Сотирия Беллу (на гръцки: Σωτηρία Μπέλλου) е гръцка певица, сред най-известните изпълнителки в стил Ребетико в следвоенния период.[1]

Сотирия Белу
Σωτηρία Μπέλλου
гръцка певица
Satiria Bellou.jpg
Родена
Починала
Атина, Гърция
Погребана Първо атинско гробище, Гърция

Националност  Гърция
Музикална кариера
Стил ребетико
Инструменти вокал
Активност 1941–1994

Уебсайт

БиографияРедактиране

Родена е през 1921 г. в евбейското село Халия (сега Дросия) в богата голямо семейство. Баща ѝ, Кириак Белос, е собственик на магазин за хранителни стоки в северната част на Халкида. Дядо ѝ, на когото е кръстена, е бил православен свещеник. В детските си години Сотирия, заедно с дядо си, започва да посещава църква, където за пръв път се среща с музиката на гръцкото православно богослужение. На тригодишна въъзраст започва да пее. Филма „Малка емигрантка“ с участието на популярната певица София Вембо се превръща в повратна точка в живота на Белоу и я тласка към решението да стане артист. Като узнава за желанието на дъщеря си, баща ѝ ѝ купи китара и я праща на частни уроци.

През 1940 г. Сотирия се премества в Атина. Нейното пристигане в столицата съвпада с началото на Втората световна война. Италия обявява война на Гърция. С началото на военните действия нейното семейство напълно загубва връзка с нея, и едва след седем години те се намират един с друг. През тези години тя е работи като слугиня в дома на богат адвокат, а след това още много различни места: като сервитьорка в нощен клуб в центъра на Атина и понякога пее там. Там е чута от известния изпълнител и композитор на музика в стил ребетика Василис Цицианис. С него тя записва първата си грамофонна плоча. През декември 1948 г. тя се премества от клуб „Дзимис о хондрос“ в клуб „Парагаки“, където работи с Маркос Вамвакарис.

По време на Втората световна война участва в гръцката съпротива. Заловена е от нацистите, като е подложена на изтезания и лишаване от свобода. През 1944 г. участва в Декемврийските битки срещу англичаните и десните в състава на градските чети ЕЛАС. През годините на гражданската война в Гърция е на страната на левите сили, многократно е арестувана и задържана в ареста.

Личен животРедактиране

През 1938 г., на 17 години Сотирия се запознава с бъдещия си съпруг Вангелиса Тримураса, диригент на автобуса. Бракът им продължава само шест месеца, тъй като той издевателства над нея, причинявайки ѝ така аборт. По време на една от кавгите тя хвърли в лицето на съпруга си бутилка със сулфат, за което е осъдена на три години и три месеца лишаване от свобода. Впоследствие прекарва три месеца в следствието и един месец в затвора Авероф в Атина. След плащане на обезпечение излиза на свобода.

Тя не крие, че е лесбийка.[2] Нейният личен живот се усложнява от привързаността ѝ към хазарта и алкохола, което в крайна сметка довежда и необходимост от лечение в психиатрична клиника.

Сотирия Белу умира на 76 от рак в Атина на 27 август 1997 г. и е погребана в по нейно желание в първото гробище на Атина, в непосредствена близост до Василис Цицанис.

ТворчествоРедактиране

Сотирия пее в най-добрите музикални клубове в Атина като Rosiniol, Tzimis o Hontros, Hydra, Triana, Falirikon и много други. През средата на 1960-те, години в резултат на културното пробуждане, музикалния стил ребетика започва да се радва на голяма популярност сред младите хора и достига своя връх през 1980-те години. До голяма степен това е улеснено от творчеството на Сотирия Белу.

Избрана дискографияРедактиране

  • 1974 – Η Σωτηρία Μπέλλου τραγουδά Τσιτσάνη
  • 1974 – Τα Παλιά του Καπλάνη
  • 1976 – Σεργιάνι στον κόσμο
  • 1976 – Σωτηρία Μπέλλου Νο 7: H ΑΡΧΟΝΤΙΣΣΑ ΤΟΥ ΡΕΜΠΕΤΙΚΟΥ
  • 1977 – Σωτηρία Μπέλλου 8: ΧΑΛΑΛΙ ΣΟΥ
  • 1977 – ΑΦΙΕΡΩΜΑ ΣΤΗΝ ΣΩΤΗΡΙΑ ΜΠΕΛΛΟΥ Νο 2
  • 1979 – ΤΑ ΡΕΜΠΕΤΙΚΑ ΤΗΣ ΣΩΤΗΡΙΑΣ Νο 9
  • 1980 – ΤΑ ΡΕΜΠΕΤΙΚΑ ΤΗΣ ΣΩΤΗΡΙΑΣ Νο 10
  • 1980 – ΛΑΪΚΑ ΠΡΟΑΣΤΙΑ
  • 1981 – ΦΡΑΓΜΑ
  • 1983 – Ο Αι Λαός
  • 1984 – Σωτηρία Μπέλλου Νο 11 ΠΡΙΝ ΤΟ ΧΑΡΑΜΑ
  • 1985 – Σωτηρία Μπέλλου – Στέλιος Βαμβακάρης ΑΝΟΙΞΑ ΠΟΡΤΑ ΣΤΗΝ ΖΩΗ
  • 1985 – ΞΕΝΕΣ ΠΟΡΤΕΣ
  • 1986 – Το ποτάμι
  • 1985 – ΑΥΘΕΝΤΙΚΕΣ ΗΧΟΓΡΑΦΗΣΕΙΣ Η ΧΡΥΣΗ ΕΠΟΧΗ Νο 10
  • 1987 – Σωτηρία Μπέλλου ΡΕΣΤΟΙ ΚΑΙ ΜΠΑΤΙΡΗΔΕΣ 10
  • 1987 – 40 Χρόνια Σωτηρία Μπέλλου
  • 1988 – Sotiria Bellou
  • 1989 – Σωτηρία Μπέλλου: H ΡΕΜΠΕΤΙΣΑ ΜΑΣ
  • 1991 – ΤΑ ΛΑΙΚΑ ΤΗΣ ΣΩΤΗΡΙΑΣ ΜΠΕΛΛΟΥ
  • 1993 – ΤΑ ΠΟΡΤΡΕΤΑ ΤΗΣ ΜΙΝΟΣ
  • 1994 – ΜΕΓΑΛΕΣ ΕΠΙΤΥΧΙΕΣ
  • 1995 – Laika Proastia
  • 1995 – Rebetiko of Sotiria Bellou

ИзточнициРедактиране

  1. rizospastis.gr
  2. Munt, Sally (1998), Butch/femme: Inside Lesbian Gender, Continuum International Publishing Group
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Беллу, Сотирия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.