Уикипедия

Сузана Тамаро: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Няма други възражения: Специални:PermaLink/11846181
Етикети: Ръчна отмяна Отменени
м Премахнати редакции на Carbonaro. (б.), към версия на Rumensz
Етикет: Отмяна
Ред 23:
 
== Биография и творчество ==
Сузана Тамаро е родена на 12 декември 1957 г. в [[Триест]], Североизточнна Италия, в семейство от средната класа. Има по-голям брат Стефано и по-малък брат Лоренцо. Семейството на майка ѝ е с [[евреи|еврейски]] произход.<ref>La famiglia di mia madre, Veneziani, era di origine ebraica. [https://www.corriere.it/Primo_Piano/Spettacoli/2006/09_Settembre/20/messina.shtml "Tamaro: «Perchéperché dico no ai falsi valori»"] sul sito corriere.it</ref> Тя също така е далечна роднина на писателя [[Итало Звево]] и правнучка на историка [[Атилио Тамаро]].<ref>[http://archiviostorico.corriere.it/1998/settembre/26/Muore_padre_dramma_per_Tamaro_co_0_98092611282.shtml Muore il padre, dramma per la Tamaro], ''Corriere della Sera'', 26 ottobre 1998</ref>
 
През 1976 г. получава магистърска степен и малко след това печели стипендия за Експерименталния кинематографски център на Рим – градът в който се мести. Завършва режисура с анимационния късометражен филм „Произходът на деня и нощта“, по мит на [[инки]]те.<ref name="goodreads"></ref>
Ред 37:
През 1991 г. се посвещава на детския роман „Шишкото или Рицарят на Пълната маса“ (''Cuore di ciccia''), публикуван от изд. „Мондадори“.<ref name="goodreads"></ref> През 1994 г., отново за деца, тя публикува „Вълшебният кръг“ (''Il Cerchio Magico'') – модерна приказка, която учи децата да разобличават хитростите на силните с въображение и любов, поезия и сладост.<ref name="fantasticfiction"></ref>
 
През 1994 г., след три години мълчание, Тамаро публикува своя най-голям успех – епистоларния роман „Върви накъдето те води сърцето“ (''Va' dove ti porta il cuore''), публикуван от изд. „Балдини и Кастолди“. Хладно приет от някои литературни критици, той става международен [[бестселър]], преведен е на повече от 20 езика и продава 16 млн. копия по целия свят. Вдъхновена от книгата на Тамаро, през 1996 г. режисьорката [[Кристина Коменчини]] заснема едноименния филм с [[Вирна Лизи]] и [[Маргерита Бай]]. През 2011 г., по повод празненствата за обединението на Италия на [[Международен панаир на книгата|Панаира на книгата]] в [[Торино]], романът е включен сред 150-те „велики книги“, белязали историята на Италия.<ref name="corriere">[http://www.corriere.it/cultura/libri/11_aprile_27/tamaro-bibliografia_d76f6afa-70dd-11e0-ab04-b531fdc27c0d.shtml IlArticolo successodel di''Corriere «Va’della dove ti porta il cuore», tra i «Grandi Libri» al Salone di TorinoSera''], 27 aprile 2011</ref><ref name="gazzetta">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lagazzettadelmezzogiorno.it/notizia.php?IDNotizia=537319|заглавие=«Un'emozione chiamata libro» la scrittrice Tamaro ad Ostuni|достъп_дата=2023-6-23}}</ref>
 
В периода 1996 – 1998 г. е [[колумнист]]ка за католическия седмичник „Фамиля Кристиана“ по въпроси по-слабо отразявани от големите медии. Тя напуска работата през 1998 г., но част от публикациите ѝ са включени в сборника „Скъпа Матилда: писмо до приятелка“ (''Cara Mathilda. Lettere a un'amica''), издаден от „Едициони Паолине“.<ref name="vickisatlow"></ref>
Ред 45:
През 1997 г. е издаден друг неин бестселър, макар и не толкова успешен като предишния – романът ѝ „Душата на света“ (''Anima Mundi''), който представя историята за приятелството между две жени.<ref name="fantasticfiction"></ref>
 
