Сотир Янев

български политик

Сотир Янев Дробачки е български политик.

Сотир Янев
български политик
Роден
Починал
15 април 1943 г. (51 г.)
София, България
Политика
ПартияБългарска работническа социалдемократическа партия
Народен представител в:
XXII ОНС   XXIII ОНС   XXV ОНС   
„Автономна Македония“ и „Мисълта за Македония“, уводни статии във вестник „Мисъл“ на Васил Василев и Сотир Янев

Биография редактиране

Той е роден на 28 октомври 1891 година в село Стоб, Дупнишко. Завършва право и работи като адвокат. Член на Българската работническа социалдемократическа партия, след Първата световна война той е избиран неколкократно за народен представител. След забраната на политическите партии след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година поддържа контактите си с близки до социалдемократите организации и известно време оглавява Съюза на тютюневите кооперации.[1]

През 1940 година Янев е избран за депутат и оглавява парламентарната комисия по външните работи.[1] През този период той заема националистически и прогермански позиции и остро критикува Съветския съюз, с което си навлича гнева на Българската комунистическа партия и на нейния висш функционер Станке Димитров.[2][1]

Като народен представител подписва петицията на Димитър Пешев против депортацията на евреите.[3]

На 15 април 1943 година Сотир Янев е застрелян пред входа на адвокатската си кантора на улица „Цар Калоян“ №1 в София от комунистическите терористи Никола Драганов и Йордан Петров.[2]

Личният му архив се съхранява във фонд 2134К в Централен държавен архив. Той се състои от 108 архивни единици от периода 1908 – 1950 г.[4]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. а б в Нихризов, Йордан. Сотир Янев – заклейменият // bsdp.bg. БСДП, 2008. Посетен на 14 май 2012.
  2. а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 295 – 297.
  3. Истината: Генерал Христо Луков извън параноята на отрицанието // fakel.bg. 24 февруари 2020.
  4. Сотир Янев Дробачки // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 3 септември 2018 г.