Сотир Янев
Сотир Янев Дробачки е български политик.[1] Народен представител в XXII, XXIII и XXV обикновено народно събрание на България.
| Сотир Янев | |
| български политик | |
.jpg) | |
| Роден |
28 октомври 1891 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Политика | |
| Партия | Българска работническа социалдемократическа партия |
| Народен представител в: XXII ОНС XXIII ОНС XXV ОНС | |
Биография
редактиранеСемейство и образование
редактиранеСотир Янев е роден на 28 октомври 1891 година в село Стоб, Дупнишко. Семейството му се занимава със земеделие и скотовъдство и има петима сина: Сотир (най-големия), Давидко, Никола, Иван и Асен. Давидко Янев става един от най-успешните кметове на Дупница, убит без съд и присъда след завземането на властта от комунистите.[2]
Учи в основното училище в селото, след това завършва средното педагогическо училище в Кюстендил (1904 – 1909). Тогава се проявява интересът му към македонското национално-освободително движение.[3][4]
Една година работи като учител в дупнишкото село Проминово. Записва се да следва право в Софийския университет, но поради войните неколкократно прекъсва следването си.[3] Завършва висшето си образование след участието си във войните – Юридическия факултет на Софийския университет (1924). Специализира право в Швейцария и социални науки и публицистика в Берлин (Германия) през 1925 година.[5]
Революционна и военна дейност
редактиране
Четник е в четата на Яне Сандански (1911 – 1912) и завежда архива на четата. В този период на участие в македонските борби пише статии, разкази и фейлетони и публикува с псевдоним С. Я. Хесенцев.[5]
По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913) и през Първата световна война (1915 – 1918) Сотир Янев служи като офицер с чин поручик в армията. През Първата световна война е взводен командир и адютант на 54-ти пехотен полк. Като адютант за изготвените от него документи ползва псевдонима Бобошевски. Награден е с Кръст за храброст – ІІ степен (1917),[5] орден „За храброст“ IV степен и германски Железен кръст.
Политическа и професионална дейност
редактиранеЧлен е на Българската работническа социалдемократическа партия (ш.с.). Избиран е неколкократно за народен представител, първия път в 1922 година в XXII народно събрание (1927 – 1931),[3] а след това и във XXIII народно събрание (1931 – 1935).
След забраната на политическите партии след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година поддържа контактите си с близки до социалдемократите организации и известно време оглавява Съюза на тютюневите кооперации.[6]
През 1940 година Янев е избран за депутат в XXV народно събрание. Председател е на комисията за контрол на Министерството на правосъдието,[3] а по-късно оглавява и парламентарната комисия по външните работи.[6][3]
Защита на евреите
редактиранеСотир Янев следва прогерманския курс на правителството на Богдан Филов, но рязко се противопоставя на гоненията на евреите. В Народното събрания настоява за ограничаване на пълномощията на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) и парламентарен контрол върху дейността на КЕВ и Александър Белев.[3]
През март 1943 г. участва във важна и напрегната среща между вътрешния министър Габровски и няколко народни представители, в резултат на която е отправено разпореждане за отмяна депортацията на кюстендилските евреи, подготвена предните дни и прекратена в началния етап на практическа реализация.[4]
Богдан Филов, по повод на дебат в Народното събрание, отбелязва рязката критика на Сотир Янев против правителствената политика към евреите. Съюзът на Българските национални легиони в изложение-позив го сочи като „еврействащ покровител“. Васил Митаков пише в дневника си: „Сотир Янев беше един от приятелите на евреите“.[3] След убийството на Сотир Янев в документите по дознанието са открити писма на благодарност за подкрепата на депутата за населението от еврейски произход.[4]