През 1998 г. Тамаро пише темата за комиксовата история „Доналд Дък и бързането към бестселъра“ (''Paperino e la corsa al best-seller''), публикувана в периодичното издание на [[Уолт Дисни Къмпани|Дисни]] „Тополино“.<ref>[http://marcobar.outducks.org/DisneyIndex/topo2300.html An index of Italian Disney stories: Topolino 2201- – 2300] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101106035532/http://marcobar.outducks.org/DisneyIndex/topo2300.html|date=6 novembre 2010}}</ref>
 
През 2000 г. подписва договор с изд. „Рицоли“, на което частично прехвърля правата върху всичките си предишни произведения, включително тези за милиарди лири на „Върви накъдето те води сърцето“. На 16 октомври основава Фондация „Тамаро“, която се грижи за различни солидарни и доброволчески инициативи и проекти.<ref name="goodreads"></ref>
Ред 59:
През месеците октомври, ноември и декември 2014 г. води ежедневна рубрика във в. „Авенире“, озаглавена „Мислещо сърце“ (''Cuore pensante'').<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.avvenire.it/rubriche/Pagine/AllArticles.aspx?Year=2014&Month=10&Rubrica=Uncuorepensante|заглавие=Il Cuore pensante|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160310043937/http://www.avvenire.it/rubriche/Pagine/AllArticles.aspx?Year=2014&Month=10&Rubrica=Uncuorepensante|архив_дата=2016-3-10}}</ref> Същата година е удостоена с наградата „Сан Джусто д'Оро“ на град Триест за романа ''Ogni angelo è tremendo'' и за цялостно творчество.<ref name="goodreads"></ref>
 
През септември 2018 г. медиите обявяват излизането на книгата ѝ „Твоят поглед осветява света“ (''Il tuo sguardo illumina il mondo''), в която авторката пише, че страда от [[Синдром на Аспергер]].<ref>[https://www.corriere.it/cultura/18_settembre_16/susanna-tamaro-il-tuo-sguardo-illumina-il-mondo-solferino-brano-7569698e-b9c6-11e8-a205-6445d272b52d.shtml LaDa sfida"Corriere didella SusannaSera Tamaro:/ «La mia vita con l’Asperger»Cultura]</ref>
 
=== Политически, религиозни и социални позиции ===
Въпреки че първоначално получава признание от левите кръгове в Италия, Сузана Тамаро по-късно става обект на множество политически обвинения поради предполагаеми антикомунистически позиции, които ще се появят във „Върви накъдето те води сърцето“ и в „Анима мунди“ – обвинения, докладвани от нейния издател Алесандро Далай като истинска кампания за очерняне.<ref>[{{Cite news|url=http://archiviostorico.corriere.it/1997/maggio/23/Susanna_Regalata_dall_Ulivo_alla_co_0_97052312727.shtml |title=Susanna? Regalata dall'Ulivo alla destra]|}}</ref>
 
Тя подкрепя осиновяванията на деца от [[Еднополов брак|еднополови двойки]].<ref name="Vanity Fair">{{Cite news|url=https://www.vanityfair.it/people/italia/16/09/17/roberta-de-falco-susanna-tamaro-intervista|title=Non chiedeteci di fare coming out|date=17 settembre 2016}}</ref>
Ред 68:
С оглед на политическите избори през 2008 г. политикът и журналист [[Джулиано Ферара]] се свързва с нея, за да я помоли да се кандидатира в [[Умбрия]] и [[Фриули]] в неговата листа против [[аборт]]ите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.corriere.it/politica/08_febbraio_12/ferrara_elezioni_832b3460-d932-11dc-8c3c-0003ba99c667.shtml|заглавие=Ferrara: mi candido con la Lista per la vita E corro anche da solo Corriere della Sera|достъп_дата=2023-6-23}}</ref> Сузана Тамаро отказва предложението да влезе в политиката, като същевременно изразява, с отворено писмо, изпратено до вестник „Фольо“, подкрепата си за политическите действия на Ферара.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/2008/02/sezioni/cronaca/napoli-aborto/commento-aspesi/commento-aspesi.html|заглавие=Il ritorno del maschio|автор=Natalia Aspesi|достъп_дата=2023-6-23}}</ref>
 
