Гънс Ен Роузис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
без външни препр. към всяка песен
Ред 42:
 
„Стояхме всички край пътя, облечени в сценичните си костюми – припомня си Дъф със смях – Пет типа в прилепнали раирани панталони и ботуши насред [[Орегон]]. Накрая, след като най-после се добрахме до [[Сиатъл]], трябваше да свирим с чужда апаратура и бяхме просто сразени. Това ни беше първото представление и тръгна зле. Въобще всичко отиваше от лошо на по-лошо. Но свиренето ни ставаше все по-добро и знаехме, че ако издържим това, нещата ще се наредят…“
Първото им появяване в Лос Анджелис е в „Трубадур“ ([http://www.youtube.com/watch?v=lV7AW7yrItM]) — – предпочитан клуб за свирене на прохождащите групи в Западен Холивуд. От края на 1985 до началото на 1986 г., Guns N`Roses работят усърдно и си създават репутация в печално известни лосанджелиски свърталища като [[Whiskey A GoGo]], [[Roxy]] ([http://www.youtube.com/watch?v=Xdf3bkguvdM]) и др.
 
=== Пробив на голямата сцена и Appetite for Destruction (1986 – 1988) ===
През първите няколко седмици на 1986 г., групата обядва за сметка на всяка по-голяма звукозаписна компания в Холивуд. Накрая екипът на Том Зутаут и [[Geffen]] ги печелят, като убеждават групата, че те ще бъдат оставени да си правят нещата по свои начин и на 25 март 1986 г., Guns N`Roses подписват първия си договор. Следващите няколко месеца минават в непрестанни опити от страна на Зутаут да осигури опитен и професионален мениджмънт на групата. Първата кандидатура е за мениджъра на [[Aerosmith]] Тим Колинс. Той е поканен специално от [[Geffen]] на представление в [[Roxy]] ([http://www.youtube.com/watch?v=P4_WQ-C_ANw]). След концерта се оттеглят в хотелския апартамент на Колинс за късна вечеря и неофициална дискусия относно техните бъдещи планове. „Изглежда всичко върви нормално – мисли си Зутаут. – Изи е буден, Аксел не е груб.“ Но когато Колинс се оттегля в спалнята си, за да подремне, групата продължава да пие и прави сметка за 500 $ на негово име. На сутринта Колинс решава, че е видял достатъчно и се отказва от сделката. Най-накрая през август те подписват договор с компанията на Алън Нивен „Стравински Брадърс“, успяла да предвиди възхода на още един състав, който скоро ще има платинен статус в [[САЩ]] – [[Great White]]. Но дори и те признават, че са взели групата с известно безпокойство. „Когато подписахме с тях – споделя по-късно Нивен – не знаех какво да очаквам. Когато чух първия им албум, си мислех, че ще бъде добре, ако продадем 200 000 копия. А ако някой ми беше казал, че ще направим и №1 хит, просто щях да му се изсмея в лицето.“ До края на 1986 г., групата се затваря в Rumbo Records [http://www.captainandtennille.net/rumbo_pgs/rumbohome.html], подготвяйки записите, определени за техния дебют [[Appetite for Destruction]].
 
Първоначално той е заплануван да излезе в края на годината, но ранните записи трябва да бъдат отложени поради нужното време на [[Слаш]] и Изи да се отърват от зависимостта си към хероина. Притеснени да не загубят набраната инерция, [[Geffen]] пускат плоча със записи на живо озаглавена [[Live?!*@ Like a Suicide!]] <ref>[http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:gvfyxql5ldte wc05.allmusic.com]</ref> в ограничен тираж от 10 000 копия. Плочата включва четири парчета, които не са предвидени да влязат в очаквания дебют: две техни песни Reckless Life (Безмилостен живот) и Move to The City (Преместване в града), плюс два кавъра – Mama Kin (Мама Кин) на [[Aerosmith]] и Nice Boys Don`t Play Rock `n Roll (Добрите момчета не свирят рок) на [[Rose Tattoo]]. Междувременно [[Geffen]] обявяват и датата за техния дебют – 31 юли 1987 г., и че тяхното първо турне в [[САЩ]] ще се предхожда от три концерта в [[Англия]] в небезизвестния [[The Marquee Club]] в [[Лондон]] на 19, 22 [http://www.youtube.com/watch?v=2FXLcqCZb0I] и 28 юни.
[[Appetite for Destruction]] (Апетит за разрушение) [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:wiftxqu5ldde] е издаден на 31 юли 1987 г. продуциран от ветерана Майк Клинк, работил преди това с [[Heart]], [[Ozzy Ousborne]] и [[Survivor (група)|Survivor]]. Албумът съдържа дванадесет песни, като три от тях влизат в челната десетка на [[Billboard]] Top 100 [http://www.billboard.com/bbcom/charts/chart_display.jsp?g=Singles&f=The+Billboard+Hot+100]. Сингълът [[Sweet Child O`Mine]] (Сладко мое дете) [http://www.youtube.com/watch?v=oobDQ0vdm8M] е и първият им №1 хит в [[САЩ]]. Година по-късно и самият албум ще оглави [[Billboard]] Top 200, като ще се превърне в най-продавания дебют в музикалната история с тираж от 18 млн. копия само в САЩ <ref>[http://web.archive.org/20000815231018/members.aol.com/PaulHry/music/riaa.html members.aol.com]</ref>.
 
