Отваря главното меню
Звездни спектрални класове
Онагледяване на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел

Цветът на една звезда се определя главно от нейната температура. Най-горещите звезди имат синкав или синкавобял цвят, а най-хладните - червеникавооранжев или червен. В зависимост от температурата на повърхността си повечето звезди са причислени към 7 спектрални класа O, B, A, F, G, K, M. На тези класове съответстват следните температури 50000, 15500, 8500, 6600, 5500, 4100, 28000К.

Видове спектрални класовеРедактиране

Спектралните класове се определят според „диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел“, наречена още диаграма "спектър-светимост", изразяваща зависимостта между светимостта на звездите и техния спектрален клас. По абсцисата се нанасят спектрите (или съответстващите им цветове), а по ординатата – светимостите на звездите. Статистически те не се разполагат безпорядъчно, а образуват определени последователности. Голяма част от звездите попадат в сравнително тясна ивица, наречена „главна последователност“. В долния ляв ъгъл се разполагат звезди с ниска светимост и „ранен“ спектрален клас, или т.н. "бели джуджета". В горния десен ъгъл е групата от звезди с висока светимост и ниска повърхностна температура. Те имат размери, многократно превишаващи размера на Слънцето и са наречени "червени гиганти".

  • Клас О – имат повърхностна температура в диапазона от 28000 К до 50000 К и синьо-бял цвят. Техният спектър съдържа линии на неутрален и йонизиран хелий. Пример за такава звезда е Минтака.
  • Клас B – тези звезди имат повърхностна температура в границите (11000-25000) К и синьо-бял цвят. Характерни за техния спектър са линиите на поглъщане на неутралния хелий. Пример за такива звезди са Спика и Ригел.
  • Клас A – имат повърхностна температура в границите (7500-11000) К и бял цвят. В техните спектри преобладават линиите на водорода, а също така има линии на тежки елементи – желязо, особено в по-хладните звезди. Примери за такива звезди са Сириус и Вега.
  • Клас F – имат повърхностна температура от порядъка (6000-7400) К. Техният спектър се характеризира с линии на поглъщане на йонизиран калций, които са по-изразени от линиите на водорода. Има и линии на поглъщането на желязо и други тежки елементи. Такива звезди са Процион и Полярната звезда.
  • Клас G – звезди от типа на Слънцето с подобни маса и радиус и температура на повърхността (4900-6000) К. Техният цвят е жълт. В спектъра им има линии на поглъщане на неутрални и йонизирани метали. Друг пример за такава звезда освен Слънцето е Капела.
  • Клас К – звезди с оранжев цвят и температура (3500-4900) К. Примери за такива звезди са Алдебаран и Арктур.
  • Клас М – звездите от този клас имат повърхностна температура (2400-3480) К и червен цвят. Примери за такива звезди са Проксима от Кентавър и свръхгигантът Антарес.

ИзточнициРедактиране