Серхио Рамирес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Carbonaro. (беседа | приноси) доп. |
(резюмето е премахнато) |
||
Ред 35:
}}
}}
'''Серхио Рамирес''' ({{lang|es|Sergio Ramírez}}) е никарагуански [[политик]], интелектуалец, [[журналист]] и [[писател]] на произведения в жанра публицистика, драма, исторически роман, криминален роман, детска литература, биография и документалистика.<ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/327133.Sergio_Ram_rez Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="ОС">{{икона|es}} [http://www.sergioramirez.com/index.php/biografía Биография в официалния сайт]</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/humanities/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/ramirez-mercado-sergio-1942 Биография и библиография в ''Encyclopedia.com'']</ref>
== Биография и творчество ==
Серхио Рамирес Меркадо е роден на 5 август 1942 г. в Масатепе, Никарагуа.<ref name="goodreads"></ref> Следва право в Националния автономен университет на Никарагуа в Леон, който завършва през 1964 г. със златен медал за най-добър студент.<ref name="goodreads"></ref> Като студент, през 1960 г. основава списание ''Ventana'', оглавява едноименното литературно движение, и участва в гражданската съпротива на студентите срещу диктатурата.<ref name="ОС"></ref>
През 1964 г. с жени Гертрудис „Тулита“ Гереро, с която имат три деца – Серхио, Мария и Дорел. Живее със семейството си в [[Манагуа]].<ref name="encyclopedia"></ref>
След дипломирането си работи в списание Ventana.<ref name="encyclopedia"></ref> После заминава в Коста Рика и работи в Конфедерацията на централноамериканските университети (CSUCA), където през 1968 г. и през 1976 г. е избиран за генерален секретар.<ref name="ОС"></ref> В периода 1972 – 1975 г. посещава университета в Канзас и учи в Западен Берлин.<ref name="encyclopedia"></ref>
Ред 48:
Въпреки че СФНО губи властта от коалицията Национален съюз на опозицията, оглавявана от [[Виолета Чаморо]] през 1990 г., той продължава да служи като лидер на сандинисткия блок в Националното събрание до 1995 г., когато участва в основаването на социалдемократичната партия Сандинистко обновително движение поради различия с други лидери на СФНО, като бившия президент [[Даниел Ортега]], по въпросите на демократичните реформи.<ref name="goodreads"></ref> Оттогава е ретроспективно критичен към някои сандинистки политики, които смята, че са обърнали страната срещу СФНО. През 1996 г. прави неуспешна кандидатура за президент, след което окончателно се оттегля от от политиката.<ref name="encyclopedia"></ref>
Започва литературната си кариера като писател на разкази. Първият му разказ „Студентът“ е публикуван през 1960 г. в списание ''Ventana''. Първата му книга, сборникът с разкази „Истории“ (''Cuentos''), е издадена през 1963 г.<ref name="goodreads"></ref> Първият му роман „Огнено време“ е издаден през 1967 г.<ref name="ОС"></ref> Оттогава редува литературните си изяви с есета и публицистика.<ref name="goodreads"></ref>
През 1988 г. е издаден романът му „Божие наказание“.<ref name="encyclopedia"></ref> Той представя живота и борбата на члена на Гватемалска лейбъристка партия Оливерио Кастанеда де Леон, който е убит на 23 години на 20 октомври 1978 г. в центъра на [[Гватемала (град)|Гватемала]]. Книгата получава международната награда „Дашиъл Хамет“ за криминална литература.<ref name="goodreads"></ref>
| |||