Отваря главното меню

Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ в София е основната семинария на Българската православна църква.

Софийска духовна семинария
„Свети Йоан Рилски“
Sofia - Seminary - 2.jpg
Sofia Wide Centre Map.png
42.6753° с. ш. 23.3364° и. д.
Местоположение в центъра на София
Информация
Седалище София
Основаване 1903
Основател Българска екзархия
Вид семинария
Навигация
Сайт sofia-seminaria.org
Софийска духовна семинария
„Свети Йоан Рилски“
в Общомедия

Тя е приемник на предишата Самоковска духовна семинария, основана през 1876 г. от волни пожертвования, допълнение с фонда, завещан на родния му град от митрополит Авксентий Велешки. По-късно учебното заведение се мести в София.

Съдържание

ИсторияРедактиране

През 1902 г. е положен първият камък за построяването на самостоятелна сграда на семинарията в София от княз Фердинанд I. Тя е изградена в Лозенец по проект на Фридрих Грюнангер и е завършена през 1905 година. На 20 януари 1903 г. започват редовните занимания на семинарията. Курсът на обучение бил шестгодишен, след което завършилите получавали свидетелство за зрялост, давало им правото да продължат обучението си във висшите училища или да бъдат ръкоположени за свещеници.

По време на Балканската и Първата световна война пансионът на семинарията е използван за военна болница. По време на земеделския режим (1920 – 23), сградите са използвани и от новооткрития Агрономически факултет на СУ. В края на Втората световна война сградите се използват за щаб на Червената армия, а след края на войната – до 1950 г., от Съюза за българо-съветска дружба.

На 20 септември 1950 семинарията е преместена в Черепиш, близо до Черепишкия манастир, а сградата е дадена за Дворец на пионерите. Сградата е върната на Семинарията през 1990.

РекториРедактиране

Име Фото Период Забележка
1. Йоаким Бакалов 1903 – 1904
2. Архимандрит Климент (Шивачев)

 

1904 – 1906 впоследствие врачански митрополит
3. Велички епископ Неофит (Караабов)   1906 – 1912 впоследствие видински митрополит
4. Архимандрит Макарий (Стамов)   1912 – 1916 впоследствие неврокопски митрополит
5. Йоаким Бакалов 1916 – 1917 -
6. Драговитийски епископ Павел (Константинов)   1917 – 1923 впоследствие старозагорски митрополит
7. Архимандрит Климент (Шивачев) март – август 1923 -
8. Велички епископ Михаил (Чавдаров)   1923 – 1926 впоследствие доростолски и червенски митрополит
9. Стобийски епископ Борис (Разумов)

 

1926 – 1931 впоследствие неврокопски митрополит
10. Траянополски епископ Антим (Шивачев) 1931 – 1936 впоследствие ловчански митрополит
11. Смоленски епископ Евлогий (Георгиев) 1936 – 1938 впоследствие сливенски митрополит
12. Драговитийски епископ Харитон (Вълчев-Аджамовски)   1938 – 1941
13. Архимандрит Николай (Кожухаров) 1941 – 1944 впоследствие макариополски епископ
14. Атанас Караянев 1944 – 1946 -
15. Смоленски епископ Тихон (Казасов) 1946 – 1971 -
16. Браницки епископ Герасим (Боев) 1971 – 1986 -
17. Архимандрит Йоан (Стойков) 1986 – 1987 Сега Главиницки епископ
18. Проф. д-р протопрезвитер Николай Шиваров 1987 – 1988 -
19. Знеполски епископ Игнатий (Димов) 1988 – 1990 впоследствие плевенски митрополит
20. Константийски епископ Григорий (Стефанов) 1990 – 1994 впоследствие великотърновски митрополит
21. Знеполски епископ Игнатий (Димов) март – юни 1994 впоследствие плевенски митрополит
22. Архимандрит Серафим (Геновски) 1994 – 1996 впоследствие енорийски свещеник в Попово
23. Велички епископ Сионий (Радев) 1996 – 2009
24. Архимандрит Сергий (Шапков) 2009 – 2010
25. ст. иконом Захарий Дечев 2010 – 2011
26. Димитър Костадинов 16.11.2011 – 12.06.2017
27. Архимандрит Пахомий (Лозанов) от 13.06.2017

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране