Едуард Бойл: Разлика между версии

| име= сър Едуард Бойл

| портрет=

| починал-място=

}}

 

== Биография ==

 

Преди избухването на Балканската война Едуард Бойл обхожда някои области на европейската част на Турция, по специално Македония, и докладите му дават повод на [[Балкански комитет (Обединено кралство)|Балканския комитет]] да публикува манифест, в който се изтъква, че сведенията за убийства в Турция не са преувеличени, и се сезира английското обществено мнение. Посочени са убийства, изстъпления и произволи на младотурците и стремежите им да ислямизират християните в Европейска Турция.<ref>[http://paperspast.natlib.govt.nz/cgi-bin/paperspast?a=d&d=OSWCC19120618.2.9 Balkan Outrages (Текстът на манифеста е бил публикуван дори и в Нова Зеландия)]</ref>

Самият Балкански комитет в Лондон е британска неправителствена организация, основана през 1903 г. и функционирала до 1946 г. с цел да подпомага балканската политика на британските управляващи среди. Пръв негов председател е лорд [[Джеймс Брайс]], но скоро той отстъпва мястото си на [[Ноел Бъкстон]]. Под ръководството му и с подкрепата на брат му [[Чарлз Бъкстон]] Балканският комитет разгръща активна дейност в навечерието и по време на войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. Застъпва се за каузата на България след поражението ѝ в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] (1913) и [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918), но без особени успехи. През 1925 г.<ref>[http://harrybg.blogspot.com/2007/09/blog-post_08.html Тодор Димитров, Документални материали за БРАТЯ БЪКСТОН в българските архиви]</ref> председател на Балканския комитет става сър Едуард Бойл, който дотогава е секретар на комитета.

 

Интерес представлява също кореспонденцията на [[Андрей Ляпчев]] и [[Никола Стоянов]] с Едуард Бойл от 1924 г. до 1933 г. във връзка с отношенията между България и Югославия, влошеното положение на българите във Вардарска Македония, опитите на сър Едуард да подпомогне България при сключването на заем с английски банки и други. Сър Едуард цени високо тези свои познанства, както и връзките си с [[Македонски национален комитет|Македонския национален комитет]] в София, и в статия за списание „[[Кънтемпъръри Ривю]]“ от 23 юни 1927 г. се произнася: „Македонските българи са най-здравите българи.“<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=20 К. Каракачанов, По повод доклада на Лондонския институт за войната и мира, в. „Труд“, 26 януари 2005 г.]</ref>

 

На 24 май 1936 г., на празника на Св. св. Кирил и Методий, сър Едуард Бойл с одобрението на ръководството на [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] и в присъствието на представители на българските официални институции връчва на ректора на Софийския университет [[Михаил Арнаудов]] точно копие на близо двестагодишния оксфордски [[жезъл]] като символ на академичната власт. Жестът е израз на признание на порасналия международен престиж на [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]].<ref>[http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/simvoli_na_universiteta/rektorski_insignii/rektorskiyat_zhez_l Софийски университет, История, Символи на Университета, Ректорският жезъл]</ref> По време на тържествата по случай 50-годишнината на Софийския университет през май 1939 г. сър Едуард Бойл е сред най-почетните гости. Като скромен жест на благодарност за дългогодишната подкрепа университетът го удостоява с научната степен „[[Доктор хонорис кауза]] на правните науки“.

 

<references />

 

{{Портал|Македония}}

{{СОРТКАТ:Бойл, Едуард}}