Отваря главното меню
Софийско метро
Втори метродиаметър
Обеля Обеля
Ломско шосе Ломско шосе
Бели Дунав Бели Дунав
Надежда Надежда
Хан Кубрат Хан Кубрат
Княгиня Мария Луиза Княгиня Мария Луиза
Централна ж.п. гара Централна ж.п. гара
Лъвов мост Лъвов мост
Сердика Сердика
НДК НДК
Европейски съюз Европейски съюз
Бул. "Джеймс Баучер" Джеймс Баучер
BSicon uKBHFe.svg Витоша

След влизането в експлоатация на станция „Обеля“ се решава да се изгради отклонение на запад в посока на ж.к. „Надежда“, като така бъде осъществена връзка с депото. А направлението в посока кв. „Илиянци“ да бъде изградено в по-далечно бъдеще. Предвидена е техническа връзка с Първи метродиаметър между станция „Обеля“ и първата станция (Ломско шосе), която ще бъде изградена на кръстовището на бъдещата западна тангента и бул. „Ломско шосе“, и трансферно прехвърляне на Първи диаметър на метростанция „Сердика“ и на Трети диаметър при Националния Дворец на културата (НДК).

Всички станции ще бъдат със странични перони, с дължина 104 м. Изключение правят само двете, конструктивно изградени през 80-те години при строителството на НДК и при хотел „Хемус“ – те са с островни перони.

Основни участъци на строителствоРедактиране

Метродиаметърът е разделен на 2 основни участъка на строителство:

  • Трасето през ж.к. „Надежда“, което се изгражда с местно финансиране и заем от Европейската банка за развитие.
  • Участъкът от надлез „Надежда“ до бул. „Джеймс Баучер“ се финансира по ОП „Транспорт“ на ЕС, както и чрез местно дофинансиране.

Строителство на участъка в ж.к. „Надежда“Редактиране

За участъка от трасето през ж.к. „Надежда“ през 2009 г. е обявен търг за главен изпълнител. Участъкът има дължина 4130 м, на който ще бъдат изградени четири метростанции. При търга трасето е разделено на три лота. На 17 декември 2009 г. е обявен търг за 1-ви лот, с дължина 1495 м (от км.0+048 до км.1+800).[1]. В него се включва една надземна и една подземна станция. Трасето започва от съществуващата метростанция „Обеля“ в едноименния жилищен комплекс, като 1,35 км от него е разположено на естакада.

  • От км. 0+048 до км. 1+350 – изграждане на естакадно трасе и метростанция 1, разположена върху естакадата, изпълнител: „БКС Център – Балканстрой“;
  • От км. 1+350 до км. 1+800 – изграждане на рампа и подземен тунел, както и подземна метростанция 2, изпълнител: „Метро Билд 2010“;

На 9 ноември 2009 г. са обявени избраните изпълнители във 2-ри и 3-ти обособен участък:

  • От км.1+800 до км. 3+100 – изграждане на метротунел, подземна метростанция 3 и паркинг, изпълнители: Обединение „Метро Билд“, с партньори „Джи Пи груп“ и „Сиенит“ ООД, с подизпълнители „Бауер България“ и „Валмекс“;
  • От км.3+100 до км. 4+139,40 – подземна метростанция 4, пешеходна пасарелка и мост на река Суходолска, изпълнители: Консорциум „Метростроителство – 2009“, с водещ партньор фирма „Станилов“ ЕООД.

Строителните дейности по него официално започват на 7 февруари 2010 г. въпреки протестите на част от жителите на квартала, а предаването му трябва да стане заедно с другите два участъка от метродиаметъра – през 2012 г.

Строителство на участъка по ОП „Транспорт“Редактиране

Строителството е финансирано по програма ОП „Транспорт“ на ЕС (на стойност: 185,190 млн.евро.) Строителството започна на 14 декември 2008 г. и трябва да бъде завършено през 2012 г.

