София Мондова

българска учителка и революционерка
(пренасочване от София Кондова)

София Стоилова Полизоева, по мъж Мондова, е българска учителка и революционерка, секретар на драмския околийски комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]

София Мондова
българска учителка и революционерка
Родена
София Стоилова Полизоева
Починала
3 декември 1948 г. (60 г.)
Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
БащаСтоил Полизоев

Биография редактиране

Мондова е родена в град Неврокоп, тогава в Османската империя, днес Гоце Делчев, България, в семейството на възрожденеца Стоил Полизоев. Учи в българската девическа гимназия в Солун. В 1903 година е назначена за учителка българското училище в град Мехомия на мястото на Райна Каназирева, принудена да бяга в Свободна България, поради преследване от властите за революционна дейност. Полизоева също става членка на ВМОРО и развива широка дейност за поддържане на духа на българското население в изгорената при Илинденско-Преображенското въстание Мехомия.[3]

Поради необходимост от революционни дейци в Сярско, Полизоева е преместена за учителка в голямото драмско село Просечен. В 1906 година е секретар на Драмския околийски революционен комитет. През есента на 1906 година при провал на революционната организация, е заловена и осъдена на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор. Заточена е в Диарбекир, където престоява година и осем месеца до амнистията след Младотурската революция в 1908 година.[3]

След освобождението си е назначена за учителка в Неврокоп, където преподава една година, а след това става съдия-изпълнител в Гюмюрджина. В Гюмюрджина става членка на Българската работническа социалдемократическа партия и се жени за Христо Василев Мондов от Самоков. Мъжът ѝ взима участие в Първата световна война и София Мондова сама се грижи за семейството. След като Гюмюрджина е загубена от България в 1919 година, семейството се установява в Пазарджик, а след това в Самоков, като и двамата са членове на Българската комунистическа партия. След Септемврийското въстание от 1923 година, Мондови са уволнени и се установяват в София, където Христо Мондов работи като счетоводител, а София като шивачка. И двамата заболяват от туберкулоза, като Христо умира преди нея.[3]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Мондова е обявена за активен борец против фашизма и капитализма.[3]

Мондова умира на 3 декември 1948 година в София.[2][1]

Бележки редактиране

  1. а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 229-230.
  2. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.
  3. а б в г д Даскалов, Димитър. Едно борческо сърце // Работническо дело (330). 1984. с. 2.