Софроний Врачански
Софроний Врачански, роден като Стойко Владиславов, е български духовник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност.[1] Автор е на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Канонизиран е за светец от Българската православна църква през 1964 година. [2]
Софроний Врачански | |
български духовник и будител | |
Портрет от 1812 г. Неизвестен, вероятно влашки автор, Градска художествена галерия Пловдив | |
Роден | Стойко Владиславов
|
---|---|
Починал | 23 септември 1813 г.
|
Религия | православие |
Литература | |
Период | Ранно българско възраждане |
Известни творби | „Кириакодромион, сиреч Неделник“ „Житие и страдания грешнаго Софрония“ |
Повлиян | Паисий Хилендарски |
Повлиял | Димитър Попски |
Канонизация | |
Почитан в | Православната църква |
Канонизация | 31 декември 1964, България от Българската православна църква |
Главно светилище | Църква „Възнесение Господне“, Враца |
Празник | 11 март |
Покровителство | Враца |
Софроний Врачански в Общомедия |
Биография
редактиранеВ България
редактиранеСофроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов. Учи в килийно училище в родния си град по старобългарски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в родния си град. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770 – 1775 година.
През 80-те години синът му Иван (или Цонко), който се занимава с мащабна търговия с добитък, задлъжнява към местния епископ, предизвиквайки конфликт между него и Стойко Владиславов. Позовавайки се на контактите на поп Стойко със знахарки, владиката на два пъти му налага тригодишни забрани за служене. След това е обвинен от местните власти в незаконна продажба на добитък, който е държавна собственост, арестуван е и е измъчван, но е освободен, след като плаща 1500 гроша.[3]
През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат — в с. Карабунар (днес гр. Средец) от 1792 до 1793 г. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година размирици във Враца с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на целите му като писател.
Във Влашко
редактиранеПрез 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след проведената в този период Руско-турската война. На 10 януари 1808 година изпраща от Букурещ пълномощно на българския представител в Петербург Иван Замбин, заминал на дипломатическа мисия там заедно с Атанас Николаев през октомври 1804 г. от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се привлече вниманието на руското правителство към българския политически въпрос. Софроний Врачански се среща и разговаря с руските военачалници Багратион, Каменски, Кутузов.[4] Така се стига до юни 1811 г., когато била учредена Българската земска войска – първата българска самостойна бойна единица от 400 години насам. Софроний освещава бойното знаме и благославя воините-доброволци.
През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. „Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмнику Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Пише и друг сборник – „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
Неизвестна е датата на смъртта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква,[5] а паметта му се чества на 11 март.
Семейство
редактиранеСтойко Владиславов се венчава за Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Катерина. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патарски.
Софроний Врачански (1739 - 1813) | Ганка Атанасова (1736 – 1787) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Цонко Стойков (1758 - 1791) | Гана Стойкова | Владислав Стойков | Мария Стойкова | Катерина Стойкова (1777 - 1867) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ралу Сканави (1791 - 1845) | Стефан Богориди (1775 - 1859) | Атанас Богориди (1788 - 1826) | Поликарп Патарски (1790 - 1865) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ласкар Кантакузин (1805 - 1875) | Харикиня (1828 - 1860) | Михаил Стурдза (1794 - 1884) | Смарагда (1816 - 1885) | Иван (? - 1861) | Ана (? - 1866) | Константинос Музурус | Александър Богориди (1822 - 1910) | Мария (? - 1880) | Йоанис Фотиадис | Никола Богориди (1821 - 1863) | Екатерина Конаки | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Емануил Богориди (1847 - 1935) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Книжовна дейност
редактиране- Първи Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1765 г.) – за църквата в Котел. Съхранява се в НБКМ.
- Втори Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1781 г.) – правен за лично ползване. Съхранява се в Библиотеката на Румънската академия на науките.
- Видински сборници от 1802 г.:
- Първи видински сборник: „Поучение и словосказание за празниците господни“ – Има характер на дамаскин. Съдържа 79 слова с християнско-поучителен характер, сред които „Слово за раждането на нашия Господ Иисус Христос“, „Слово за Сретение Господне“, „Слово за краткостта на човешкия живот“ и други. Към тях са прибавени „Посвещение“ и „Послесловие“.
- Втори видински сборник: „Разкази и разсъждения“ – компилация от басни и нравоучителни разкази, този сборник е основното съчинение на Софроний с предимно светско съдържание, наред с „Житие и страдания грешнаго Софрония“.
- „Кириакодромион сиреч неделник (Софронийе)“ – Първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе. За да събере необходимите средства за отпечатването му, Софроний изпраща „Позив“ до заможни българи в Румъния. В него той изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език. Книгата съдържа „Оглавие“, 94 слова и поучения, послеслов и две наставления за свещениците относно обредите на кръщенето и венчавката. Отпечатана е в 1000 броя през 1806 г.
