Сотир Янев
Сотир Янев Дробачки е български политик.[1] Народен представител в XXII, XXIII и XXV обикновено народно събрание на България.
| Сотир Янев | |
| български политик | |
| Роден |
28 октомври 1891 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Партия | Българска работническа социалдемократическа партия |
| Народен представител в: XXII ОНС XXIII ОНС XXV ОНС | |
Биография
редактиранеСотир Янев е роден на 28 октомври 1891 година в село Стоб, Дупнишко. Учи в основното училище в селото, след това завършва средното педагогическо училище в Кюстендил (1904 – 1909). Завършва висшето си образование след участието си във войните –Юридическия факултет на Софийския университет (1924). Специализира право в Швейцария и социални науки и публицистика в Берлин (Германия) през 1925 година.[2]
Четник е в четата на Яне Сандански (1911 – 1912) и завежда архива на четата. В този период на участие в македонските борби пише статии, разкази и фейлетони и публикува с псевдоним С. Я. Хесенцев.[2]
По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913) и през Първата световна война (1915 – 1918) Сотир Янев служи като офицер с чин поручик в армията. През Първата световна война е взводен командир и адютант на 54-ти пехотен полк. Като адютант за изготвените от него документи ползва псевдонима Бобошевски. Награден е с Кръст за храброст – ІІ степен (1917).[2]
Член е на Българската работническа социалдемократическа партия. Избиран е неколкократно за народен представител. След забраната на политическите партии след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година поддържа контактите си с близки до социалдемократите организации и известно време оглавява Съюза на тютюневите кооперации.[3]
През 1940 година Янев е избран за депутат и оглавява парламентарната комисия по външните работи.[3] През този период той заема националистически и прогермански позиции и остро критикува Съветския съюз, с което си навлича гнева на Българската комунистическа партия и на нейния висш функционер Станке Димитров.[4][3]
Като народен представител подписва петицията на Димитър Пешев против депортацията на евреите.[5]
На 15 април 1943 година Сотир Янев е застрелян пред входа на адвокатската си кантора на улица „Цар Калоян“ №1 в София от комунистическите терористи Никола Драганов и Йордан Петров.[4]
Личният му архив се съхранява във фонд 2134К в Централен държавен архив. Той се състои от 108 архивни единици от периода 1908 – 1950 г.[2]
Външни препратки
редактиране- "Политическият човек. Социология на политическите убеждения", София, 1936 година
- "От Струма до Черна", София, 1917 година
- "Мойто родно село" - ръкопис на Сотир Янев за родното му с. Стоб (недатиран)
Бележки
редактиране- ↑ Вучков, Веселин. Преди 74 г. терористи на БКП убиват депутата Сотир Янев – разобличил нечовешкия болшевизъм // Faktor.bg, 15 април 2017. Посетен на 12 май 2024.
- ↑ а б в г Сотир Янев Дробачки // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 3 септември 2018 г.
- ↑ а б в Нихризов, Йордан. Сотир Янев – заклейменият // bsdp.bg. БСДП, 2008. Посетен на 14 май 2012.
- ↑ а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 295 – 297.
- ↑ Истината: Генерал Христо Луков извън параноята на отрицанието // fakel.bg. 24 февруари 2020.