Трасето има дължина 6,4 км, включва 7 станции и е разделено на 2 отсечки:

На 27 август 2008 г. са определени изпълнителите на двете отсечки[2]:

  • пътен възел „Надежда“ – бул.„Патриарх Евтимий“ (3,8 км и 4 метростанции с цена: 329 млн. 133 хил. лв.). Главен изпълнител е „Доуш иншаат ве тиджарет“ с трима подизпълнители: турската „Юксей Прожелуслараръсъ“ АД и българските „Старт инженеринг“ АД и „СК 13 холдинг“.
  • Бул.„Патриарх Евтимий“ – бул. „Джеймс Баучер“ (2,6 км и 3 метростанции с цена 141 млн. 960 хил. лв.). Главен изпълнител: „Метро Трейс“ с пет подизпълнители.

Централен участъкРедактиране

Участъкът се прокопава с двупътна тунелопробивна машина (къртица), производство на немската фирма „Херенкнехт“, с външен диаметър на тунела 9,45 м.[3] Съоръжението е с тегло над 1600 тона и дължина 85 м., прокопава средно от 9 м. до 15 м на денонощие, като в отделни участъци скоростта достигаше до 35 м., на дълбочина от 9 до 28 метра. В процеса могат да бъдат ангажирани до 35 души.(снимки:1 2). Тунелопробивният комплекс монтира готовите стоманобетонни тюбинги в пръстени (42 тюбинга, т.е. по 6 пръстена. Всеки пръстен се състои от 7 тюбинга, с дебелина 32 см и широки по 1.5 м. всеки), след което от външната страна тунелът се запечатва чрез инжектиране на уплътняващ материал.[4] Машината беше превозена по р. Дунав до Белене, а до София на платформи, сглобена в стартовия котлован и започна прокопаването на 6 април 2010 г.[5] Стартовият котлован е разположен до кв. „Тръгълника“ при пътен възел „Надежда“, а изходният котлован беше изграден (през август 2011 г.) между улиците „Хан Аспарух“ и бул. „Патриарх Евтимий“, под уличното платно на бул.„Витоша“. Изграждането на връзката със станция „НДК“ също е в тази дестинация.

Напредък на строителствотоРедактиране

Поради преминаването си под жп линията и насипа на надлез Надежда и нужното допълнително укрепване, тунелопробивната машина изгради първите няколко десетки метра от трасето с доста скромна скорост. През август 2010 г. тя трябваше да навлезе във вече конструктивно изградената и покрита станция „Княгиня Мария Луиза“.

На 2 август обаче машината спря поради непредвидена авария. На мястото незабавно започна разработването на котлован, с цел да се достигне до авариралия ротор. Около месец по-късно машината беше поправена и в началото на ноември къртицата се намираше във вътрешността на метростанция 5 „Княгиня Мария Луиза“ при ж.к. Банишора, а на 28 декември 2010 г. окончателно е прокопан и тунела до метростанцията на Централна Гара. [6] На 5 март 2011 г. тунелопробивната машина завърши изграждането на следващия участък на тунела между Централна Гара и метростанцията на Лъвов Мост.

Към септември 2010 г. в най-напреднало състояние е станция „Княгиня Мария Луиза“. Тя е конструктивно изградена, покрита, с изградена хидроизолация и възстановено трамвайно движение по булеварда над конструкцията ѝ. Продължава работата по вестибюла и изходите на станцията.

На станция „Лъвов мост“ покривната плоча е излята, хидроизолацията е положена. Продължава разработването на долните нива на станционния комплекс, както и изграждането на тунела, който ще води към източния изход на повърхността. Към март месец 2011 г. конструктивната част на метростанцията е изградена, циментовото ложе за къртицата също бе отлято и от 5 март до 28 март ѝ беше направена профилактика и беше придвижена през тялото на станцията, за да продължи прокопаването на частта, преминаваща под реката. Това съвпадна с проверка на министър-председателя и кметът на града, които дадоха старт на следващия участък на специална церемония.

Обаче, реално къртицата тръгна едва на 23 април 2011 г.

На станция „Света Неделя“ пред ЦУМ (преименувана на станция „Сердика“) беше разкрита богата археология. Поради необходимостта от опазването и съхраняването ѝ строителните планове на станцията бяха променяни 4 пъти: наложи се отказ от изграждането на подземен паркинг, както и от открития начин на строеж на станцията – тя се строи по подземен начин (по Новоавстрийския метод). Строителството започна от котлован в северната част, след прокопаването на забоя до средата на станцията, продължи с насрещен забой от южната страна на станцията. Едновременно с това част от северната стена на някогашния подлез беше демонтирана и там се изграждаше преходния тунел между станция „Сердика“ от Първи метродиаметър и станция „Сердика“ от Втори метродиаметър.

