Социална антропология

Социалната антропология е клон на антропологията, която изучава поведението на хора днес, в съвременността и в рамките на социалните групи, както и различните култури . Социалните антрополози изследват, често чрез дългосрочни, интензивни проучвания на място (включително с методи на наблюдение чрез участие), социалната организация на определен брой хора: обичаи, икономическа и политическа организация, право и разрешаване на конфликти, моделите на потребление и размяна, родство и семейната структура, отношения между половете и социализацията на децата, религията, и така нататък.

Социалната антропология също така разглежда ролята на значенията, неяснотите и противоречията на социалния живот, моделите на социалност, насилие и конфликти, и основната логика на социалното поведение. Социални антрополози са обучени в тълкуването на разказа /наратива, ритуала и символното поведение, не само като текст, но с комуникация изследвана във връзка с действия, практики и исторически контекст, в който са вградени. Социалните антрополози адресират разнообразието на позиции и гледни точки, които могат да бъдат открити в дадена социална група.

Външни препратки

• MASN - студентска антропологична мрежа Архив на оригинала от 2012-02-20 в Wayback Machine. – сайт, който предлага ръководства, информация по въпроса, форуми и голяма колекция от линкове за всички заинтересовани изследователи в областта на социалната антропология

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Social anthropology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​