Спас Вацов

български метеоролог, климатолог и сеизмолог

Спас Вацов Киров е български метеоролог, климатолог и сеизмолог, основоположник на метеорологията и сеизмологията в България. Той е директор на Дирекцията по метеорология от нейното създаване през 1890 г. до смъртта си през 1928 година.[1][2]

Спас Вацов Киров
български метеоролог
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЗагребски университет
Научна дейност
Областметеорология, сеизмология, климатология
Работил вМинистерство на образованието и науката
Известен сосновоположник на метеорологията и сеизмологията в България

БиографияРедактиране

Вацов е роден през 1856 година в Пирот, където завършва прогимназия. След това завършва гимназия в Загреб и физика и математика в Загребския университет през 1878 г. След завръщането си в България е директор на гимназията в Лом (1881 – 1882) и чиновник в Министерството на народното просвещение. През 1890 година става началник на създадената от министерството Централна метеорологична станция в София, която през 1894 година е преобразувана в Дирекция към Министерството на народното просвещение. Дирекцията се занимава и със сеизмологични изследвания до 1950 година, когато е обособена самостоятелна сеизмологична служба.

От 1884 година Вацов е действителен член на Българското книжовно дружество. През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Той е член-основател и дългогодишен председател на Българското природоизпитателно дружество. Занимава се с литературна, журналистическа и преводаческа дейност.[1]

Умира на 2 февруари 1928 година в София и е погребан в Централните софийски гробища.[3]

БиблиографияРедактиране

  • Упътване за провеждането на метеорологични наблюдения. 1888.
  • Упътване за наблюдение на гръмотевицата.
  • Опит върху електропроводността на разредения въздух.
  • Физика. За долните класове на гимназиите и класните училища. 1891, 1895, 1896, 1903, 1906.
  • Къде е съгледана най-ниската и къде най-високата температура.
  • Народна метеорология. Сбирка от поговорки, пословици и предсказвания на времето. 1900.
  • Месечни и годишни изводи от метеорологически наблюдения в София, Бургас и Пловдив през годините 1894 – 1903. 1904.
  • Градиво за сеизмологията на България. 1908.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1318.
  2. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 166 - 169.
  3. Парцел 2. // София помни. Посетен на 2022-09-08.