Отваря главното меню

Союз ТМ-5 е космически кораб от серията „Союз ТМ“.

Союз ТМ-5
Soyuz TM-5 mission patch.svg
Данни за кораба
Ракета-носител Союз-У2 (GRAU 11A511У2)№ И15000-027
Полет на Союз № 81
Име на кораба Союз ТМ № 55
Космодрум Flag of the Soviet Union.svg Байконур Площадка № 1
Старт 7 юни 1988 14:03:13 UTC
Скачване Мир
Място на скачване Мир
Разкачване Мир
Кацане 7 септември 1988 00:49:38 UTC
Място на кацане 202 km югоизточно от гр. Джезказган
Продължителност на полета 91 денонощия 10 часа 46 минути 25 секунди
Апогей 241 km
Перигей 173 km
Инклинация 51,6°
Период 88,6 min
Маса 7000 kg
NSSDC_ID 1987-048А
NORAD ID 19204
Данни за екипажа
Членове на екипажа 3 при излитането, 2 при кацането
Позивна „Родник“
Кацане Союз ТМ-4
Продължителност на полета 9 денонощия 20 часа 9 минути 19 секунди
Брой обиколки около Земята ~1475
Престиковка
Скачване 9 юни 1988 15:57:10 UTC, от страната на модула „Квант“
Разкачване 18 юни 1988 10:11:00 UTC, от страната на модула „Квант“
Скачване 18 юни 1988 10:27:00 UTC, ПхО ББ
Разкачване 5 септември 1988 22:54:57 UTC, ПхО ББ
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз ТМ-4 Soyuz TM-6 patch.svg Союз ТМ-6
Союз ТМ-5 в Общомедия

Съдържание

ЕкипажРедактиране

При стартаРедактиране

ОсновенРедактиране

ДублиращРедактиране

При кацанетоРедактиране

Параметри на мисиятаРедактиране

  • Маса: 7000 кг
  • Перигей: 173 км
  • Апогей: 241 км
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 88,6 мин

Описание на полетаРедактиране

„Союз ТМ-5“ стартира на 7 юни 1988 г., скачва се за станцията „Мир“. На борда се намира и вторият български космонавт Александър Александров. Той става първият българин, намирал се на борда на орбитална станция (първия полет завършва неуспешно: Союз 33 не успява да се скачи със станцията Салют-6). Стартът е преместен с две седмици по-рано, заради по-добрите условия за провеждане на астрономическия експеримент „Рожен“.

При приземяването си на борда на „Союз ТМ-5“ се намира част от съветско-афганистанския екипаж в състав Владимир Ляхов и Абдул Мохманд. Веднага след откачването на кораба на 5 септември орбиталният модул се отделя и започва подготовката му за спускане от космоса. Оказва се, че в управляващият компютър е заложена програмата за скачване, предназначена за юнската мисия на „Мир“, за което не знаели нито космонавтите, нито ЦУП. Инфрачервеният сензор на хоризонта не може да потвърди височината на полета и затова спирачните двигатели не се включват в разчетния момент. Седем минути по-късно датчикът потвърждава височината и основният двигател заработва, но Ляхов го изключва след 3 секунди. Второто включване е след три часа и продължава само 6 секунди. Веднага след това Ляхов се опитва ръчно да спусне кораба от орбита, но компютърът изключва двигателя след 60 секунди.

За да започне нов спуск, Ляхов трябва да програмира компютъра да игнорира първото изключване на двигателя. Така той продължава програмата си, все едно че първият спирачен импулс е успешен и че корабът се намира на нормална траектория за спускане. Следващата точка от програмата е отделяне на приборно-агрегатния отсек, на който се намира главният двигател, без който е невъзможно навлизането в атмосферата. Mохманд, въпреки заповедта да не предприема нищо и да чака инструкции от ЦУП, по показанията на приборите на контролния панел открива, че отсекът ще се отдели след по-малко от минута. Ляхов веднага спира програмата. Ако не го е бил направил, и двамата биха били обречени на смърт, тъй като подаването на въздух и електроенергия в спускаемия модул е предвидено само за няколко часа.

По тези причини космонавтите трябва да прекарат един допълнителен ден в орбита. Скачване със станцията „Мир“ е невъзможно, защото въпреки факта, че имат и гориво, и двигател, системата за скачване е отделена заедно с орбиталния модул.

Слизането от орбита преминава нормално на 7 септември. След този инцидент, орбиталният модул остава с кораба до приключване работата на спирачните двигатели – както е било на борда на първите „Союз“-и.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране