Тициано Терцани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
полекопетъсити |
||
Ред 23:
}}
{{Уикицитат|Тициано Терцани}}
'''Тициано Терцани''' ({{lang|it|Tiziano Terzani}}) е италиански [[журналист]] и [[писател]], известен най-вече с обширните си познания за [[Източна Азия]] от ХХ век и с това, че е един от малкото западни [[репортер]]и, свидетели както на падането на [[Сайгон]] в ръцете на [[Виет Конг]] и падането на [[Пном Пен]] в ръцете на [[Червени кхмери|Червените кхмери]] в средата на 70-те години на XX век.<ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/187701.Tiziano_Terzani Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="babelio">{{икона|fr}} [https://www.babelio.com/auteur/Tiziano-Terzani/52771 Биография и библиография в сайта ''Babelio'']</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/terzani-tiziano-1938-2004 Биография и библиография в сайта ''Encyclopedia.com'']</ref><ref name="liternet">[https://liternet.bg/publish21/t_tercani/index.html Биография в сайта „Литернет“]</ref>
== Биография и творчество ==
Ред 30:
През 1965 г. заминава на командировка в [[Япония]], където е запленен от източтата култура. През 1966 г. с първите си спестявания купува земя в долината Орсиня, където през следващите години построява малка къща. През есента на 1967 г. е изпратен в [[Йоханесбург]], пристигайки няколко дни след убийството на министър-председателя [[Хендрик Фервурд]], в атмосфера на силно политическо напрежение. Страната е белязана от [[апартейд]]а и той събира материали, интервюта и снимки, след което започва да пише репортажи за седмичника на независимата левица „Астролабио“, като сътрудничеството му продължава до ноември 1970 г. След пътуване до [[Австралия]] и [[Тайланд]], недоволен от работата си, напуска „Оливети“, печели стипендия и следва международни отношения в [[Колумбийския университет]] в [[Ню Йорк]]. По време на двугодишния период в САЩ се възползва от възможността за стаж в редакцията на „[[Ню Йорк Таймс]]“, пишейки за гражданските борби на чернокожото движение, [[Опозиция в САЩ към войната във Виетнам|демонстрациите]] срещу [[Виетнамска война|войната във Виетнам]] и историческото [[Прилуняване|кацане]] на [[Луната]] от [[Аполо 11]]. През 1968 г. се премества в [[Калифорния]], посещавайки [[Станфордския университет]], където научава [[китайски език]] и култура, заинтригуван от [[Културната революция]] на [[Мао Дзъдун]].
През 1969 г. официално е регистриран като журналист публицист в Италия. В края на ноември 1969 г. започва стажа си в [[Милано|миланския]] вестник ''Il Giorno'', където се запознава с изявени журналисти. Решен да преследва кариера на кореспондент, получава договор на свободна практика от хамбургския седмичник „[[Шпигел]]“, за да отразява [[Югоизточна Азия]].<ref name="babelio"></ref> През януари 1972 г. се установява в [[Сингапур]], откъдето пише на войната във Виетнам.<ref name="encyclopedia"></ref> Пише също и за римският седмичник „[[Еспресо (списание)|Еспресо]]“ и други медии.<ref name="babelio"></ref>
През 1973 г. е издадена първата му книга „Леопардова кожа. Виетнамски дневник на военен кореспондент 1972 – 1973“.<ref name="goodreads"></ref> В периода юли 1974 – май 1975 г. си сътрудничи с римския вестник „Месаджеро“, като през 1975 г. е сред малкото журналисти, които стават свидетели на падането на Сайгон, но и остава три месеца след това.<ref name="encyclopedia"></ref> В края на 1975 г. се премества със семейството в [[Хонконг]] като пише за Китай.<ref name="encyclopedia"></ref> През 1976 г. започва сътрудничество с вестник „[[Република (италиански вестник)|Република]]“. Същата година е публикувана книгата му „Хай Понг! Освобождението на Сайгон“, която печели наградата „Луиджи Русо Поцале“ за есе. През октомври пътува до [[Шанхай]], получавайки впечатления от китайската политика и общество, след смъртта на Мао на 9 септември и политическия процес срещу „[[Банда на четиримата|Бандата на четиримата]]“.<ref name="encyclopedia"></ref> През 1977 г. започва [[Камбоджанско-виетнамска война|Камбоджанско-виетнамската война]], която той отразява дълго време, както и събира с ужас историите за зверствата на [[Геноцид в Камбоджа|Камбоджанския холокост]] извършен [[Червени кхмери|Червените кхмери]] на [[Пол Пот]].<ref name="encyclopedia"></ref> Те са издадени в посмъртната му антология „Призраци: Пратки от Камбоджа“ през 2008 г.<ref name="goodreads"></ref>
След предварително пътуване за „Шпигел“ в края на 1979 г., през 1980 г. се
През 1984 г. е издадена книгата му „Забранената врата“ – за Китай след Мао, а през 1992 г. книгата му „Лека нощ, господин Ленин“ – за разпадането на [[Съветския съюз]].<ref name="goodreads"></ref>
| |||