Гънс Ен Роузис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 31x тире, 19x тире-числа, 3x 6lokavica, 2x нов ред, 358 интервала (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 45:
 
=== Пробив на голямата сцена и Appetite for Destruction (1986 – 1988) ===
През първите няколко седмици на 1986 г., групата обядва за сметка на всяка по-голяма звукозаписна компания в Холивуд. Накрая екипът на Том Зутаут и [[Geffen]] [http://www.geffen.com/] ги печелят, като убеждават групата, че те ще бъдат оставени да си правят нещата по свои начин и на 25 март 1986 г., Guns N`Roses подписват първия си договор. Следващите няколко месеца минават в непрестанни опити от страна на Зутаут да осигури опитен и професионален мениджмънт на групата. Първата кандидатура е за мениджъра на [[Aerosmith]] Тим Колинс. Той е поканен специално от [[Geffen]] на представление в [[Roxy]] ([http://www.youtube.com/watch?v=P4_WQ-C_ANw]). След концерта се оттеглят в хотелския апартамент на Колинс за късна вечеря и неофициална дискусия относно техните бъдещи планове. „Изглежда всичко върви нормално – мисли си Зутаут. – Изи е буден, Аксел не е груб.“ Но когато Колинс се оттегля в спалнята си, за да подремне, групата продължава да пие и прави сметка за 500 $ на негово име. На сутринта Колинс решава, че е видял достатъчно и се отказва от сделката. Най-накрая през август те подписват договор с компанията на Алън Нивен „Стравински Брадърс“, успяла да предвиди възхода на още един състав, който скоро ще има платинен статус в [[САЩ]] – [[Great White]]. Но дори и те признават, че са взели групата с известно безпокойство. „Когато подписахме с тях – споделя по-късно Нивен – не знаех какво да очаквам. Когато чух първия им албум, си мислех, че ще бъде добре, ако продадем 200 000 копия. А ако някой ми беше казал, че ще направим и №1 хит, просто щях да му се изсмея в лицето.“ До края на 1986 г., групата се затваря в Rumbo Records [http://www.captainandtennille.net/rumbo_pgs/rumbohome.html], подготвяйки записите, определени за техния дебют [[Appetite for Destruction]].
 
Първоначално той е заплануван да излезе в края на годината, но ранните записи трябва да бъдат отложени поради нужното време на [[Слаш]] и Изи да се отърват от зависимостта си към хероина. Притеснени да не загубят набраната инерция, [[Geffen]] пускат плоча със записи на живо озаглавена [[Live?!*@ Like a Suicide!]] [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:gvfyxql5ldte] в ограничен тираж от 10 000 копия. Плочата включва четири парчета, които не са предвидени да влязат в очаквания дебют: две техни песни Reckless Life (Безмилостен живот) и Move to The City (Преместване в града), плюс два кавъра – Mama Kin (Мама Кин) на [[Aerosmith]] и Nice Boys Don`t Play Rock `n Roll (Добрите момчета не свирят рок) на [[Rose Tattoo]]. Междувременно [[Geffen]] обявяват и датата за техния дебют – 31 юли 1987 г., и че тяхното първо турне в [[САЩ]] ще се предхожда от три концерта в [[Англия]] в небезизвестния [[The Marquee Club]] в [[Лондон]] на 19, 22 [http://www.youtube.com/watch?v=2FXLcqCZb0I] и 28 юни.
Ред 57:
Очевидно пияният китарист се опита да спаси положението, като продължи с благодарности за рекламния отдел на [[Geffen]] за това „че ни откриха“, както и на мениджърите на групата, които „fucking ни доведоха дотук“ [http://www.youtube.com/watch?v=4Skrd_mrztA].
 
На мястото на изгонения [[Стивън Адлър]] (заради острата му зависимост към хероин) Guns N'Roses привличат барабанистът на [[The Cult]] – [[Мат Соръм]], познат на групата от съвместното им турне през 1988 г. През пролетта на 1990 г., Guns N'Roses записват кавър по парчето на [[Боб Дилън]] Knockin` On Heavens Door (Чукам на райската врата: 1973), като санундтрак към филма „Days of Thunder“ [http://www.imdb.com/title/tt0099371/] с [[Том Круз]] в главната роля. През септември [[Warner Bros]]. пускат на пазара компилацията Nobody's Child: Romanian Angel Appeal [http://www.amazon.com/Nobodys-Child-Romanian-Angel-Appeal/dp/B000008IZT], благотворителен жест за пострадалите румънски деца след събитията в [[Румъния]] в края на 1989 г. Групата е включена с песента Civil War (Гражданска война). В края на същата година Guns N`Roses печелят „Американските музикални награди“ в пет категории: „Най-добър хеви метъл/хард-рок албум“, за „Най-добър хеви метъл/хард-рок изпълнител“ и за „Най-добра хард-рок песен“ за „Sweet Child O`Mine“.
 
Работата по новия албум започва най-после през лятото на 1990 г. Основните тракове са тридесет и шест и биват записани само за две седмици. Междувременно Слаш, отказвайки с неохота едно предложение на Дейвид Бауи за пътуване до [[Австралия]] и записа на няколко китарни сола за новия албум на [[Teen Machine]], [[Слаш]] става първият китарист в историята, който спечели особеното отличие да е свирил на албумните сешъни с [[Боб Дилън]] и [[Майкъл Джексън]]. Датата за запис на Дилън се оказва неудачна, тъй като Боб иска от него само да „подрънка на китара като Джанго Райнхарт“ на един трак, преди в крайна сметка да изтрие неговата партия от готовия трак. Той обаче свири в три песни от новия албум на Джексън [[Dangerous]] [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:j9foxq95ld6e].