Софийска духовна семинария

Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“[1] в София е основната семинария на Българската православна църква.

Софийска духовна семинария
„Св. Йоан Рилски“
Информация
СедалищеСофия
Основаване1903 година
ОснователБългарска екзархия
Видсеминария
Навигация
Карта Местоположение в София
Сайтsofia-seminaria.org
Софийска духовна семинария
„Св. Йоан Рилски“
в Общомедия

Тя е приемник на предишата Самоковска духовна семинария, основана през 1876 г. от волни пожертвования, допълнение с фонда, завещан на родния му град от митрополит Авксентий Велешки. По-късно учебното заведение се мести в София.

През 1902 г. е положен първият камък за построяването на самостоятелна сграда на семинарията в София от княз Фердинанд I. Тя е изградена в Лозенец по проект на Фридрих Грюнангер и е завършена през 1905 година. На 20 януари 1903 г. започват редовните занимания на семинарията. Курсът на обучение бил шестгодишен, след което завършилите получавали свидетелство за зрялост, давало им правото да продължат обучението си във висшите училища или да бъдат ръкоположени за свещеници.

По време на Балканската и Първата световна война пансионът на семинарията е използван за военна болница. По време на земеделския режим (1920 – 23), сградите са използвани и от новооткрития Агрономически факултет на СУ. В края на Втората световна война сградите се използват за щаб на Червената армия, а след края на войната – до 1950 г., от Съюза за българо-съветска дружба.

На 20 септември 1950 семинарията е преместена в Черепиш, близо до Черепишкия манастир, а сградата е дадена за Дворец на пионерите. Сградата е върната на Семинарията след Министерско постановление през 1990 година.

Име Фото Период Забележка
1. Йоаким Бакалов 1903 – 1904
2. Архимандрит Климент Шивачев

 

1904 – 1906 впоследствие врачански митрополит
3. Епископ Неофит Велички   1906 – 1912 впоследствие видински митрополит
4. Архимандрит Макарий Стамов   1912 – 1916 впоследствие неврокопски митрополит
5. Йоаким Бакалов 1916 – 1917 -
6. Епископ Павел Драговитийски   1917 – 1923 впоследствие старозагорски митрополит
7. Митрополит Климент Врачански   март – август 1923 -
8. Епископ Михаил Велички   1923 – 1926 впоследствие доростолски и червенски митрополит
9. Епископ Борис Стобийски

 

1926 – 1931 впоследствие неврокопски митрополит
10. Епископ Антим Траянополски 1931 – 1936 впоследствие ловчански митрополит
11. Епископ Евлогий Смоленски   1936 – 1938 впоследствие сливенски митрополит
12. Епископ Харитон Драговитийски   1938 – 1941
13. Архимандрит Николай Кожухаров 1941 – 1944 впоследствие макариополски епископ
14. Атанас Караянев 1944 – 1946 -
15. Епископ Тихон Смоленски   1946 – 1971 -
16. Епископ Герасим Браницки 1971 – 1986 -
17. Архимандрит Йоан Стойков   1986 – 1987
18. Протопрезвитер Николай Шиваров 1987 – 1988 -
19. Епископ Игнатий Знеполски 1988 – 1990 впоследствие плевенски митрополит
20. Епископ Григорий Константийски   1990 – 1994 впоследствие великотърновски митрополит
21. Епископ Игнатий Знеполски 1994 впоследствие плевенски митрополит
22. Архимандрит Серафим Геновски 1994 – 1996
23. Епископ Сионий Велички 1996 – 2009 впоследствие игумен на Троянския и Бачковския манастир
24. Архимандрит Сергий Шапков 2009 – 2010
25. ставрофорен иконом Захарий Дечев 2010 – 2011
26. Димитър Костадинов 2011 – 2017
27. Епископ Пахомий Браницки 20172024 впоследствие първи викарий на Софийския митрополит
28. Епископ Мелетий Знеполски 2024