София Монфератска

византийска императрица

София Палеологина-Монфератска (на италиански: Sofia Paleologa, Sofia di Monferrato; † 21 август 1434 г.) е византийска императрица (1425 – 1426), втора съпруга на император Йоан VIII Палеолог.

София Монфератска
византийска императрица
Родена
1399 г.
Починала
21 август 1434 г. (35 г.)
Управление
Период14251426
Семейство
БащаТеодоро II Палеолог
МайкаЖана на Бар
Братя/сестриДжан Джакомо (Монферат)
СъпругЙоан VIII Палеолог (19 януари 1421 – август 1426)
Други родниниМануил II Палеолог (свекър)
Елена Драгаш (свекърва)

Произход и ранни години

редактиране

Дъщеря е на маркиз Теодор II Палеолог дьо Монферат и втората му съпруга Жана дьо Бар, дъщеря на херцог Роберт I от Бар и Мария Валоа, дъщеря на френския крал Жан II и Бона Люксембургска.[1]

На 26 януари 1404 г. София е сгодена за Филипо Мария Висконти, син на миланския херцог Джан Галеацо Висконти, но бракът така и не се състои.

Брак с Йоан VIII Палеолог

редактиране

На 19 януари 1421 г. София е омъжена за Йоан VIII Палеолог, единственият оцелял син на император Мануил II Палеолог и Елена Драгаш. По това време Йоан е съимператор на баща си. Според Сфранцес бракът е сключен в катедралата „Св. София“ в Константинопол.

Мануил Палеолог изпраща специално посолство до католическия събор в Констанса, докато търси папско разрешение за сключването на брака между София и Йоан VIII. Проблем се оказва преминаването на София от католицизма в православната вяра. Най-накрая се получава разрешение от папа Мартин V, който е избран от събора в Констанса.

Според слуховете София не се побирала в стандартите за красота на своето време. Йоан VIII не е доволен от брака си и страни от съпругата си.[2] София прекарва по-голямата част от брака си изолирана от съпруга си.

На 21 юли 1425 г. умира Мануил II Палеолог, а престолът е наследен от Йоан VIII. София измества свекърва си като старша императрица. Въпреки това бракът между София и Йоан VIII е разтрогнат през август 1426 г. София не се омъжва повторно и умира осем години по-късно.

Литература

редактиране
  • Nicol, D.M., The Last Centuries of Byzantium 1261 – 1453 (Cambridge University Press, 1993)
  • Vasiliev, A.A., History of the Byzantine Empire, 324 – 1453 (University of Wisconsin Press, 1958), p. 588
  • Георгий Сфранцес, Paleologo. Grandezza e caduta di Bisanzio, Sellerio, Palermo 2008, ISBN 88-389-2226-8
  • Дука, Historia turco-bizantina 1341 – 1462, Michele Puglia, il Cerchio, Rimini 2008, ISBN 88-8474-164-5

Източници

редактиране
  1. Sofia di Monferrato, fmg.ac
  2. Nicol, J.M. The Last Centuries of Byzantium 1261 – 1453.