Тя подписва, заедно с четиристотин други италиански интелектуалци, манифеста {{източник|„Тихо Да“|2023|06|26}} (''Pacato Sì'') в подкрепа на конституционната реформа „Боски-Ренци“. Конституционната реформа е предложение за преразглеждане на [[Конституция на Италия|Конституцията на Италианската република]], съдържаща се в текста на конституционния закон, одобрен от Италианския парламент на 12 април 2016 г. и представен на референдум на 4 декември 2016 г. Реформата, родена със законопроект, представен от правителството на Ренци на 8 април 2014 г., цели „преодоляване на равнопоставеността на двукамерността, намаляване на броя на парламентаристите, ограничаване на оперативните разходи на институциите, премахване на CNEL и преразглеждане на дял V от част II на Конституцията".<ref name="vickisatlow"></ref>
 
Писателката често е много близка с католическия свят, пише молитвени книги и участва във вестници, собственост на Католическата църква или на религиозни ордени. Въпреки това тя отрича да е католичка: „''Вярвам в Бог, но не и в ритуалите на Църквата''“. Тя също се описва като „антиклерикална и анархистка".<ref name="Vanity Fair" />
Ред 75:
 
== Личен живот ==
От 1988 г. живее в село [[Порано]], [[Централна Италия]], със [[Сценарий|сценаристката]] и писателка на мистериозни романи [[Роберта Мацони]].<ref>http://www.iodonna.it/personaggi/interviste/2014/roberta-mazzoni-attimo-fuggente-39-5023337891.shtml</ref> И двете, въпреки че смятат двойката си за семейство, отричат връзката им да е сантиментална или сексуална,<ref name="Vanity Fair" /> наричайки я „приятелство" или „некласифицирана връзка“. Сузана Тамаро определя себе си като „100% [[Хетеросексуалност|хетеросексуална]]“, макар че няма талант за брачен живот и майчинство.<ref>[http://www.corriere.it/Primo_Piano/Cronache/2006/09_Settembre/27/tamaro.shtml «Ho un'amicizia d'amore con una donna» -– Corriere della Sera]</ref><ref>[http://www.giornalettismo.com/archives/167983/susanna-tamaro-su-gay-lesbiche-e-chiesa/ Susanna Tamaro su gay, lesbiche e Chiesa |– Giornalettismo]</ref><ref>[http://www.ilgiornale.it/news/tamaro-magari-fossi-omosessuale.html La Tamaro: «Magari„Magari fossi omosessuale»omosessuale“ -– ilGiornaleIlGiornale.it]</ref><ref>[http://www.queerblog.it/post/130/susanna-tamarro-vive-con-una-donna-ma-non-fa-sesso Susanna Tamaro vive con una donna, ma non fa sesso]</ref> Тя също така декларира, че иска да влезе в граждански съюз<ref>Гражданският съюз (на итал. unione civile) е терминът, използван в италианската правна система, за да посочи правната институция на публичното право] включваща правната дисциплина на двойката, образувана от лица от един и същи пол, с цел установяване на техните права и взаимни задължения. Еднополовите двойки, които имат достъп до тази институция, имат повечето от правата и задълженията на семейните двойки. Гражданският съюз засяга семейното положение на лицето.</ref> с партньорката си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/cultura/2016/09/15/news/susanna_tamaro-147851676/|заглавие=Susanna Tamaro e le "iatture"„iatture“ di una vita: "''Ma quale gay e buonista, sono una tigre feroce"''|достъп_дата=2023-6-23}}</ref> Сектори на [[ЛГБТ движение за равноправие|ЛГБТ движението]] я обвиняват в противоречивост и в криене, като отрича доказателствата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lezpop.it/susanna-tamaro-non-sono-gay-ma-potrei-unirmi-civilmente-con-la-mia-amica/|заглавие=Susanna Tamaro: «Non„Non sono gay ma potrei unirmi civilmente con la mia amica»amica“|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160918235115/http://www.lezpop.it/susanna-tamaro-non-sono-gay-ma-potrei-unirmi-civilmente-con-la-mia-amica/|архив_дата=2016-9-18}}</ref>
 
