Ото фон Бисмарк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-език \= bg +език = )
Редакция без резюме
Ред 66:
'''Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен''' ({{lang|de|Otto Eduard Leopold von Bismarck-Schönhausen}}), известен и с прозвището ''„Железният канцлер“'', е [[Прусия|пруски]] и по-късно [[Германия|германски]] държавен деец.
 
Бисмарк, в качеството си на канцлер на [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]], е главен подбудител и застъпник за [[Освобождение на България|освобождението на България]], домакин на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] и спасител на мира в Европа посредством подписания през 1878 г. [[Берлински договор]].<ref>В руската и съветската историография открай време доминира панслависткото схващане, че Германия е най-големият враг на Русия, поддръжник на Османската империя, а Бисмарк е главният виновник за ревизията на Санстефанския договор и поражението на руската дипломация в Берлин. В германската историография тази тема изобщо не фигурира като обект на изследване. Почти единодушно се приема съзнателно лансираното от Бисмарк становище в мемоарите му, че Прусия—Германия по никакъв начин не е заинтересована от Източния въпрос и не участва в неговото решаване, освен като неутрален арбитър, като честен посредник между спорещите страни в името на европейския мир. Академик Константин Косев категорично опровергава това схващане въз основа на немски архивни документи, доказвайки, че скритият виновник за случилото се е княз Горчаков в опита си да балансира руската външна политика в Европа, насочвайки я към разбирателство с разгромената от Бисмарк Франция, и че германската роля е единствено в полза на християнското население на Балканите.{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=8016 | заглавие = Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856 – 1878 | достъп_дата = 6 август 2010 г. | автор = [[Константин Косев]] | дата = 2003, второ издание | издател = [[БАН]] | език = }}</ref> Известен е с това, че след [[Освобождение на България|освобождението на България]] цени високо духа и непоколебимата воля на [[българи]]те и ги нарича „прусаците на Балканите“.<ref>[http://www.rivapublishers.com/index.phppage=books&book_id=86&PHPSESSID=f899b1fdc5a4244217201b2afb66a467 Бисмарк. Човекът и държавникът]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
 
== Биография ==
Ред 216:
* {{икона|ru}} [http://www.echo.msk.ru/programs/vsetak/506859-echo/ ОТТО ФОН БИСМАРК – ВРАГ РЕВОЛЮЦИЙ] – echo.msk.ru
{{пост списък|Германски канцлери (1871-)|1}}
{{пост списък|Министър-председател на Прусия (1701- – 1935)|10}}
{{пост списък|Министър-председател на Прусия (1701- – 1935)|12}}
{{Нормативен контрол|GND=11851136X}}