София Шарлота Августа Баварска

София Шарлота Августа Баварска (на немски: Sophie Charlotte Auguste Herzogin in Bayern; * 23 февруари 1847 в дворец Посенхофен в Пьокинг, Горна Бавария; † 4 май 1897 в Париж) от род Вителсбахи е херцогиня на Бавария и чрез женитба херцогиня на Аленсон и Орлеан.

София Шарлота Августа Баварска
херцогиня на Аленсон и Орлеан
Sophie Charlotte, Herzogin von Bayern.jpg
Херцогиня София Баварска, 1867
Лични данни
Родена
дворец Посенхофен в Пьокинг, Горна Бавария
Починала
4 май 1897 г. (50 г.)
Погребана в капелата, гробницата на Бурбоните, в Дрьо
Други титли херцогиня на Бавария
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Максимилиан Йозеф
Майка Лудовика Баварска
Брак Фердинанд Филип Мария Орлеански
Потомци Луиза Виктория Мария Амелия София д'Орлеанс, Филипе Емануел Максимилиен Мари Еудес д'Орлеанс
София Шарлота Августа Баварска в Общомедия
Херцогиня София Шарлота
Официалната годежна снимка на София и Лудвиг

Тя е най-малката дъщеря (деветото дете) на баварския на херцог Максимилиан Йозеф Баварски (1808 – 1888) и съпругата му братовчедка Лудовика Баварска (1808 – 1892), най-малката дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и на принцеса Каролина Баденска. Матилда е по-малка сестра на австрийската императрица Елизабет (Сиси) (1837 – 1898), омъжена през 1854 г. за австрийския император Франц Йосиф I. Другата ѝ сестра Мария (1841 – 1925) е кралица на Двете Сицилии, омъжена през 1859 г. за Франческо II, крал на Двете Сицилии.

София Шарлота Августа Баварска има много кандидати за женитба понеже е снаха на австрийския кайзер Франц Йосиф I.

Тя е много добра приятелка с трон-принца Лудвиг Баварски, двамата обичат музиката на Рихард Вагнер и натурата. Понеже София има добър глас и свири добре на пиано, тя често трябва да пее на Лудвиг арии от оперите на Вагнер. Майка ѝ Лудовика забранява на дъщеря си да има контакт с Лудвиг, понеже е хомосексуален. Те се сгодяват на 22 януари 1867 г. Годежът се разваля 1867 г.

След мистериозната смърт на бившия ѝ годеник крал Лудвиг II Баварски 1886 г. София Шарлота се разболява тежко и тя отива в Мюнхен да се лекува.

София Шарлота Августа Баварска умира на 50 години на 4 май 1897 г. при пожар на пазар в Париж. Погребана е в капелата, гробницата на Бурбоните, в Дрьо.

ФамилияРедактиране

 
Фердинанд херцог Аленсонски

София Шарлота Баварска се омъжва на 28 септември 1868 г. в Посенхофен за принц Фердинанд Филип Мария Орлеански, херцог Аленсонски (* 12 юли 1844; † 29 юни 1910), вторият син на херцог Луи Орлеански, херцог Немурски (1814 – 1896) и принцеса Виктория фон Саксония-Кобург-Заалфелд (1822 – 1857). Той е внук на последния френски крал Луи Филип I. От Френската революция 1848 г. на френската кралска фамилията е забранено да влиза във Франция и те живеят в Англия. Tе имат две деца:[1][2]

  • Луиза Виктория Мария Амелия София д'Орлеанс (* 9 юли 1869, Буши Парк; † 4 февруари 1952, Мюнхен), омъжена на 15 април 1891 г. в Нимфенбург за принц Алфонс Баварски (* 24 януари 1862; † 8 януари 1933), син на принц Адалберт Баварски (1828 – 1875); имат две деца
  • Филипе Емануел Максимилиен Мари Еудес д'Орлеанс, 8. херцог на Вендом (* 18 януари 1872; † 1 февруари 1931), женен на 12 февруари 1896 г. в Брюксел за принцеса Хенриета Мари Шарлота Антоанета Белгийска (* 30 ноември 1870; † 28 март 194), внучка на белгийския крал Леополд I; имат четири деца

ФилмРедактиране

  • „Sisis berühmte Geschwister“, BR-Dokumentarfilm von Bernhard Graf, 2016

ЛитератураРедактиране

  • Gustav Hergel: Herzogin Sophie Charlotte von Alençon. Rennert, Aussig 1897. (Jahres-Bericht des Communal-Untergymnasiums in Aussig 1896/97)
  • Thomas Maria Wehofer: Schwester Marie-Madeleine aus dem Dritten Orden des heiligen Dominicus : Sophie Charlotte Herzogin von Alençon, geb. Herzogin in Bayern, in Briefen an einen Freund aus demselben Dritten Orden. Lentner, München 1898.
  • Marguerite Bourcet: Le duc et la duchesse d'Alençon : un couple de tragédie. (Ferdinand-Philippe-Marie d'Alençon; Sophie d'Alençon). Perrin, Paris 1939.
  • Lucienne-Ella Bouet: Sophie-Charlotte, duchesse d'Alençon. Maison de la Bonne presse, Paris 1946. (Les Grandes figures chrétiennes)
  • Bernard de Vaulx: Deux figures du tiers ordre. Le duc et la duchesse d'Alençon. Michel, Paris 1946. (Pages catholiques)
  • Lise Claris: Une soeur de Sissi : Sophie d'Alençon. les Éditions du Temps, Paris 1959.
  • Heinz Gebhardt: König Ludwig II. und seine verbrannte Braut. Unveröffentlichte Liebesbriefe Prinzessin Sophies an Edgar Hanfstaengl. W. Ludwig Verlag, Pfaffenhofen 1986.
  • Dominique Paoli: Sophie-Charlotte Duchesse d'Alençon : au-delà du mythe. Racine, Bruxelles 1995, ISBN 2-87386-009-X.
  • Dominique Paoli: La duchesse d'Alençon : Sophie-Charlotte, soeur de Sissi. Nachdruck. Éd. Racine, Bruxelles 1999, ISBN 2-87386-165-7. (Les racines de l'histoire)
  • Christian Sepp: Sophie Charlotte. Sisis leidenschaftliche Schwester. August Dreesbach Verlag, München 2014, ISBN 978-3-944334-37-0, München 2017, ISBN 978-3-944334-66-0
  • Bernhard Graf: Sisis Geschwister, München 2017.
  • Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 50.

ИзточнициРедактиране

  1. Wittelsbach 6, genealogy.euweb.cz
  2. Sophie Charlotte Herzogin in Bayern, thepeerage.com

Външни препраткиРедактиране