Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Социалистическа партия.


Социалистическата партия (на френски: Parti socialiste) е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия във Франция. Основана от Франсоа Митеран през 1969 година на мястото на компрометираната Френска секция на работническия интернационал, тя се превръща във водещата лява партия в страната. През 1981 – 1995 година Митеран е президент на Франция, а през 1981 – 1986, 1988 – 1993, 1997 – 2002 и 20122017 година представители на партията оглавяват и правителството. На 26 септември 2011 година Социалистическата партия печели изборите за Сенат, като си осигурява 175 места от 343 места в Сената. С тази историческа победа социалистите печелят пълно мнозинство в горната камара. През 2012 година кандидатът на партията Франсоа Оланд е избран за президент, след което е съставено правителство на социалистите в коалиция с няколко по-малки партии. На 17 юни 2012 година Социалистическата партия печели 280 от 577 места в Националното събрание, като се превръща в първа политическа сила във Франция.[1]

Социалистическа партия
Parti socialiste
Ръководител Оливие Фор
Основана 1969 г.
Член на Прогресивен алианс
Социалистически интернационал
Партия на европейските социалисти
Идеология Социалдемокрация
Демократичен социализъм
Политическа екология
Прогресивизъм
Група в ЕП Прогресивен алианс на социалистите и демократите
Национално събрание
25 / 577
Сенат
73 / 348
Европейски парламент
2 / 74
Регионални съвети
5 / 17
Социалистическа партия в Общомедия

По идеология бива определяна като социалдемократическа [2], а в лявоцентристкото пространство е най-голямата партия във Франция. Другата голяма партия в страната е Републиканската партия (продължител на Съюза за народно движение). СП се ръководи от първия секретар Оливие Фор. Тя е член на Партията на европейските социалисти (ПЕС), Социалистическия интернационал и Прогресивния алианс.

БележкиРедактиране

  1. Résultats des élections législatives 2012: France entière. // elections.interieur.gouv.fr. Ministère de l'Intérieur, 2012. Посетен на 22 юни 2012. (на френски)
  2. Ari-Veikko Anttiroiko; Matti Mälkiä, eds. (2007). Encyclopedia of Digital Government. Idea Group Inc (IGI). p. 397. ISBN 978-1-59140-790-4. Посетен на 18 юли 2013.