Софроний Пречистански
Софроний е български духовник, деец на Българското възраждане в Македония, игумен на Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“.
| Софроний | |
|---|---|
| български духовник | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
Кичевски манастир, Османска империя |
|
|
|
| Религия | Православие |
БиографияРедактиране
Архимандрит Софроний е роден около 1840 година в кичевското село Вранещица, тогава в Османската империя. Подстриган е за монах от игумена на Кичевския манастир Козма Дебърски. През 1874 г. Козма е заточен и заместен от архимандрит Хаджи Симеон от село Лазарополе и Софроний напуска манастира и става свещеник в българската църква в Цариград „Свети Стефан“. След две години се връща в манастира.[1] В 1884 година става игумен на манастира и остава такъв до края на живота си в 1911 година. През неговото игуменство в 1888 година е построено новото модерно училище в манастира и финансовото му положение е укрепено, така че да може да издържа българските училища в Кичево.[2] Член е на Кичевската българска община.[3]
Архимандрит Софроний подпомага с пари и Вътрешната македоно-одринска революционна организация[4] и става член е на Кичевския околийски революционен комитет заедно с учителката Донка Чешмеджиева, търговеца Насте Бунгуров и учителя Лука Джеров.[5]
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр.12.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр.717
- ↑ Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов. // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 128.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 315.
- ↑ Татарчев, Христо. Спомени от миналото. – В: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 89.