== Противоречия ==
Романът ѝ „Върви накъдето те води сърцето“ е пародиран в еротично-сексуален ключ от [[Даниеле Лутаци]] с книгата ''Va' dove ti porta il clito'' (1995). Тамаро настоява пред изд. „Балдини и Кастолди“ да съдят Лутаци.<ref name="DiStefano2010p86">{{Cite book|title=Potresti anche dirmi grazie|url=http://books.google.com/books?id=xI_UZ5AazEoC&pg=PT162}}</ref> Издателството нарича книгата „чиста порнография“, но делото е заведено за [[плагиатство]] с искане за незабавно изземване на всички копия на книгата от националната територия.<ref>{{Cite news|url=http://archiviostorico.corriere.it/1995/novembre/11/Luttazzi_discolpati_hai_plagiato_Tamaro_co_0_9511118768.shtml|title=Luttazzi discolpati, hai plagiato la Tamaro}}</ref> [[Мария Корти]], [[Гуидо Алманси]], [[Патриция Виоли]] и [[Омар Калабрезе]] се обявяват за Лутаци, а за Тамаро се застъпва [[Пиерджорджо Белокио]].<ref>{{Cite news|url=http://archiviostorico.corriere.it/1995/dicembre/05/Questa_non_parodia_Parola_Bellocchio_co_0_95120510995.shtml|title=Luttazzi discolpati, hai plagiato la Tamaro}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://archiviostorico.corriere.it/1995/dicembre/05/Questa_non_parodia_Parola_Bellocchio_co_0_95120510995.shtml|title=Questa non è parodia. Parola di Bellocchio, perito della Tamaro}}</ref> Тамаро губи делото, присъдата установява, че творбата на Лутаци принадлежи „към древния литературен жанр на [[пародия]]та“.<ref>{{Cite news|url=http://archiviostorico.corriere.it/1995/novembre/16/Luttazzi_Tamaro_parodia_non_reato_co_0_9511165354.shtml|title=Luttazzi Tamaro: parodia non è reato}}</ref> Тамаро обжалва, но отново губи.<ref>''Luttazzi, battute libere, intervista del regista Michele Schiavino'', в ''il Mattino online'', 13 мартmarzo 2003.</ref>
 
През март 2001 г. писателката Вера Чосани, известна още като [[Иполита Авали]], съди Тамаро, нейна бивша приятелка, за [[плагиатство]], като поисква от съдебната система да „попречи на по-нататъшната дистрибуция или разпространение в Италия и в чужбина“ на сборник с разкази „Отговори ми“ (''Rispondimi''), публикуван с тираж от 200 хил. екземпляра: първият разказ от книгата е смятан от Авали за резултат от плагиатство на нейния собствен роман „Богинята на целувките“ (''La Dea dei baci''), публикуван през 1997 г. Тамаро печели делото.<ref>{{Cite news|url=http://www1.adnkronos.com/Archivio/AdnAgenzia/2001/06/11/Cultura/TAMARO-VINCE-CAUSA-TRIBUNALE-MILANO-RESPINGE-ACCUSA-PLAGIO_162300.php|title=Tamaro: vince causa, Tribunale Milano respinge accusa plagio}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сузана_Тамаро“.