин |
10. Христо Карпузов | мирянин |
11. Васил Попдучев | мирянин |
12. Димитър Тъпков | мирянин |
13. Петър Гелев | мирянин |
14. Трайко Пелтеков | мирянин |
15. Илия Узунов | мирянин |
16. Иван Манолев | мирянин |
17. Никола Христов | мирянин |
18. Никола Киров | мирянин |
19. Димитър Хаджидинев | мирянин |
20. Димитър Кафадаров | мирянин |
21. Михаил Стамов | мирянин[14] |
По-известни ученици | |
---|---|
Име | |
1. Аргир Манасиев | революционер |
2. Евстатий Шкорнов | революционер |
3. Димитър Кирлиев | революционер |
4. Димитър Лешников | революционер |
5. Иван Николов | духовник |
6. Йероним Стамов | духовник |
7. Костадин Кирлиев | революционер |
8. Лазар Младенов | духовник |
9. Никола Алексиев | общественик |
10. Никола Гърков | революционер |
11. Стефан Мандалов | революционер[15] |
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в г д Ιστορία // Μονή Λαζαριστών. Посетен на 28 септември 2015.
- ↑ Λαζαρίδης, Σπύρος. Ελαιώνας/Zeitenlik. Ιεροσπουδαστήριο Μονής Λαζαριστών. Θεσσαλονίκη, 2012. σ. 1 - 25. Посетен на 28 септември 2015.
- ↑ а б в г Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 86.
- ↑ Cazot, E. Régénération d'un peuple. La Macédoine catholique. Salonique, Zeitenlik, 1901.
- ↑ Marmara, Rinaldo. Témoignages lazaristes sur la guerre balkanique / réunis et publiés par Rinaldo Marmara. Istanbul, Cahiers du Bosphore LIX, Les éditions Isis, 2011. ISBN 9789754284324.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 85.
- ↑ а б в Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 319. Посетен на 3 октомври 2015.
- ↑ а б в г Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 320. Посетен на 4 октомври 2015.
- ↑ Кирил патриарх Български. Принос към униатството в Македония след освободителната война, 1879 - 1895: доклади на френските консули в Солун. София, Синодално издателство, 1968. с. 206.
- ↑ Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 320 - 321. Посетен на 4 октомври 2015.
- ↑ а б в г д е ж з Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 321. Посетен на 4 октомври 2015.
- ↑ Grulich, Aug. Die Unierte Kirche in Mazedonien 1856-1919. Wärzburg, Neue Folge, 1977. с. 119.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 38.
- ↑ а б в Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 322. Посетен на 28 септември 2015.
- ↑ Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 326. Посетен на 3 октомври 2015.