=== GN`R Lies (1988 – 1990) ===
Осемнадесет месеца по-късно на 5 декември 1988 г., [[Geffen]] пускат на пазара [[GN`R Lies; The Sex, Drugs and Rock n`Roll]] [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:hbfqxzuhldse]. Албумът включва четирите парчета от [[Live?!*@ Like a Suicide!]] [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:gvfyxql5ldte] плюс четири нови акустични парчета записани с [[Майк Клинк]] в [[Лос Анжелис]] година по-рано: Patience (Търпение), I Used To Love Her (Обичах я), You`re Crazy (Ти си луд) и One in A Million (Един на милион). За техните предани фенове [[GN`R Lies]] [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:hbfqxzuhldse] е достатъчно нов, за да достигне платинен статус в [[САЩ]]. Дизайнът на обложката умишлено пародира британските сензационни вестници, които толкова несправедливо ги обругават след злополучния инцидент в [[Донингтън]] [http://www.youtube.com/watch?v=M125PLevphk], където двама техни фенове намират смъртта си. През пролетта на 1989 г., Guns N`Roses са съпорт при завръщането на сцената на едни от класиците на рока – The [[Rolling Stones]] [http://www.youtube.com/watch?v=Bw94xZHwfZw]. Поканата за турне със „Стоунс“ говори красноречиво, че в края на 80-те Guns N`Roses са безспорно най-популярната американска рок група.
 
Материал за нов албум обаче няма и това води до скандал с [[Geffen]], макар че не се стига до анулиране на договора с оправданието, че все пак групата участва в едно-от най-големите турнета на годината. Въпреки клетвите за въздържаност и безкрайните твърдения за праведност и сплотеност, новото десетилетие започва за Guns N`Roses така, както е завършило старото: в клюкарските колони, а не както им се иска – в студио със записи. На 22 януари [[Слаш]] и Дъф посещават „Американските награди за музика“; сериозно събитие, което се провежда всяка година в „Шрайн Аудиториум“ в [[Лос Анжелис]] и се излъчва на живо по телевизията в цяла Америка. Залитайки по подиума, за да получат първите две награди, с бутилка вино в ръце, [[Слаш]] произнася думата „shit“. Вторият път, когато [[Слаш]] започва своята реч „Искам да благодаря на шибаните – оп!“ поканената тълпа, предимно застаряващи индустриални барони в смокинги и техните дами видимо се оживи.
 
Очевидно пияният китарист се опита да спаси положението, като продължи с благодарности за рекламния отдел на [[Geffen]] за това „че ни откриха“, както и на мениджърите на групата, които „fucking ни доведоха дотук“ [http://www.youtube.com/watch?v=4Skrd_mrztA].
 
На мястото на изгонения [[Стивън Адлър]] (заради острата му зависимост към хероин) Guns N'Roses привличат барабанистът на [[The Cult]] – [[Мат Соръм]], познат на групата от съвместното им турне през 1988 г. През пролетта на 1990 г., Guns N'Roses записват кавър по парчето на [[Боб Дилън]] Knockin` On Heavens Door (Чукам на райската врата: 1973), като санундтрак към филма „Days of Thunder“ с [[Том Круз]] в главната роля. През септември [[Warner Bros]]. пускат на пазара компилацията Nobody's Child: Romanian Angel Appeal [http://www.amazon.com/Nobodys-Child-Romanian-Angel-Appeal/dp/B000008IZT], благотворителен жест за пострадалите румънски деца след събитията в [[Румъния]] в края на 1989 г. Групата е включена с песента Civil War (Гражданска война). В края на същата година Guns N`Roses печелят „Американските музикални награди“ в пет категории: „Най-добър хеви метъл/хард-рок албум“, за „Най-добър хеви метъл/хард-рок изпълнител“ и за „Най-добра хард-рок песен“ за „Sweet Child O`Mine“.
 
Работата по новия албум започва най-после през лятото на 1990 г. Основните тракове са тридесет и шест и биват записани само за две седмици. Междувременно Слаш, отказвайки с неохота едно предложение на Дейвид Бауи за пътуване до [[Австралия]] и записа на няколко китарни сола за новия албум на [[Teen Machine]], [[Слаш]] става първият китарист в историята, който спечели особеното отличие да е свирил на албумните сешъни с [[Боб Дилън]] и [[Майкъл Джексън]]. Датата за запис на Дилън се оказва неудачна, тъй като Боб иска от него само да „подрънка на китара като Джанго Райнхарт“ на един трак, преди в крайна сметка да изтрие неговата партия от готовия трак. Той обаче свири в три песни от новия албум на Джексън [[Dangerous]] [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:j9foxq95ld6e].
 
„Това е най-стерилният творчески процес, в който съм участвал – разкрива [[Слаш]] – Всичко се изгражда от образци; използват се същите барабанен бийт и акорди, после се добавят неща, за да стане различно на някои места. Това е толкова различно от онова, което правим ние. Майкъл наема цялото студио за десет години напред, а се появява веднъж месечно. Вероятно никога няма да го срещна. Странно е някак си…“
Ред 246:
 
== Източници ==
<references />
* „Guns N`Roses: The Most Dangerous Band in The World“ [http://www.amazon.com/Guns-N-Roses-Dangerous-World/dp/1562829513 „Guns N`Roses: The Most Dangerous Band in The World“] на Мик Лоу
* Пол Стенинг, GUNS N` ROSES: Групата, забравена от времето. С., Адикс, 2009.