Марин Преда: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Carbonaro. (беседа | приноси) правописни, пунктуационни и граматични грешки, уточнения |
Премахната редакция 12196241 на Carbonaro. (б.) |
||
Ред 25:
== Биография и творчество ==
Марин Преда е роден на 5 август 1922 г. в село Силищя Гумещ, област Телеорман, Румъния, в многолюдното семейство на Тудор Каларасу. Завършва първите 7 класа в селото, а след това учи година в Нормалното училище в град Абруд, после в Кристур-Одорхей. През 1940 г., след [[Втори виенски арбитраж|Втория виенски арбитраж]], учи в Букурещ. През януари 1941 г. става свидетел на бурните събития от бунта на легионерите и потискането му от [[Йон Антонеску]]. В Букурещ се среща с трансилванските бежанци и свои съграждани, установени в града. Събитията ще намерят място в романите му „Делириум“ и „Живот като плячка“. В края на учебната 1940
След напускане на училище става коректор във вестник „Тимпул“. През 1942 г. прави литературния си дебют с разказа „Изгореният“ на литературната страница „Попасури“ на вестника, където излизат и други негови разкази. В края на 1942 г. за кратко работи като чиновник в Института за статистика в Букурещ, а после става редакционен секретар във вестник „Събитието днес“. Дебютът на 20 години в литературата го насърчава и той продължава да публикува разкази: „Зъл дух“, „Акация“, „Конят“, „Нощ“, „На полето“, а после става член на литературния клуб „Сбураторул“.<ref name="goodreads"></ref><ref name="mediatly"></ref><ref name="audiotravelguide"></ref><ref name="agerpres"></ref>
Ред 33:
Първият му сборник с разкази „Среща от земите“ (''Întâlnirea din pământuri'') е издаден през 1948 г. В своето творчество младият писател се обръща към социалистическата действителност, както повечето писатели от периода на „пролетарската диктатура“. През 1952 г. става редактор на списание ''Viaţa românească''.<ref name="goodreads"></ref><ref name="mediatly"></ref><ref name="audiotravelguide"></ref><ref name="agerpres"></ref>
През 1955 г. е издаден първият му роман „Морометевци“ от едноименната поредица. Той е социален роман
През 1955 г. се жени за поетесата Аурора Корну, с която се развеждат през 1959 г. Жени се втори път за Ета Векслер през 1960 г., с която се развеждат през 1969 г. Жени се за третата си съпруга Елена Митев през 1968 г. и имат двама сина: Николае и Александру.
През 1965 г. заедно с Ета Векслер
През 1968 г. е избран за вицепрезидент на Съюза на писателите, а през 1970 г. става директор на издателството „Румънска книга“. Към момента на смъртта си е депутат във Великото национално събрание на Румъния.<ref name="goodreads"></ref><ref name="mediatly"></ref><ref name="audiotravelguide"></ref><ref name="agerpres"></ref>
Ред 45:
През 1980 г. в ръководеното от него издателство публикува последния му роман – „Най-обичаният от земляните“ (''Cel mai iubit dintre pământeni''). Романът се възприема като смела критика на комунистическия режим, с нюанса, че епохата, за която той говори, е тази на режима на [[Георге Георгиу-Деж]].<ref name="goodreads"></ref><ref name="mediatly"></ref><ref name="audiotravelguide"></ref><ref name="agerpres"></ref>
Малко след публикуването на последния
В памет на писателя, през 1982 г. в родното му село Силищя Гумещ е открита Къща музей „Марин Преда“. В нея се изложени картини, ръкописи и предмети, които представят неговия живот. На негово име са кръстени училища, библиотеки и улици. За 90-
[[File:Mormântul lui Marin Preda.jpg|мини|260п|Гробът на писателя в гробище „Белу“]]
| |||