Софийска духовна семинария
Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“[1] в София е основната семинария на Българската православна църква.
Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ | |
Информация | |
---|---|
Седалище | София |
Основаване | 1903 година |
Основател | Българска екзархия |
Вид | семинария |
Навигация | |
Местоположение в София | |
Сайт | sofia-seminaria.org |
Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ в Общомедия |
Тя е приемник на предишата Самоковска духовна семинария, основана през 1876 г. от волни пожертвования, допълнение с фонда, завещан на родния му град от митрополит Авксентий Велешки. По-късно учебното заведение се мести в София.
История
редактиранеПрез 1902 г. е положен първият камък за построяването на самостоятелна сграда на семинарията в София от княз Фердинанд I. Тя е изградена в Лозенец по проект на Фридрих Грюнангер и е завършена през 1905 година. На 20 януари 1903 г. започват редовните занимания на семинарията. Курсът на обучение бил шестгодишен, след което завършилите получавали свидетелство за зрялост, давало им правото да продължат обучението си във висшите училища или да бъдат ръкоположени за свещеници.
По време на Балканската и Първата световна война пансионът на семинарията е използван за военна болница. По време на земеделския режим (1920 – 23), сградите са използвани и от новооткрития Агрономически факултет на СУ. В края на Втората световна война сградите се използват за щаб на Червената армия, а след края на войната – до 1950 г., от Съюза за българо-съветска дружба.
На 20 септември 1950 семинарията е преместена в Черепиш, близо до Черепишкия манастир, а сградата е дадена за Дворец на пионерите. Сградата е върната на Семинарията след Министерско постановление през 1990 година.