Сотир Янев
Сотир Янев Дробачки е български политик.
| Сотир Янев | |
|---|---|
| български политик | |
| Роден |
28 октомври 1891 г.
|
| Починал |
София, България |
| Политика | |
| Партия | Българска работническа социалдемократическа партия |
| Народен представител в: XXII ОНС XXIII ОНС XXV ОНС | |
Биография Редактиране
Той е роден на 28 октомври 1891 година в село Стоб, Дупнишко. Завършва право и работи като адвокат. Член на Българската работническа социалдемократическа партия, след Първата световна война той е избиран неколкократно за народен представител. След забраната на политическите партии след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година поддържа контактите си с близки до социалдемократите организации и известно време оглавява Съюза на тютюневите кооперации.[1]
През 1940 година Янев е избран за депутат и оглавява парламентарната комисия по външните работи.[1] През този период той заема националистически и прогермански позиции и остро критикува Съветския съюз, с което си навлича гнева на Българската комунистическа партия и на нейния висш функционер Станке Димитров.[2][1]
Като народен представител подписва петицията на Димитър Пешев против депортацията на евреите.[3]
На 15 април 1943 година Сотир Янев е застрелян пред входа на адвокатската си кантора на улица „Цар Калоян“ №1 в София от комунистическите терористи Никола Драганов и Йордан Петров.[2]
Личният му архив се съхранява във фонд 2134К в Централен държавен архив. Той се състои от 108 архивни единици от периода 1908 – 1950 г.[4]
Външни препратки Редактиране
- "Политическият човек. Социология на политическите убеждения", София, 1936 година
Бележки Редактиране
- ↑ а б в Нихризов, Йордан. Сотир Янев – заклейменият. // bsdp.bg. БСДП, 2008. Посетен на 14 май 2012.
- ↑ а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 295 – 297.
- ↑ Истината: Генерал Христо Луков извън параноята на отрицанието. // fakel.bg. 24 февруари 2020.
- ↑ Сотир Янев Дробачки. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 3 септември 2018 г.