Солунско примирие
Солунското примирие е подписано на 29 септември 1918 година между Царство България и Антантата, представлявани от Андрей Ляпчев и генерал Луи Франше д'Еспере, за спиране на военните действия помежду им.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/Andrey_Lyapchev_Ivan_Lukov_Simeon_Radev.jpg/250px-Andrey_Lyapchev_Ivan_Lukov_Simeon_Radev.jpg)
България трябва да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии, да понесе частична военна окупация. Войските на запад от меридиана на Скопие – около 100 000 души, остават в плен на Антантата. Германските и австро-унгарските части трябва да напуснат страната.
Със Солунското примирие България излиза от Първата световна война и на практика се лишава от шансовете си за национално обединение. След това страната понася втора национална катастрофа, утвърдена с Ньойския договор. В същото време с него е предотвратена окупацията на страната от сръбски и гръцки войски.[1] През 2019 г. историкът Румен Иванов пише, че с подписването на това примирие приключва историята на суверенната Трета Българска държава, след което България се превръща в обект на политиката на Великите сили и затъва във вътрешни студени и горещи конфликти, а обществото ѝ е заразено с нихилистични идеологии.[2]
Бележки
редактиране- ↑ Билярски, Цочо. СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, www.sitebulgarizaedno.com
- ↑ Румен Иванов, Българската народност на Балканите – опит за исторически, демографски и антропогеографски обзор, Хасково, 2019 г., стр. 437