Анабел Маркова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
George 137 (беседа | приноси) "В България образът на третата съпруга на Георги Марков бива представян противоречиво..." е доволно тѫпо написано. Изтрихъ го. |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на George 137 (б.), към версия на Vodnokon4e Етикет: Отмяна |
||
Ред 42:
=== Семеен живот с Георги Марков ===
Анабел Дилк се омъжва за Георги Марков на 5 юли 1975 г. в кметството на Кенсингтън, в центъра на Лондон<ref>Марков, Георги. Аз бях той. 121 документа за и от Георги Марков. Подбор и съставителство Любен Марков. С., 1999, с. 195 – 196. ISBN 954-90442-2-Х.</ref>. Кумове са югославянинът Сретен и Едуард Ашкрофт, бивш началник на южноевропейския отдел на [[Би Би Си]], брат на английската актриса Пеги Ашкрофт. На 9 юни 1976 г. се ражда единственото дете на Анабел и Георги – тяхната дъщеря Александра Райна (Alexandra Raina). По-късно Саша Маркова (Sasha Markova) се занимава с фотография<ref>Един старинар. [http://555.blog.bg/drugi/2019/04/04/knijovna-zlopoluka-izleze-nova-kniga-ot-edin-starinar.1651801 Джордж Оруел, Шерлок Холмс, българският език и джендърите или Защо не желая да живея в ЕС?] Страници из моя блог. С., 2019, с. 70 – 71. ISBN 978-619-239-159-1.</ref>, работи в киното, пише талантливо и живее в Лондон с майка си Анабел, която след смъртта на Георги Марков (11 септ. 1978) не се омъжва повторно<ref>Първанова, Людмила. [http://paper.standartnews.com/archive/2005/09/11/family/index.htm Съпругата на Марков издава бестселъри] // Стандарт, 11 септ. 2005.</ref>.
В България образът на третата съпруга на Георги Марков бива представян противоречиво. Например, през 1998 г. Никита Лобанов-Ростовски разказва:
„''С жена му се познавам дори преди тяхната сватба. Анабел Дилк бе английският еквивалент на [[Франсоаз Саган]]. На 18 години това красиво, обаятелно момиче написа първия си роман, който бе публикуван с успех. По-късно тя демонстрира достойнство, когато една американска кинокомпания ѝ предложи 500 хил. долара, за да даде съгласието си да бъде сниман филм за Георги Марков и да е консултант на този филм. Анабел отказа парите, независимо че е достатъчно притеснена от обстоятелствата. Тя има малка къща в периферията на Лондон, работи в Би Би Си и живее сама с дъщеря си. Това е труден живот. За такъв човек 500 хил. долара са значителна сума. Тя може да носи по 30 хил. долара годишно и дори в Англия с тях се живее много прилично. Така че Анабел се показа като много достоен човек и продължава да е такава''“<ref>Лобанов-Ростовски, Никита. [http://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/bulgarskiiat-chadur-se-okaza-germanski Българският чадър се оказа германски] // Банкеръ, 6 дек. 1998.</ref>.
В книгата си „Междинно кацане“ (С., 1991, с. 136, 158 – 159) [[Димитър Бочев (писател)|Димитър Бочев]] дава следния портрет на Анабел Маркова, наричана от него „Арабела“ и „Йесдарлинг“:
„''Наближаваше седем, а откакто се ожени, Жоро намрази този час – по това време с акуратността на съпруга Арабела се връщаше от работа. Тя го обичаше, както се обича плюшено мече, нейното тенорно „хало, дарлинг!“ се катереше по етажите на къщата... чак до кабинета му на тавана. А пропуснеше ли, увлечен в тракането на „Ерика“, да отговори на „Дарлинг“-а с „йес, дарлинг“, Арабела се качваше при него и започваше да рови в побелелите му от благородство (не от старост) коси с безцветни пръсти, които никога не бяха клали огън, не бяха галили земя, не бяха чукали на дърво. На Жоро му се причу някакво алармиращо „дарлинг“ и ние побързахме да се измъкнем от задния вход''“<ref>Пелева, Инна. Георги Марков: Снимки с познати. С., 2017, с. 293. ISBN 978-954-533-165-7.</ref>.
„''Неуспели да опазят Жоро, трите радиостанции [Би Би Си, „Дойче веле“ и „Свободна Европа“] изплатиха на Йесдарлинг Марков солидни обезщетения, макар че най-малко тя имаше защо да бъде обезщетявана. Година след погребението, докато отровената плът на Жоро гниеше в благородната земя, а овошките в княжевския двор на баба Райка останаха за втори път необрани, най-преходното лондонско маце на Жоро, което живееше на английска земя с български паспорт, потегли за София. Малко преди това мацката се обади на Йесдарлинг и я попита дали би желала да изпрати нещо на свекърва си, на която великодушните радиостанции не дадоха ни стотинка и която преживяваше само от вдовишката си пенсия и от необраните овошки. Въпросът падна върху Йесдарлинг като гръм от ясно небе. Тя взе успокоително и мисли цяла нощ. Сутринта отиде на гара Виктория и с мъка на сърцето, но с чувство на изпълнен съпружески дълг, връчи на мацката пет лири стерлинги''“<ref>Пелева, Инна. Георги Марков: Снимки с познати. С., 2017, с. 294. ISBN 978-954-533-165-7.</ref>.
През 2001 г. първият издател (1980 – 1981) на „Задочни репортажи за България“ Йосиф Загорски си спомня:
„''Когато започнахме да издаваме „Репортажите“... Анабел Маркова също откликна, отказа се от авторските си права. И тя, и братът на Георги Марков – Никола, пратиха известни суми. Те не искаха хонорар, а само ако има печалба, да се създаде литературен фонд на името на писателя''“<ref>Загорски, Йосиф. [http://kultura.bg/web/как-видяха-бял-свят-задочните-репорта/ Как видяха бял свят „Задочните репортажи“ на Георги Марков]. Интервю на Тони Николов с инициатора за първото издание на задочните репортажи, публикувано във в. „Демокрация“ през 2001 г.</ref>.
Анабел Маркова е авторка на следната кратка встъпителна бележка, поместена на челно място в първото (1980), второто (1984) и парижкото „конспиративно“ (1980-те) издания на „[[Задочни репортажи за България]]“:
| |||