Сотир Печи
Сотир Печи (на албански: Sotir Peçi) е албански политик, просветен деец и математик. В 1906 Печи издава първия албански вестник в Съединените щати, в Бостън. В 1908 година е делегат на Битолския конгрес. В 1920 година става министър на образованието на Албания.[1]
| Сотир Печи | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Роден е в 1873 година в корчанското село Дарда, тогава в Османската империя.[2] Баща му Йован Печи е богат търговец, но умира докато Сотир е още малък. Печи учи в местното училище в Корча. В 1890 година започва да учи математика в Атинския университет. Докато е в Атина издава заедно с Костандин Кристофориди албански речник.[1]
В 1905 Печи емигрира в САЩ и се установява в Бостън. Там става член на Дарденското патриотично братство (Vëllezëria Patriotike e Dardhës). През юни 1906 година в Бостън започва да издава вестник „Комби“ – може би най-влиятелният албански вестник за времето.[2][3][4] Заместник-редактор на вестника става Фан Ноли.[5] През ноември 1908 година Печи участва на Битолския конгрес, който изработва албанската азбука, като делегат на албанците от Съединените щати с право на три гласа.[6][7] От 1908 година започва да преподава в Елбасанското училище.[4] Печи е проавстрийски настроен и подкрепя политиката на Австро-Унгария за налагане на албанските интереси на Балканите.[8]
Печи пише серия учебници по физика, математика и граматика и е назначен за главен учител в Корча.[6] Член е на Комитета за национална защина на Косово, формиран в Шкодра в края на 1918 година, когато Австро-Унгария капитулира и Косово попада отново в Сърбия.[9][10] Участва и в националния конгрес в Люшня, където е избран нов национален кабинет с премиер Сюлейман Делвина, а Печи става образователен министър.[11] В 1921 година е избран за депутат от Корча. Член е и на Върховния регентски съвет. След Юнската революция в 1924 година премиер става приятелят му Фан Ноли.[4] След възхода на Ахмед Зогу в края на годината, Печи бяга в Италия и по-късно се установява в Гърция. Осъден е задочно на смърт, но по-късно попада в частичната амнистия на Зогу. Въпреки това той не се връща в Албания и умира в Лерин в 1932 година. Погребане в Корча с големи почести. Посмъртно му е дадено прозвището Учител на народа.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 350 - 351. (на английски)
- ↑ а б Skendi, Stavro. The Albanian national awakening. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 9781400847761. p. 161. (на английски)
- ↑ Tarasar, Constance. Orthodox America, 1794-1976: development of the Orthodox Church in America. Departament of History and Archives, 1975. p. 309. (на английски)
- ↑ а б в Pipa, Arshi. The politics of language in socialist Albania. Т. 271. University of Michigan], 1989. ISBN 0-88033-168-2. (на английски)
- ↑ Elsie, Robert. Albanian literature: a short history. I.B.Tauris, 2005. ISBN 1-84511-031-5. p. 109. (на английски)
- ↑ а б Jacques, Edwin. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. McFarland, 1995. ISBN 0-89950-932-0. p. 303. (на английски)
- ↑ Skendi, Stavro. The Albanian national awakening. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 9781400847761. p. 370. (на английски)
- ↑ Skendi, Stavro. The Albanian national awakening. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 9781400847761. p. 268. (на английски)
- ↑ Muin Çami. La Lutte anti-imperialiste de liberation nationale du peuple albanais, 1918-1920 // Académie des Sciences de la RP d'Albanie, Institut d'Histoire, 1973. p. 34. (на английски)
- ↑ Jahrbuch für Geschichte der UdSSR und der volksdemokratischen Länder Europas // Rütten & Loening, 1967. S. 117. (на немски)
- ↑ Pearson, Owen. Albania and King Zog: independence, republic and monarchy 1908-1939. I. B. Tauris, 2004. ISBN 1-84511-013-7. p. 139. (на английски)