Софт рок
Софт рок (на английски: Soft rock – „мек рок“) или лайт рок (на английски: light rock – „лек рок“)[1] е музикален жанр, който използва техники на рок музика (по-специално елементи на фолк рок) за създаване на по-приятен, мек и приглушен звук.
Софт рок | |
Стилистични корени | рокендрол, електрически блус, фолк, кънтри, блус, ритъм енд блус, соул |
---|---|
Типични инструменти | Вокали, Електрическа китара, Бас китара, Барабани, Акустична китара, Пиано, Синтезатор, Клавишни инструменти |
Популяризиране | Края на 1960-те, САЩ, Великобритания |
Характеристики
редактиранеСофт рокът има тенденция да постигне по-мек, по-приятен звук, така че такава музика да е приятна за слушане, например на работа или докато се шофира. Софт рокът често се пее с високи гласове: мъжките вокали са доминирани от вокали на тенор, текстовете на софт рок са склонни да се фокусират върху приятни теми като любов, ежедневие и приятелство. За да постигнат максимален ефект, софт рок групите често използват пиано и саксофони.
История
редактиранеВ края на 60-те години разделянето на мейнстрийм рока на софт рок и хард рок[2] започва да се разпространява, като и двата жанра се превръщат в най-важните радиоформати в Съединените щати.[3] Софт рокът често израства от фолк рока, използвайки акустични инструменти и поставяйки повече акцент върху мелодиите и вокалните хармонии. Изпълнители на софт рок са Карол Кинг, Кат Стивънс, The Hollies, Джеймс Тейлър[4] и Бред.[5]
Популярният хит (They Long to Be) Close to You на Карпентърс е издаден през лятото на 1970 г., последван от Make It with You на Bread. И двете песни са ранни примери за по-мекия звук, който започва да доминира в класациите.[6] Тенденцията достига своя комерсиален връх през втората половина на 70-те години на XX век с изпълнители като Били Джоел, Елтън Джон, Чикаго, Тото, Кристофър Крос, Майкъл Макдоналд, Англия Dan & John Ford Coley, Air Supply, Seals and Crofts и реформираният Флийтуд Мак, чийто Rumors (1977) е най-продаваният албум на десетилетието.[7] До 1977 г. някои радиостанции, като нюйоркските WTFM и WYNY, преминават изцяло към софт рок.[8] До 80-те години вкусовете се променят и радиоформатите отразяват тази промяна, включително изпълнители като Джърни.[9][10]
Радиоформатът еволюира в това, което става известно като алтернатива на албума за възрастни, по-малко „рок“ формат от софт рок.[11] Софт рокът оцелява през 90-те години на миналия век и изпълнители от предишните десетилетия продължават да издават нова музика като Дженезис, чийто софт рок сингъл от 1992 г. Hold on My Heart оглавява канадската класация за сингли и класацията на Billboard Adult Contemporary. Появяват се нови групи и изпълнители, като датската група Michael Learns to Rock, която придобива огромна популярност в Азия, като много сингли станаха комерсиално успешни на континента, и австралийската група Southern Sons , който се радва на успех в класациите на ARIA с три топ 10 сингъла.
Източници
редактиране- ↑ Alan Stephenson, David Reese, Mary Beadle, 2013, Broadcast Announcing Worktext: A Media Performance Guide с. 198.
- ↑ R. B. Browne and P. Browne, eds, The Guide to United States Popular Culture (Popular Press, 2001), ISBN 0-87972-821-3, с. 687.
- ↑ M. C. Keith, The Radio Station: Broadcast, Satellite and Internet (Focal Press, 8th edn., 2009), ISBN 0-240-81186-0, с. 14.
- ↑ J. M. Curtis, Rock Eras: Interpretations of Music and Society, 1954 – 1984 (Popular Press, 1987), с. 236.
- ↑ Soft Rock. Soft Rock: Significant Albums, Artists and Songs, Most Viewed // allmusic.com. Архивиран от оригинала на 27 февруари 2021. Посетен на 28 февруари 2023.
- ↑ Simpson, 2011 Early 70s Radio, chap. 2 „Pillow Talk: MOR, Soft Rock, and the 'Feminization' of Hit Radio“.
- ↑ P. Buckley, The Rough Guide to Rock (Rough Guides, 3rd edn., 2003), с. 378.
- ↑ C. H. Sterling, M. C. Keith, Sounds of Change: a History of FM broadcasting in America (UNC Press, 2008), с. 136 – 137.
- ↑ Journey: The band who did not stop believing // bbc.com, 12 ноември 2010. Архивиран от оригинала на 16 ноември 2010. Посетен на 28 февруари 2023.
- ↑ May, Lori. 10 Best Soft Rock Ballads // Архивиран от оригинала на 13 ноември 2010. Посетен на 28 февруари 2023.
- ↑ C. H. Sterling, M. C. Keith, Sounds of Change: a History of FM Broadcasting in America (UNC Press, 2008), с. 187.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Софт-рок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |