Социално предприемачество

Социалното предприемачество е термин, който се отнася до лице или групи хора, които работят за намиране на иновативни решения на социалните проблеми в различни области като образование, благосъстояние, околна среда, намаляване на бедността, права на човека и др. Повечето от проектите работят като неправителствени и нестопански организации, като част от организации с нестопанска цел или общественополезни дружества, които са известни като „третия сектор“. Има обаче организации, ориентирани към печалба, която не е единственият основен курс, а има и социални цели. Тези организации също се считат за социални проекти и са известни и като „четвърти сектор“.

Дефиниция

редактиране

Терминът „социално предприемачество“ се споменава за първи път в литературата през 70-те години на миналия век [1] и става широко разпространен през 80-те години чрез работата на Бил Драйтън, основател на организацията Ашока - Светът на социалното предприемачество. Социалното предприемачество е средство за социална промяна, което използва практиките на предприемачеството. Социалните предприемачи разпознават социалните проблеми в своята общност и намират решения на тези проблеми.

Докато целта на бизнес организацията е да генерира печалба за акционерите, основната цел на една социална организация е да създаде социално влияние. Успехът на бизнес организацията се измерва само по линията на икономическа печалба, докато успехът на една социална организация се измерва чрез изследване на неговото социално въздействие.

Източници

редактиране
  1. Например, терминът е използван от Робърт Оуен в „Социологията на социалните движения“, Лондон, Макмилан