През септември 2010 г. археологическите останки са засипани, за да може върху тях да стъпи строителната техника. Изграждат се шлицовите стени. През март месец 2011 г. над археологичните разкопки беше изградена покривна конструкция, върху която ще се възстанови уличното платно. В началото на април 2011, част от свода се срути (около 10-тина метра в диаметър), имаше пропадане и повредена археология. По всяка вероятност укрепването забави тръгването на къртицата от станция „Лъвов мост“.

На „станция НДК“ се изграждат свързващите еднопътни тунели между бъдещия изходен котлован и станцията (в частта под бул. „Патриарх Евтимий“). Започна изграждането на шлицовите стени по северния вестибюл на станцията. Стената от северната страна на недостроената през 80-те години на миналия век станция, вече е разкрита.

Тунелопробивният комплекс завърши прокопаването на тунела на 1 септември 2011 г.

Участък по бул. „Черни Връх“Редактиране

Участъкът включва две части:

  • Изграждане северен вестибюл и вътрешна облицовка и оборудване на станция „НДК“; привеждане построения тунел през 80-те години в работно състояние (включително нова хидроизолация); завършване конструкцията на станция „Европейски съюз“, вътрешна облицовка и оборудване и изграждане на южния вестибюл, както и връзка с изграждащия се нов тунел.
  • Изграждане тунел под бул. „Черни връх“ по Нов австрийски метод и оборудване на метростанцията на кръстовището с бул. „Джеймс Баучер“.

Трасето трябва да бъде предадено заедно с другите два участъка през 2012 г.

До 25 август 2009 г. подготовката на трасето беше завършена и на повторна инспекция беше официално стартирано прокопаването на същинския тунел с тунелен комбайн.

На 22 март 2009 г. е направена инспекция на строителството на двупътния тунел от станция „Европейски съюз“ – на пл. „Христо Ясенов“ (при хотел „Хемус“) до станция „Джеймс Баучер“, под пътното платно на бул. „Черни връх“.

На 22 октомври 2009 г. е извършена трета инспекция, с участието на комисаря по регионална политика на Европейската комисия Павел Самецки. Отчетено е изпълнение 17% от общия обем дейности, в това число около 100 м прокопан тунел в участъка от хотел „Хемус“ до станция „Джеймс Баучер“[7]. През януари 2010 г. инж. Стоян Братоев съобщи за изградени вече 200 м., през август същата година – за около 600 м изграден участък, а на 8 декември 2010 г. беше съобщено за предсрочното му завършване.

Изграждане на станция 12Редактиране

След организирането на търговете, свързани с разширението на Първи метродиаметър по двете отклонения, става ясно, че могат да бъдат реализирани икономии от договорената индикативна стойност. Така, заедно с пренасочването на средства от други проекти, се открива възможността за изграждане още в този програмен период на станция 12, намираща се на кръстовището с ул. „Сребърна“. Според предварителните планове след станцията е предвидено изграждането на подземен Линеен пункт, в който да престоява подвижния състав и за извършване на дребни ремонти, свързани с поддръжката му.

През 2013 г. след провеждането на два търга[8][9][10] са обявени[11] победителите във втория търг. Обединение „Метро Черни връх 2013“, в което влизат българските „Станилов“, „Джи Пи Груп“ и „Метропроект Прага“. „Станилов“ и „Джи Пи Груп“ и още две компании е избрано[12] за победител.

Междувременно на станцията е дадено името: „Витоша“[13].

Официално строителството на станцията беше обявено на 1 август 2014, със срок на строежа 22 месеца. Влизането в експлоатация на станцията е на 20 юли 2016 г.

Негативни отзиви за строителствотоРедактиране

  • По Втори метродиаметър се наблюдава лошо качество на хидроизолациите и пробиви на влага на редица места.[14]. Според Стоян Братоев обаче проблем със строителството няма. [15]"

ФотогалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране