Джемал Сюрея: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
пунктуация
Премахната редакция 12201220 на Carbonaro. (б.)
Ред 29:
След дипломирането си започва работа като данъчен инспектор към Министерството на финансите в [[Ескишехир]], а през 1955 г. в Истанбул. После служи в армията и дълги години работи като инспектор към Министерството на финансите в [[Анкара]]. През 1961 г. една година е ревизор в [[Париж]], където усъвършенства френския си и завършва поемата си „Номадът“. През 1964 г. е назначен за финансов инспектор в Истанбул.<ref name="liternet"></ref><ref name="edebiyatokulu">{{икона|tr}} [https://www.edebiyatokulu.org/2016/01/cemal-sureya.html Биография и библиография в „Литературна школа“]</ref>
 
Първата му книга, стихосбирката „Юверджинка“ (''Üvercinka''), е издадена през 1958 г., и получава поетичната награда „Седемте хълма“ (''Yeditepe''). Напуска работата си на финансов инспектор през 1965 г., за да се съсредоточи върху литературната си дейност на поет и писател под псевдонима Джемал Сюрея. Втората му книга, поемата „Номадът“ (''Göçebe'') е издадена през 1965 г. и получава награда за поезия от Асоциацията за турски език. За произведенията си „Горещи подкови“ (''Sıcak Nal'') и „Краят на есента“ (''Güz Bitigi'') от 1988 г. получава литературната награда за поезия „Бехчет Некатигил“.<ref name="yksedebiyat"></ref><ref name="edebiyatokulu"></ref>
 
Работи като редактор, рецензент, издател на редица литературни списания, главен редактор е на литературното списание ''Papirüs''„Папирус“. Превежда поезия и проза от френски на турски език, също пише литературна критика, литературни статии и есета. В контекста на съвременната турска поезия Джемал Сюрея е считан за един от основателите и забележителен член на Второто ново поколение турска поезия, абстрактно и постмодерно движение, създадено като реакция срещу по-популярното движение „Гарип“. Любовта, главно чрез своята еротична същност, е популярна тема в творбите му. Стиховете и статиите му са публикувани в списания като ''Yeditepe'', ''Yazko'', ''Pazar Postası'', ''Yeni Ulus'', ''Oluşum'', ''Türkiye Yazıları'', ''Politika'', ''Aydınlık'' и ''Somut''.<ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/720534.Cemal_S_reya Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="ОС"></ref><ref name="yksedebiyat"></ref><ref name="edebiyatokulu"></ref>
 
Във връзка с политическите събития и военния меморандум от 12 март 1971 г. е върнат на държавна служба. През 1975 г. е назначен за управител на печатницата на монетния двор, където работи известно време преди да се върне в Анкара, където става член на Инспекционния съвет. Избран е и за член на Съвета по култура, който избира книгите, които ще бъдат публикувани от Министерството на културата и туризма на Република Турция. Пенсионира се на 2 февруари 1982 г. След пенсионирането си е назначен за член на борда на директорите на ''Odibank'', за да работи за нейното оздравяване.<ref name="ОС"></ref><ref name="yksedebiyat"></ref>