Спас Вацов
Спас Вацов Киров е български метеоролог, климатолог и сеизмолог, основоположник на метеорологията и сеизмологията в България. Той е директор на Дирекцията по метеорология от нейното създаване през 1890 г. до смъртта си през 1928 година.[1]
| Спас Вацов Киров | |
|---|---|
| български метеоролог | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
2 февруари 1928 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | метеорология, сеизмология, климатология |
| Образование | Загребски университет |
| Известен с | основоположник на метеорологията и сеизмологията в България |
Вацов е роден през 1856 година в Пирот, където завършва прогимназия. След това завършва гимназия в Загреб и физика и математика в Загребския университет през 1878 г. След завръщането си в България е директор на гимназията в Лом (1881 – 1882) и чиновник в Министерството на народното просвещение. През 1890 година става началник на създадената от министерството Централна метеорологична станция в София, която през 1894 година е преобразувана в Дирекция към Министерството на народното просвещение. Дирекцията се занимава и със сеизмологични изследвания до 1950 година, когато е обособена самостоятелна сеизмологична служба.
От 1884 година Вацов е действителен член на Българското книжовно дружество. През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Той е член-основател и дългогодишен председател на Българското природоизпитателно дружество. Занимава се с литературна, журналистическа и преводаческа дейност.[1]
БиблиографияРедактиране
- Упътване за провеждането на метеорологични наблюдения. 1888.
- Упътване за наблюдение на гръмотевицата.
- Опит върху електропроводността на разредения въздух.
- Физика. За долните класове на гимназиите и класните училища. 1891, 1895, 1896, 1903, 1906.
- Къде е съгледана най-ниската и къде най-високата температура.
- Народна метеорология. Сбирка от поговорки, пословици и предсказвания на времето. 1900.
- Месечни и годишни изводи от метеорологически наблюдения в София, Бургас и Пловдив през годините 1894 – 1903. 1904.
- Градиво за сеизмологията на България. 1908.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1318.