Соня Борисова Пенкова е български историк, директор на Националния военноисторически музей (НВИМ) от 2010 г.

Соня Пенкова
български историк
Роден
3 януари 1962 г. (62 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вНационален военноисторически музей

Биография редактиране

Завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Финанси“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Има образователна и научна степен „доктор“ по научна специалност „История на България“.[1]

Автор е на публикации в областта на военната история, музеологията и фалеристиката. Хоноруван преподавател по музеоложки специалности в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София.

Учредител на Национално движение „Българско наследство“[2], член на Управителния съвет на Фондация „Инициатива за евроатлантическо образование“[2] и член на Българския националния комитет на ИКОМ[3] към ЮНЕСКО.

Публикации редактиране

  • Военните музеи на България. Общата история на първите години. С.: Б. изд. 2011. 324 с.
  • Опит за идентифициране на проблемите пред социализацията на културно-историческото наследство с военен профил. – Във: Социализация на българското културно-историческото наследство. Бюлетин №4, Фондация „Арете-Фол“, С., 2011, с. 93–101.
  • Държавната културна политика в годините на Втората световна война и Главния военен музей (1939 – септември 1944). – Във: Стратегия за национална сигурност на Република България. Сборник доклади, С., 2010, с. 307–312.
  • Съавторство. Българските бойни знамена. За честта и славата на България. С.: Студио „Витамин арт“. 2009. 224 с.
  • Откриване на експозицията на Главния военен музей през 1937 г. – Военноисторически сборник, 2008, № 1, с. 63–68.
  • Нормативно-административни рамки на военните музеи във войската от края на ХІХ в. до началото на 30–те години на ХХ в. – Известия на НВИМ, 2006, № 16, с. 9–26.
  • Съавторство. Царските колекции в българските музеи, архиви и библиотеки. С.: Издателство: „Български бестселър. Национален музей на българската книга и полиграфия“. 2004. 320 с.
  • Първата световна война и създаването на Военноисторическия музей. – Военноисторически сборник, 2005, № 4, с. 32–38.
  • Сръбско–българската война и първите отличия на червения кръст. – Военноисторически сборник, 2005, №4, с. 32–38.
  • Първите идеи за експозиция на Военноисторическия музей. – Военноисторически сборник, 2004, № 3, с.72–89.
  • Български военни музеи. Непознатото богатство. – Военноисторически сборник, 2004, № 2, с. 63–69.
  • Български военни музеи. Националният военноисторически музей – една достойна 88-годишна история. – Военноисторически сборник. 2004, № 1, с. 37–42.
  • Съавторство. Военни паметници в България, С.: Издателство „Юруков“. 2003. 304 с.
  • Първи стъпки на военномузейното дело в България и Комитета „Цар Освободител Александър ІІ“. – Известия на НВИМ, 2003, № 15, с.78–120.
  • Ex Oriente lux. Опит за прочит на символите в най-високото отличие на Царство България. – Минало, 2002, кн.2, с. 67–73.
  • Награждавания с български държавни отличия по повод възвръщането на Южна Добруджа. – Известия на НВИМ, 2000, № 14, С. 85–95.
  • Политически нюанси между България и Европа през 70–те и 80–те години на ХІХ в. чрез фалеристиката. – Известия на НВИМ, 1999, № 13, с. 75–97.
  • Създаването на възпоменателните медали за войните от началото на ХХ в. – опит за набиране на средства за сграда на военния музей. – Известия на НВИМ, № 12, 1998, с. 168–173.
  • Съавторство. Каталог на архива на Националния военноисторически музей. С.: Издателство на Министерство на отбраната „Св. Георги Победоносец“. 1996. 392 с.
  • Бойни знамена, дарени от цар Борис ІІІ през 1925–1928 г. – Известия на НВИМ, 1995, № 10, с. 113–124.
  • Медали и знаци, посветени на монархическия институт в България 1879–1944 г., съхранени в Националния военноисторически музей. – Известия на НВИМ, 1991, № 9, с. 70–83.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране