Уикипедия

Социализация

Социализацията е процес в сферата както на отделният индивид, така и по отношение социално-икономическите взаимоотношения вътре в обществото.

Социализация на личността редактиране

Социализацията на личността процес, в който индивидът усвоява умения за живот в обществото. Процесът е подобен на възпитанието. Но възпитанието става целенасочено, под ръководството на възпитател (учител, авторитет), с цел да се постигнат определени резултати и да се формират желани и одобрени от обществото модели на поведение, които е желателно и поощрително да бъдат следвани. От своя страна социализацията е неорганизиран и стихиен процес, при който могат да бъдат постигнати всякакви резултати – както желани, така и резултати, обратни на общоприетите в обществото. Под въздействие на социалната среда, индивидът може да усвои практики за постигане на целите, които са неприемливи за обществото: лъжа, насилие, пасивност и др.

Социализацията е термин, използван от социолози, социални психолози, антрополози, политолози и педагози. Това е процес на наследяване и разпространение на норми, обичаи, ценности и идеологии, придобиване на уменията и навици на индивида, необходими за участието в активния живот на обществото.[1].[2]

Социализация на собствеността редактиране

Приватизацията и национализацията като икономически процеси, са категорично неприемливи за теорията и практиката на анархизма. Анархистите им противопоставят социализацията – тоест „собствеността“ да бъде социална (социализъм) на тези, които я стопанисват за свои лични и обществени нужди. Социализираната собственост не подлежи на продажба, защото липсва практика на търговия с нея. „Собственикът“ на такава „собственост“ я ползва, докато иска и докато може, свободен е да я преотстъпи цялата или отчасти на други за стопанисване, както и впоследствие да се включи обратно във „владеене“.[3]

Държавната и частната собственост в капитализма са основа на известна „свобода“ на действия на институциите и гаранция за относителната „независимост“ на частния собственик от диктата на други, подобни нему и, до определени граници, на частнособственически апетити на държавната бюрокрация.[3]

В анархическото общество, което социално-икономически представлява социализъм (с перспектива за дорастване до комунизъм), такива гаранции и основи не са необходими. Материалните активи за производство се стопанисват от желаещите за участие в процесите, а благата от тях се разпределят и споделят между всички членове на обществото въз основа на общото съгласие и равномерно поемане на тежестта на ангажиментите към поддръжката на ресурси, обекти, инфраструктура и информация (последната, заради специфичната си природа, принадлежи без ограничения на всички).[3]

Литература редактиране

  • Hurrelmann, Klaus (1989, reissued 2009) Social Structure and Personality Development. Cambridge: Cambridge University Press.
  • McQuail, Dennis (2005) McQuail’s Mass Communication Theory: Fifth Edition, London: Sage.
  • White, Graham (1977) Socialisation, London: Longman.
  • Bogard, Kimber. „Citizenship attitudes and allegiances in diverse youth.“ Cultural Diversity and Ethnic minority Psychology14(4)(2008): 286 – 296.
  • Mehan, Hugh. „Sociological Foundations Supporting the Study of Cultural Diversity.“ 1991. National Center for Research on Cultural Diversity and Second Language Learning.
  • Bambi B. Schieffelin, Elinor Ochs. 1987. Language Socialization across Cultures. Volume 3 of Studies in the Social and Cultural Foundations of Language. Publisher Cambridge University Press, ISBN 0-521-33919-7, 9780521339193
  • Alessandro Duranti, Elinor Ochs, Bambi B. Schieffelin. 2011.The Handbook of Language Socialization, Volume 72 of Blackwell Handbooks in Linguistics. Publisher John Wiley & Sons, ISBN 1-4443-4288-6, 9781444342888
  • Patricia A. Duff, Nancy H. Hornberger. 2010. Language Socialization: Encyclopedia of Language and Education, Volume 8. Publisher Springer, ISBN 90-481-9466-0, 9789048194667
  • Robert Bayley, Sandra R. Schecter. 2003. Publisher Multilingual Matters, 2003 ISBN 1-85359-635-3, 9781853596353
  • Claire Kramsch. 2003. Language Acquisition and Language Socialization: Ecological Perspectives. Advances in Applied Linguistics. Publisher Continuum International Publishing Group, 2003 ISBN 0-8264-5372-4, 9780826453723
  • Bambi B. Schieffelin. 1990. The Give and Take of Everyday Life: Language, Socialization of Kaluli Children. Publisher CUP Archive, 1990 ISBN 0-521-38654-3, 9780521386548
  • Прудон, Пиер-Жозеф. Qu'est ce que la propriété? (Що е това собственост, 1840) ISBN 5-250-02607-9
  • Прудон, Пиер-Жозеф. Théorie de la propriété (Теория на собствеността, 1866)

Бележки редактиране

  1. ↑ Clausen, John A. (ed.) (1968) Socialization and Society, Boston: Brown and Company, p. 5.
  2. ↑ Macionis, Gerber, Sociology, 7th Canadian ed. (Pearson Canada, 2010), p. 104.
  3. ↑ а б в Речник на подменени понятия // anarchy.bg, 15 май 2017. Посетен на 10 февруарим 2023.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Социализация&oldid=11891917“.