Сотир Майноловски
Сотир Стоянов Майноловски е български актьор.
| Сотир Майноловски | |
|---|---|
| български актьор | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, България |
| Семейство | |
| Деца | Славелена Майноловска |
|
|
|
| Уебсайт | |
БиографияРедактиране
Роден е на 31 октомври 1930 г. във Варна. През 1958 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“).
Творческият му път започва Драматичен театър – Добрич (1959 – 1964). След преместването си в София играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1964 – 1967), Театър Сълза и смях (от 1967-), Театър 199 и Младежки театър „Николай Бинев“. Последните години преди пенсионирането си Майноловски е директор на Младежкия театър до 1997 година.
Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.
Член на СБФД.
Има няколко запомнящи се роли в българското кино. Играе във филмите „Цар и генерал“, „Най-добрият човек, когото познавам!“, „Мъже в командировка“, „Ламята“, „Вик за помощ“, „Понеделник сутрин“, „Закъсняло пълнолуние“ и други.
Участвал е и в шоупрограми на редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио.[1]
Сотир Майноловски умира на 21 ноември 2007 г. в София.
Награди и отличияРедактиране
- Заслужил артист (1986).
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен.
- „Медал за заслуги“ към БНА (1974).
- I награда на III национален преглед на българската драма и театър ((1963).
- II награда за мъжка роля на районен преглед за ролята на (Сотир) от Голямото завръщане (1963).
- II награда на преглед „Театърът през вековете“ (Велико Търново, 1969).
Театрални ролиРедактиране
- „Когато розите танцуват“ (Валери Петров) – Стария
- „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов)
- „Дон Жуан“ (Молиер)
Телевизионен театърРедактиране
- „В неделя Господ си почива…“ (1990) (Стефан Цанев), 2 части
- „Гарвани“ (1987) (Анри Бек)
- „Главният редактор“ (1987) (Игор Барах и Олег Сатник)
- „Съдията и жълтата роза“ (1984) (Георги Данаилов)
- „Строшената делва“ (1984) (Хайнрих фон Клайст)
- „Нощният отпуск на затворника М“ (Богдан Глогински) (1978)
- „История на бъдещето“ (1972), 2 серии
- „Големият и Малкият Клаус“ (1971) (Ханс Кристиан Андерсен) – мюзикъл
- „Митрофан и Дормидолски“ (1970) (Иван Вазов)
- „Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)
- „Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)
- „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
- „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
- „Албена“ (1968) (Йордан Йовков)
- „Хъшове“
ФилмографияРедактиране
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1999 | Тувалу – (Tuvalu) | Германия / Великобритания | политик | |
| 1996 | Закъсняло пълнолуние | България / Унгария | Гено, старецът с наследството | |
| 1987 | Време за път | 5 | бащата на Гюлев | |
| 1986 | Дядо Божиловата надежда | дядо Божил, бивш хайдутин | ||
| 1986 | Земляци-веселяци | |||
| 1986 | Ешелоните | кметът Гошо | ||
| 1986 | Вик за помощ | капитан на рибарския кораб | ||
| 1986 | Васко да Гама от село Рупча | 6 | „Антената“, радистът на кораба | |
| 1985 | Характеристика | |||
| 1984 | Издирва се... | |||
| 1984 | Спасението | бай Димитър, кафеджията | ||
| 1984 | Кутията на Пандора | касоразбивача Куртев | ||
| 1983 | Римска делва | |||
| 1983 | Страдивариус (тв) | |||
| 1983 | Къде живееш? | лелинчо | ||
| 1982 | Есенно слънце | евреинът Виктор Карабашев | ||
| 1981 | Капитан Петко войвода | 12 | ||
| 1980 | Може би фрегата | шофьорът | ||
| 1980 | Кръвта остава | селският тръговец | ||
| 1980 | Трите смъртни гряха | „Варната“ | ||
| 1980 | Спилитим и Рашо | 20 | старецът (в 7-а серия) | |
| 1979 | Случки на открито (тв) | |||
| 1979 | Фильо и Макензен | 7 | шофьорът бай Уче | |
| 1979 | Момчето с окарината | 3 | стражар | |
| 1977 – 1982 | Четвъртото измерение | 6 | рентгенологът | |
| 1977 | Два пъти ура за ваканцията | 3 нов. | учител по беология (в 1-та: „Два пъти ура за ваканцията“) и Манол Бардучев (във 2-та: „Момче за всичко“) | |
| 1977 | Слънчев удар | |||
| 1977 | Петимата от PMC | 5 | ||
| 1977 | Лъжовни истории | 2 нов. | Мито (в новелата „Дуел 77“) | |
| 1977 | Четири часа пеене | пъдарят | ||
| 1976 | Момичето с хармоничката | Гарибалди | ||
| 1976 | Спомен за близначката | |||
| 1976 | Щурец в ухото | Генади, мъжът на Нела | ||
| 1975 | Двамата | полицаят Давид | ||
| 1974 | Алруна, после морето и накрая бомбето | Васил | ||
| 1974 | Ламята | дърваря Пръчови гащи | ||
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | Руси | |
| 1974 | Вселекон | бащата | ||
| 1973 | Последна проверка | 12 | ||
| 1973 | Най-добрият човек, когото познавам! | Стоилчо Антов | ||
| 1972 | Тихият беглец | селянинът с магарето | ||
| 1971 | Демонът на империята | 10 | чорбаджията | |
| 1970 | Князът | беден селянин | ||
| 1970 | Дъжд | шофьорът | ||
| 1969 | Тръгни на път | Велко | ||
| 1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | предателят Благо Пешев / „Свети Врач“ (в 4 серии: 9, 22, 24, 25) | |
| 1969 | Признание | началникът на пощата | ||
| 1968 | Мъже в командировка | 3 нов. | автомеханикът (в новелата „Епизодът“) | |
| 1968 | Гибелта на Александър Велики | Константин Тих | ||
| 1967 | Най-дългата нощ | картоиграч в купето | ||
| 1967 | С пагоните на дявола | 5 | Мартинката | |
| 1966 | Понеделник сутрин | фоторепортерът | ||
| 1966 | Цар и генерал | командващият разстрела |
ИзточнициРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- ((en)) Сотир Майноловски в
Internet Movie Database - ((ru)) Сотир Майноловски в КиноПоиск
- ((ru)) Сотир Майноловски в Кино-Театр
