Социализация

Социализацията е процес в сферата както на отделният индивид, така и по отношение социално-икономическите взаимоотношения вътре в обществото.

Социализация на личността

Социализацията на личността процес, в който индивидът усвоява умения за живот в обществото. Процесът е подобен на възпитанието. Но възпитанието става целенасочено, под ръководството на възпитател (учител, авторитет), с цел да се постигнат определени резултати и да се формират желани и одобрени от обществото модели на поведение, които е желателно и поощрително да бъдат следвани. От своя страна социализацията е неорганизиран и стихиен процес, при който могат да бъдат постигнати всякакви резултати – както желани, така и резултати, обратни на общоприетите в обществото. Под въздействие на социалната среда, индивидът може да усвои практики за постигане на целите, които са неприемливи за обществото: лъжа, насилие, пасивност и др.

Социализацията е термин, използван от социолози, социални психолози, антрополози, политолози и педагози. Това е процес на наследяване и разпространение на норми, обичаи, ценности и идеологии, придобиване на уменията и навици на индивида, необходими за участието в активния живот на обществото.^[1].^[2]

Социализация на собствеността

Приватизацията и национализацията като икономически процеси, са категорично неприемливи за теорията и практиката на анархизма. Анархистите им противопоставят социализацията – тоест „собствеността“ да бъде социална (социализъм) на тези, които я стопанисват за свои лични и обществени нужди. Социализираната собственост не подлежи на продажба, защото липсва практика на търговия с нея. „Собственикът“ на такава „собственост“ я ползва, докато иска и докато може, свободен е да я преотстъпи цялата или отчасти на други за стопанисване, както и впоследствие да се включи обратно във „владеене“.^[3]

Държавната и частната собственост в капитализма са основа на известна „свобода“ на действия на институциите и гаранция за относителната „независимост“ на частния собственик от диктата на други, подобни нему и, до определени граници, на частнособственически апетити на държавната бюрокрация.^[3]

В анархическото общество, което социално-икономически представлява социализъм (с перспектива за дорастване до комунизъм), такива гаранции и основи не са необходими. Материалните активи за производство се стопанисват от желаещите за участие в процесите, а благата от тях се разпределят и споделят между всички членове на обществото въз основа на общото съгласие и равномерно поемане на тежестта на ангажиментите към поддръжката на ресурси, обекти, инфраструктура и информация (последната, заради специфичната си природа, принадлежи без ограничения на всички).^[3]

Литература

Hurrelmann, Klaus (1989, reissued 2009) Social Structure and Personality Development. Cambridge: Cambridge University Press.
McQuail, Dennis (2005) McQuail’s Mass Communication Theory: Fifth Edition, London: Sage.
White, Graham (1977) Socialisation, London: Longman.
Bogard, Kimber. „Citizenship attitudes and allegiances in diverse youth.“ Cultural Diversity and Ethnic minority Psychology14(4)(2008): 286 – 296.
Mehan, Hugh. „Sociological Foundations Supporting the Study of Cultural Diversity.“ 1991. National Center for Research on Cultural Diversity and Second Language Learning.
Bambi B. Schieffelin, Elinor Ochs. 1987. Language Socialization across Cultures. Volume 3 of Studies in the Social and Cultural Foundations of Language. Publisher Cambridge University Press, ISBN 0-521-33919-7, 9780521339193
Alessandro Duranti, Elinor Ochs, Bambi B. Schieffelin. 2011.The Handbook of Language Socialization, Volume 72 of Blackwell Handbooks in Linguistics. Publisher John Wiley & Sons, ISBN 1-4443-4288-6, 9781444342888
Patricia A. Duff, Nancy H. Hornberger. 2010. Language Socialization: Encyclopedia of Language and Education, Volume 8. Publisher Springer, ISBN 90-481-9466-0, 9789048194667
Robert Bayley, Sandra R. Schecter. 2003. Publisher Multilingual Matters, 2003 ISBN 1-85359-635-3, 9781853596353
Claire Kramsch. 2003. Language Acquisition and Language Socialization: Ecological Perspectives. Advances in Applied Linguistics. Publisher Continuum International Publishing Group, 2003 ISBN 0-8264-5372-4, 9780826453723
Bambi B. Schieffelin. 1990. The Give and Take of Everyday Life: Language, Socialization of Kaluli Children. Publisher CUP Archive, 1990 ISBN 0-521-38654-3, 9780521386548
Прудон, Пиер-Жозеф. Qu'est ce que la propriété? (Що е това собственост, 1840) ISBN 5-250-02607-9
Прудон, Пиер-Жозеф. Théorie de la propriété (Теория на собствеността, 1866)

Бележки

↑ Clausen, John A. (ed.) (1968) Socialization and Society, Boston: Brown and Company, p. 5.
↑ Macionis, Gerber, Sociology, 7th Canadian ed. (Pearson Canada, 2010), p. 104.
↑ ^а ^б ^в Речник на подменени понятия // anarchy.bg, 15 май 2017. Посетен на 10 февруарим 2023.

[1] Clausen, John A. (ed.) (1968) Socialization and Society, Boston: Brown and Company, p. 5.

[2] Macionis, Gerber, Sociology, 7th Canadian ed. (Pearson Canada, 2010), p. 104.

[anarchy.bg-3] а ^б ^в Речник на подменени понятия // anarchy.bg, 15 май 2017. Посетен на 10 февруарим 2023.

[1]

[2]

[3]