Софийският санджак (на турски: Sofia Sancağı) е административно-териториална единица в Османската империя със седалище град София, паша санджак на Румелийския еялет, просъществувала от 1393 г. до създаването на Княжество България през 1878 г.

Софийски санджак
1393 – 1878
Столица
Предшественик
Втора българска държава
Наследник
Княжество България

Първият санджакбей на Софийския санджак е Балабан бей, по-известен като „покорителя на София“.[1]

С разрастването на Османската империя, центърът на санджака става и седалище на бейлербея на Румелийския еялет. През 1520 г. около 6,1% от общия брой на населението в санджака (25 910 души общо) са мюсюлмани.[2][3] В края на XVI и през първата половина на XVII век град Ниш с околията си е част от Софийския санджак.[4] В периода 1846 – 1864 г. обаче е обратното, тъй като целият Софийски санджак става част от Нишкия еялет,[5][6] а от 1864 до 1878 г. Нишкият санджак и Софийският санджак са част от Дунавския вилает.[7] През XVII в. в Софийския санджак има 337 зиаметлии и 174 тимариоти[8].

Източници

редактиране
  1. Gradeva, Rosit︠s︡a. Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: institutions and communities. Isis Press, 2004. с. 34.
  2. Minkov, Anton. Conversion to Islam in the Balkans: Kisve bahası petitions and Ottoman social life, 1670 – 1730. Т. 30. Boston, Brill, 2004. ISBN 9789047402770. OCLC 191947039. с. 49.
  3. Zlatar, Zdenko. The poetics of Slavdom. Peter Lang, 2007. с. 750. For instance, in the sancak of Sofia, out of 25,910 hearths, 24,341 belonged to the Christians, i.e. 94% and 1,569 or 6% to the Muslims.
  4. Mirčetić, Dragoljub. Vojna istorija Niša: deo 1. Od najstarijih vremena do prvog srpskog ustanka. deo 2. U sredjem veku (700 – 1459). deo 3. U razdoblju Turske vlasti (1459 – 1878). Prosveta, 1994. с. 139. Крајем XVI и у првој половини XVII века, кадилук Ниш припадао је Софијском санцаку
  5. page 75: The three eras of Ottoman history, a political essay on the late reforms of ... By James Henry Skene
  6. International Journal of Turkish Studies. University of Wisconsin, 2008. с. 64.
  7. International Journal of Turkish Studies. University of Wisconsin, 2008. с. 64.
  8. Константин Иречек, История на българите, стр.478