Защита на комунисти
редактиранеПрез периода 1939 – 1941 година той е за политика на сближаване със СССР, дори издава сборника със статии „За Съветска Русия“. Постепенно обаче, след като по заповед от Москва българските комунисти започват въоръжена борба, той заема антисъветски и антикомунистически позиции.[7]
Сотир Янев е адвокат на комунисти, подсъдими по дела по ЗЗД. Един от тях е Младен Исаев, подсъдим в процеса срещу ЦК на БРП, когото успява не само да спаси от смърт, но да постигне и оправдателна присъда. Неведнъж се застъпва пред властите за преследвани и интернирани конспиратори.[7][4]
Тъй като е много добър оратор и публицист, а заклеймява комунизма във въздействащите си речи и статии, той си навлича гнева на Българската комунистическа партия [7][2][8][6] и през 1943 година е „осъден на смърт“ от Задграничното бюро на ЦК на БКП в Москва. Особено активен за това да бъде включен в списъка за ликвидиране от терористичните групи на партията е висшият функционер Станке Димитров, с когото още през 20-те години водят разгорещени политически борби в Дупница и Дупнишко,[2] както и Цола Драгойчева.[7]
Убийство
редактиранеНа 15 април 1943 година Сотир Янев е застрелян пред входа на адвокатската си кантора на улица „Цар Калоян“ №1 в София от комунистическите терористи Никола Драганов – Гуджо и Йордан Петров (охраняващ Драганов).[8][2] Погребан в София, на опелото присъства голяма част от политическия и военен елит.[2]
След Деветосептемврийския преврат
редактиранеСлед Деветосептемврийския преврат от 1944 година е съден посмъртно от тъй наречения „Народен съд“. Осъден е на пълна конфискация на имуществото и 2400 лева разноски по делото. Така се узаконява неговото убийство, а в следващите десетилетията, за да оправдае това, комунистическата историография представя Сотир Янев като последователен нацист.[7][9]
След падането на комунистическия режим Върховният съд отменя присъдата по реда на надзора (1996).[2]
Архив
редактиранеЛичният му архив се съхранява във фонд 2134К в Централен държавен архив. Той се състои от 108 архивни единици от периода 1908 – 1950 г.[5]
Външни препратки
редактиране- "Политическият човек. Социология на политическите убеждения", София, 1936 година
- "От Струма до Черна", София, 1917 година
- "Мойто родно село" - ръкопис на Сотир Янев за родното му с. Стоб (недатиран)
- "Подвизите на войниците от 54-ти пехотен полк, I дружина, I рота" - списък, съставен от полковия адютант "поручик Бобошевски" (Сотир Янев) на наградените с орден “За храброст” войници и офицери от Първа дружина, Първа рота на 54-ти пехотен полк с описание на подвизите им, 5-12 май 1917 година
Бележки
редактиране- ↑ Вучков, Веселин. Преди 74 г. терористи на БКП убиват депутата Сотир Янев – разобличил нечовешкия болшевизъм // Faktor.bg, 15 април 2017. Посетен на 12 май 2024.
- ↑ а б в г д е Вучков, Веселин. Сотир Янев – юристът, разстрелян от терористи комунисти и посмъртно „осъден“ от „народния съд“. Част 2 // desebg.com. 15 октомври 2024. Посетен на 27 април 2025.
- ↑ а б в г д е ж Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 232 - 233.
- ↑ а б в г Вучков, Веселин. Сотир Янев – юристът, разстрелян от терористи комунисти и посмъртно „осъден“ от „народния съд“. Част 1 // desebg.com. 15 октомври 2024. Посетен на 27 април 2025.
- ↑ а б в г Сотир Янев Дробачки // Информационна система на Държавните архиви. Архивиран от оригинала на 2018-09-03. Посетен на 3 септември 2018 г.
- ↑ а б в Нихризов, Йордан. Сотир Янев – заклейменият // bsdp.bg. БСДП, 2008. Посетен на 14 май 2012.
- ↑ а б в г д Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 234 – 235.
- ↑ а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 295 – 297.
- ↑ Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 231 -.