София Шарлота Августа Баварска

София Шарлота Августа Баварска (на немски: Sophie Charlotte Auguste Herzogin in Bayern; * 23 февруари 1847, дворец Посенхофен, Пьокинг, Горна Бавария; † 4 май 1897, Париж) от род Вителсбахи, е херцогиня на Бавария и чрез женитба херцогиня на Аленсон и Орлеан.

София Шарлота Августа Баварска
Sophie Charlotte Auguste in Bayern
херцогиня на Аленсон и Орлеан
Albert, Joseph - Prinzessin Sophie, Herzogin in Bayern (Zeno Fotografie).jpg
Родена
Починала
4 май 1897 г. (50 г.)
ПогребанаФранция
Религиякатолицизъм
Други титлихерцогиня на Бавария
Allianzwappen Orleans - Bayern.jpg
Семейство
РодВителсбахи, Орлеански дом
БащаМаксимилиан Йозеф
МайкаЛудовика Баварска
Братя/сестриЕлизабет Баварска
Мария-София Баварска
Елена Каролина Тереза Баварска
Матилда Лудовика Баварска
Карл Теодор Баварски
Лудвиг Вилхелм Баварски (1831–1920)
Максимилиан Емануил Баварски
София Шарлота Августа Баварска в Общомедия

ЖивотРедактиране

Тя е най-малката дъщеря (деветото дете) на баварския на херцог Максимилиан Йозеф Баварски (1808 – 1888) и съпругата му братовчедка Лудовика Баварска (1808 – 1892), най-малката дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и на принцеса Каролина Баденска. Матилда е по-малка сестра на австрийската императрица Елизабет (Сиси) (1837 – 1898), омъжена през 1854 г. за австрийския император Франц Йосиф I. Другата ѝ сестра Мария-София (1841 – 1925) е кралица на Двете Сицилии, омъжена през 1859 г. за Франческо II, крал на Двете Сицилии.

София Шарлота има много кандидати за женитба понеже е снаха на австрийския кайзер Франц Йосиф I. Тя е много добра приятелка с трон-принца Лудвиг II Баварски, двамата обичат музиката на Рихард Вагнер и натурата. Понеже София има добър глас и свири добре на пиано, тя често трябва да пее на Лудвиг арии от оперите на Вагнер. Майка ѝ Лудовика забранява на дъщеря си да има контакт с Лудвиг, понеже е хомосексуален. Те се сгодяват на 22 януари 1867 г. Годежът се разваля през 1867 г.

София Шарлота се омъжва на 28 септември 1868 г. в Посенхофен за принц Фердинанд Филип Мария Орлеански, херцог Аленсонски (* 12 юли 1844; † 29 юни 1910), вторият син на херцог Луи Орлеански, херцог Немурски (1814 – 1896) и принцеса Виктория фон Саксония-Кобург-Заалфелд (1822 – 1857). Той е внук на последния френски крал Луи Филип I. От Френската революция (1848) на френската кралска фамилията е забранено да влиза във Франция и те живеят в Англия.

След мистериозната смърт на бившия ѝ годеник крал Лудвиг II Баварски през 1886 г. София Шарлота се разболява тежко и отива в Мюнхен да се лекува.

София Шарлота Августа Баварска умира на 50 години на 4 май 1897 г. при пожар на пазар в Париж. Погребана е в капелата, гробницата на Бурбоните, в Дрьо.


ДецаРедактиране

София Шарлота Баварска и Фердинанд Филип Мария Орлеански имат две деца:[1][2]

  • Луиза Виктория Мария Амелия София д'Орлеанс (* 9 юли 1869, Буши Парк; † 4 февруари 1952, Мюнхен), омъжена на 15 април 1891 г. в Нимфенбург за принц Алфонс Баварски (* 24 януари 1862; † 8 януари 1933), син на принц Адалберт Баварски (1828 – 1875); имат две деца
  • Филипе Емануел Максимилиен Мари Еудес д'Орлеанс, 8. херцог на Вендом (* 18 януари 1872; † 1 февруари 1931), женен на 12 февруари 1896 г. в Брюксел за принцеса Хенриета Мари Шарлота Антоанета Белгийска (* 30 ноември 1870; † 28 март 194), внучка на белгийския крал Леополд I; имат четири деца

ФилмРедактиране

  • „Sisis berühmte Geschwister“, BR-Dokumentarfilm von Bernhard Graf, 2016

ЛитератураРедактиране

  • Gustav Hergel: Herzogin Sophie Charlotte von Alençon. Rennert, Aussig 1897. (Jahres-Bericht des Communal-Untergymnasiums in Aussig 1896/97)
  • Thomas Maria Wehofer: Schwester Marie-Madeleine aus dem Dritten Orden des heiligen Dominicus : Sophie Charlotte Herzogin von Alençon, geb. Herzogin in Bayern, in Briefen an einen Freund aus demselben Dritten Orden. Lentner, München 1898.
  • Marguerite Bourcet: Le duc et la duchesse d'Alençon : un couple de tragédie. (Ferdinand-Philippe-Marie d'Alençon; Sophie d'Alençon). Perrin, Paris 1939.
  • Lucienne-Ella Bouet: Sophie-Charlotte, duchesse d'Alençon. Maison de la Bonne presse, Paris 1946. (Les Grandes figures chrétiennes)
  • Bernard de Vaulx: Deux figures du tiers ordre. Le duc et la duchesse d'Alençon. Michel, Paris 1946. (Pages catholiques)
  • Lise Claris: Une soeur de Sissi : Sophie d'Alençon. les Éditions du Temps, Paris 1959.
  • Heinz Gebhardt: König Ludwig II. und seine verbrannte Braut. Unveröffentlichte Liebesbriefe Prinzessin Sophies an Edgar Hanfstaengl. W. Ludwig Verlag, Pfaffenhofen 1986.
  • Dominique Paoli: Sophie-Charlotte Duchesse d'Alençon : au-delà du mythe. Racine, Bruxelles 1995, ISBN 2-87386-009-X.
  • Dominique Paoli: La duchesse d'Alençon : Sophie-Charlotte, soeur de Sissi. Nachdruck. Éd. Racine, Bruxelles 1999, ISBN 2-87386-165-7. (Les racines de l'histoire)
  • Christian Sepp: Sophie Charlotte. Sisis leidenschaftliche Schwester. August Dreesbach Verlag, München 2014, ISBN 978-3-944334-37-0, München 2017, ISBN 978-3-944334-66-0
  • Bernhard Graf: Sisis Geschwister, München 2017.
  • Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 50.

ИзточнициРедактиране

  1. Wittelsbach 6, genealogy.euweb.cz
  2. Sophie Charlotte Herzogin in Bayern, thepeerage.com

Външни препраткиРедактиране