София Шарлота Августа Баварска

София Шарлота Августа Баварска (на немски: Sophie Charlotte Auguste Herzogin in Bayern; * 23 февруари 1847, дворец Посенхофен, Пьокинг, Горна Бавария; † 4 май 1897, Париж) от род Вителсбахи, е херцогиня на Бавария и чрез женитба херцогиня на Аленсон и Орлеан.

София Шарлота Августа Баварска
Sophie Charlotte Auguste in Bayern
херцогиня на Аленсон и Орлеан
Albert, Joseph - Prinzessin Sophie, Herzogin in Bayern (Zeno Fotografie).jpg
Родена
Починала
4 май 1897 г. (50 г.)
Погребана Франция
Други титли херцогиня на Бавария
Coat of arms of the House of Wittelsbach (Bavaria).svg
Семейство
Род Орлеански дом
Баща Максимилиан Йозеф
Майка Лудовика Баварска
Братя/сестри Елизабет Баварска
Мария-София Баварска
Елена Каролина Тереза Баварска
Матилда Лудовика Баварска
Карл Теодор Баварски
Лудвиг Вилхелм Баварски (1831–1920)
Максимилиан Емануил Баварски
София Шарлота Августа Баварска в Общомедия

ЖивотРедактиране

Тя е най-малката дъщеря (деветото дете) на баварския на херцог Максимилиан Йозеф Баварски (1808 – 1888) и съпругата му братовчедка Лудовика Баварска (1808 – 1892), най-малката дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и на принцеса Каролина Баденска. Матилда е по-малка сестра на австрийската императрица Елизабет (Сиси) (1837 – 1898), омъжена през 1854 г. за австрийския император Франц Йосиф I. Другата ѝ сестра Мария-София (1841 – 1925) е кралица на Двете Сицилии, омъжена през 1859 г. за Франческо II, крал на Двете Сицилии.

София Шарлота има много кандидати за женитба понеже е снаха на австрийския кайзер Франц Йосиф I. Тя е много добра приятелка с трон-принца Лудвиг II Баварски, двамата обичат музиката на Рихард Вагнер и натурата. Понеже София има добър глас и свири добре на пиано, тя често трябва да пее на Лудвиг арии от оперите на Вагнер. Майка ѝ Лудовика забранява на дъщеря си да има контакт с Лудвиг, понеже е хомосексуален. Те се сгодяват на 22 януари 1867 г. Годежът се разваля през 1867 г.

София Шарлота се омъжва на 28 септември 1868 г. в Посенхофен за принц Фердинанд Филип Мария Орлеански, херцог Аленсонски (* 12 юли 1844; † 29 юни 1910), вторият син на херцог Луи Орлеански, херцог Немурски (1814 – 1896) и принцеса Виктория фон Саксония-Кобург-Заалфелд (1822 – 1857). Той е внук на последния френски крал Луи Филип I. От Френската революция (1848) на френската кралска фамилията е забранено да влиза във Франция и те живеят в Англия.

След мистериозната смърт на бившия ѝ годеник крал Лудвиг II Баварски през 1886 г. София Шарлота се разболява тежко и отива в Мюнхен да се лекува.

София Шарлота Августа Баварска умира на 50 години на 4 май 1897 г. при пожар на пазар в Париж. Погребана е в капелата, гробницата на Бурбоните, в Дрьо.


ДецаРедактиране

София Шарлота Баварска и Фердинанд Филип Мария Орлеански имат две деца:[1][2]

  • Луиза Виктория Мария Амелия София д'Орлеанс (* 9 юли 1869, Буши Парк; † 4 февруари 1952, Мюнхен), омъжена на 15 април 1891 г. в Нимфенбург за принц Алфонс Баварски (* 24 януари 1862; † 8 януари 1933), син на принц Адалберт Баварски (1828 – 1875); имат две деца
  • Филипе Емануел Максимилиен Мари Еудес д'Орлеанс, 8. херцог на Вендом (* 18 януари 1872; † 1 февруари 1931), женен на 12 февруари 1896 г. в Брюксел за принцеса Хенриета Мари Шарлота Антоанета Белгийска (* 30 ноември 1870; † 28 март 194), внучка на белгийския крал Леополд I; имат четири деца

ФилмРедактиране

  • „Sisis berühmte Geschwister“, BR-Dokumentarfilm von Bernhard Graf, 2016

ЛитератураРедактиране

  • Gustav Hergel: Herzogin Sophie Charlotte von Alençon. Rennert, Aussig 1897. (Jahres-Bericht des Communal-Untergymnasiums in Aussig 1896/97)
  • Thomas Maria Wehofer: Schwester Marie-Madeleine aus dem Dritten Orden des heiligen Dominicus : Sophie Charlotte Herzogin von Alençon, geb. Herzogin in Bayern, in Briefen an einen Freund aus demselben Dritten Orden. Lentner, München 1898.
  • Marguerite Bourcet: Le duc et la duchesse d'Alençon : un couple de tragédie. (Ferdinand-Philippe-Marie d'Alençon; Sophie d'Alençon). Perrin, Paris 1939.
  • Lucienne-Ella Bouet: Sophie-Charlotte, duchesse d'Alençon. Maison de la Bonne presse, Paris 1946. (Les Grandes figures chrétiennes)
  • Bernard de Vaulx: Deux figures du tiers ordre. Le duc et la duchesse d'Alençon. Michel, Paris 1946. (Pages catholiques)
  • Lise Claris: Une soeur de Sissi : Sophie d'Alençon. les Éditions du Temps, Paris 1959.
  • Heinz Gebhardt: König Ludwig II. und seine verbrannte Braut. Unveröffentlichte Liebesbriefe Prinzessin Sophies an Edgar Hanfstaengl. W. Ludwig Verlag, Pfaffenhofen 1986.
  • Dominique Paoli: Sophie-Charlotte Duchesse d'Alençon : au-delà du mythe. Racine, Bruxelles 1995, ISBN 2-87386-009-X.
  • Dominique Paoli: La duchesse d'Alençon : Sophie-Charlotte, soeur de Sissi. Nachdruck. Éd. Racine, Bruxelles 1999, ISBN 2-87386-165-7. (Les racines de l'histoire)
  • Christian Sepp: Sophie Charlotte. Sisis leidenschaftliche Schwester. August Dreesbach Verlag, München 2014, ISBN 978-3-944334-37-0, München 2017, ISBN 978-3-944334-66-0
  • Bernhard Graf: Sisis Geschwister, München 2017.
  • Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 50.

ИзточнициРедактиране

  1. Wittelsbach 6, genealogy.euweb.cz
  2. Sophie Charlotte Herzogin in Bayern, thepeerage.com

Външни препраткиРедактиране