- Книга от 1805 г. за православната, еврейската и мохамеданската религии. Разделена е на три части, по една за всяка религия. За източници Софроний ползва руски и гръцки съчинения от XVII-XVIII в.
- Житие и страдания грешнаго Софрония – смята се за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в седем поредни броя на вестник „Дунавски лебед“ през 1861 г.[6]
- „Гражданское позорище“ – Това е превод от гръцки на книгата „θέατρον πολιτικόν“, която е превод на „Theatrum politicum“ от Амброзий Марлиан, излязла през 1802. До 1963 г. погрешно се смята, че книгата е превод на книгата на протестантския свещеник Вилхлем Стратеман. В извлечението от Втория Видински сборник са включени анекдоти за персийски, гръцки, египетски владетели. На места Софроний използва анекдотите за да внуши на читателя свои мисли: необходимостта от образование, съвет към народа да не дава излишна милостиня на манастирите, упреци към ниския морал и невежеството на духовенството.
- Серафим, архиерей български – позив към българския народ от 1810 г. по повод войната на Русия срещу Турция.
Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременния български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет.
Памет
редактиранеНа Софроний Врачански е наречена улица в квартал „Банишора“ в София (Карта).
Източници
редактиране- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 104.
- ↑ (https://bg-patriarshia.bg/sofr-vrachanski)
- ↑ Николов-Зиков, Петър. Раждането на българския консерватизъм. София, Парадигма, 2011. ISBN 978-954-326-137-6. с. 74.
- ↑ 200 години от смъртта на владиката, който стана предводител на поробените българи
- ↑ slovo.bg: Биографични бележки – Софроний Врачански
- ↑ Друмев, Васил. Периодическо издание на Българското книжовно дружество. кн. 5 – 6, Браила, 1872.
Първични
- Софроний Врачански, Съчинения в два тома, С., 1989 – 1992.
- Св. Софроний епископ Врачански. Катехизически, омилетически и нравоучителни писания. Из ръкописното наследство на светителя. С., 1989.
Вторични
- Вутова, Н. Софроний Врачански. 1739 – 1913. Библиографски указател. С., 1989.
- Киселков, В. Софроний Врачански. Живот и творчество. С., 1963.
- Ничева, К. Езикът на Софрониевия Неделник в историята на българския език. С., 1965.
- Радев, Ив. Софроний Врачански. Личност и творчество. С.: Наука и изкуство, 1983.
- Софроний Врачански. Сборник изследвания. С.: Академично изд. Проф. М. Дринов, 2004
- Аретов, Н. „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и западноевропейският просвещенски роман. – Литературна мисъл, 1979, № 10.
- Аретов, Н. Софроний Врачански и диалога му със света. Наблюдения върху „Философския мудрости“ и „Гражданское позорище“. – Литературна мисъл, 1990, № 3.
- Аретов, Н. Отношението религиозно – светско и възникването на новобългарската белетристика. (Наблюдения върху творчеството на Софроний Врачански) – Български език и литература, 1998, № 1.
- Аретов, Н. Трите вери през погледа на Софроний Врачански и проблемът за религиозната толерантност. – Във: Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев. Изд. център „Боян Пенев“, Корпорация Развитие КДА, С., 2004, с. 22 – 32.
- Бонева, Вера. Епископ Софроний Врачански в културната памет на съвременна България. // Списание на БАН, 2019, кн. 6.
- Софроний епископ Врачански. // Бележити българи. Българското възраждане – от Паисиевата история до Кримската война. София: Издателство „Световна библиотека”, 2012, 12-23.
- Добрева, В.Автор-герой и техните означения. В:Прочети и наследства. Из възрожденската книжнина. С., 2015.
- Аретов, Н. Софроний Врачански. Живот и дело. София: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-158-9
- Мутафчиева, В. Книга за Софроний. С.: Военно издателство, 1978.
Външни препратки
редактиране- „Кириакодромион, сиреч Неделник“[неработеща препратка] (електронно факсимиле на екземпляр от софийската Народна библиотека)
- „Кириакодромион, сиреч Неделник“ (електронно факсимиле на екземпляр от Библиотеката на Конгреса във Вашингтон)
- Софрониев препис на „История славянобългарска“ (електронно факсимиле)
- Житие и страдания грешного Софрония (пълен текст)
- Елена Тачева, Война и модерност през текстовете на Софроний Врачански Архив на оригинала от 2006-05-19 в Wayback Machine.
- Иван Стоянов – Софроний Врачански
Серафим | → | врачански епископ (17 септември 1794 – 1803) |
→ | Антим |