Сотир Майноловски

Сотир Стоянов Майноловски е български актьор.

Сотир Майноловски
Роден	Сотир Стоянов Майноловски 31 октомври 1930 г. Варна, Царство България
Починал	21 ноември 2007 г. София, България
Деца	Славелена Майноловска – актриса
Страница в

Съдържание

Биография

Роден е на 31 октомври 1930 г. във Варна. През 1958 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“).

Творческият му път започва Драматичен театър – Добрич (1959-1964). След преместването си в София играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1964-1967), Театър Сълза и смях (от 1967-), Театър 199 и Младежки театър „Николай Бинев“. Последните години преди пенсионирането си Майноловски е директор на Младежкия театър до 1997 година.

Член на СБФД.

Има няколко запомнящи се роли в българското кино. Играе във филмите „Цар и генерал“, „Най-добрият човек, когото познавам!“, „Мъже в командировка“, „Ламята“, „Вик за помощ“, „Понеделник сутрин“, „Закъсняло пълнолуние“ и други.

Участвал е и в шоупрограми на редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио.

Сотир Майноловски умира на 21 ноември 2007 г. в София.

Награди и отличия

• Заслужил артист (1986).
• Орден „Кирил и Методий“ – I степен.
• „Медал за заслуги“ към БНА (1974).
• I награда на III национален преглед на българската драма и театър ((1963).
• II награда за мъжка роля на районен преглед за ролята на (Сотир) от Голямото завръщане (1963).
• II награда на преглед „Театърът през вековете“ (Велико Търново, 1969).

Театрални роли

• „Когато розите танцуват“ (Валери Петров) – стария
• „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов)
• „Дон Жуан“ (Молиер)

ТВ театър

• „В неделя Господ си почива…“ (1990) (Стефан Цанев), 2 части
• „Гарвани“ (1987) (Анри Бек)
• „Главният редактор“ (1987) (Игор Барах и Олег Сатник)
• „Съдията и жълтата роза“ (1984) (Георги Данаилов)
• „Строшената делва“ (1984) (Хайнрих фон Клайст)
• „Нощният отпуск на затворника М“ (Богдан Глогински) (1978)
• „Албена“ (Йордан Йовков)
• „Хъшове“

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
1999	Тувалу – (Tuvalu)		Германия / Великобритания	политик
1996	Закъсняло пълнолуние		България / Унгария	Гено, старецът с наследството
1987	Време за път	5		бащата на Гюлев
1986	Земляци-веселяци
1986	Ешелоните			кметът Гошо
1986	Вик за помощ			капитан на рибарския кораб
1986	Васко да Гама от село Рупча	6		„Антената“, радистът на кораба
1985	Характеристика
1984	Издирва се...
1984	Спасението			бай Димитър, кафеджията
1984	Кутията на Пандора			касоразбивача Куртев
1983	Римска делва
1983	Страдивариус (тв)
1983	Къде живееш?			лелинчо
1983	Есенно слънце			Карабашев
1981	Капитан Петко войвода	12
1980	Може би фрегата			шофьорът
1980	Кръвта остава			селският тръговец
1980	Трите смъртни гряха			„Варната“
1980	Спилитим и Рашо	20		старецът (в 7-ма серия)
1979	Фильо и Макензен	7		шофьорът бай Уче
1979	Момчето с окарината	3		стражар
1977-1982	Четвъртото измерение	6		рентгенологът
1977	Слънчев удар
1977	Петимата от PMC	5
1977	Лъжовни истории	2 нов.		Мито (в новелата „Дуел 77“)
1977	Четири часа пеене			пъдарят
1976	Момичето с хармоничката			Гарибалди
1976	Спомен за близначката
1976	Щурец в ухото			Генади, мъжът на Нела
1975	Двамата			полицай
1974	Ламята			дърваря Пръчови гащи
1974	Зарево над Драва	2		Руси
1973	Последна проверка	12
1973	Най-добрият човек, когото познавам!			Стоилчо Антов
1972	Тихият беглец			селянинът с магарето
1971	Демонът на империята	10		чорбаджията
1970	Князът			беден селянин
1969	Тръгни на път			Велко
1969-1971	На всеки километър	26		предателят Благо Пешев (в 6-та серия „Осем без десет“ – 1969)
1969	Признание			началникът на пощата
1968	Мъже в командировка	3 нов.		автомеханикът (в новелата „Епизодът“)
1968	Гибелта на Александър Велики			Константин Тих
1967	Най-дългата нощ			картоиграч в купето
1967	С пагоните на дявола	5		Мартинката
1966	Понеделник сутрин			фоторепортерът
1966	Цар и генерал			командващият разстрела

Външни препратки

• ((en)) Сотир Майноловски в Internet Movie Database
• ((ru)) Сотир Майноловски в КиноПоиск
• ((ru)) Сотир Майноловски в Кино-Театр