Мотоциклет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ картинка |
м Bot: Automated text replacement (- \/(.*?)\/\] + (\1)]); козметични промени |
||
Ред 10:
== Особености на моторното превозно средство ==
Освен броя на колелата, като характерна особеност и главна отличителна черта на мотоциклета е конструктивно изграденото директно безредукторно (наричано още велосипедно) управление на предното управляващо колело. Характерно е и определеното място за сядане, при което положението на тялото на моториста е като на ездач върху транспортното средство. Тази позиция осигурява вертикално положение на тялото при управлението, а краката и колената обгръщат и са в пряк контакт с резервоара и елементи от двигателя. За стабилност при ездата се поставят странични опори за краката на мотоциклетиста и неговия пътник (стъпенки или, както е при моторолерите, площадки). Такава позиция на тялото позволява в близост да бъдат разположени органи за управление с краката – крачен лост за смяна на скорости и крачен лост за спирачката на задното колело. Другите органи за управление са разположени на кормилото – ръчен лост за задвижване на съединителя, ръчен лост за задвижване спирачката на предно колело, ръкохватка за газ при завъртането на която чрез стоманено жило се задвижва шибърът на карбуратора или системата за инжекционно впръскване на гориво за управление оборотите на двигателя. На кормилото са монтирани и превключвател за светлините на фара, пътепоказателите (мигачите) и клаксон.<ref>Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П. Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 82 – 83</ref> Характерни особености са не само броят на колелата, но и изграждането на рамата, трансмисията, ходовата част и окачването на колелата. Класическият мотоциклет е характерен и с мястото и начина за монтажа на двигателя ([[двигател с вътрешно горене]], [[електрически двигател]], реактивен – специално изградените мотоциклети рекордьори).<ref name = "Britanica">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/394358/motorcycle|title=motorcycle (vehicle)|publisher=Encyclopædia Britannica}}</ref>
[[Файл:KYMCO MXU 300.jpg|мини|дясно|220px|'''ATВ'''
Към групата на мотоциклетите не се включват моторните превозни средства с четири колела, популярни в България с наименованието '''АТВ''', '''ATV''' ({{lang|en|All-terrain vehicle}} и {{lang|ru|мотовездеход}}). Въпреки че тези леки превозни средства са сходни с мотоциклетите по начина на езда, да притежават кормило от велосипеден тип, да превозват ограничен брой пътуващи и да имат малък работен обем на двигателя, за тях по Закона за движение по пътищата се изисква притежаването на категория '''В1''' за правоуправление. В закона изрично са указани и ограничаващите технически параметри на
== Предназначение ==
Ред 29:
Типичният класически мотоциклет от края на 19 век до 20-те години на 20 век е построен на базата на велосипедна рама с ниско поставен бавнооборотен двигател в триъгълното пространство пред велосипедните педали. Задвижването на двигателното колело се осъществява с ремък, директно свързан с [[колянов вал|коляновия вал]] на двигателя и с голямо [[предавателно отношение]]. Общото техническо развитие, предизвикано от потребностите на войската от [[Първа световна война|Първата световна война]], както и успешните зрелищни спортни изяви след това, се дължат предимно на непрекъснатото усъвършенстване на двигателите с вътрешно горене. Особено активни към съществени нововъведения в двигателостроенето са немски, английски и италиански фирми, в т.ч. и към нова устойчива конструкция на рамата, нови решения за по-надеждна и по-ефективна трансмисия и ходова част, приспособявана за движение към разнообразни пътни условия и различни скорости. Конструктивните решения са насочени преди всичко към разширяване и разкриване на нови експлоатационни възможности за използване на мотоциклетите в различни области като транспортно средство.
В България първите мотоциклети се появяват в края на 19 век. Известно е, че първият собственик на мотоциклет е арх. Александър Ставрев. Първият опит за състезание с '''„моторни велосипеди“''' се провежда на 14 май 1907 г. в [[София]], както
<gallery class="center">
Ред 100:
[[Файл:Suzuki GZ 250 Marauder.jpg|мини|250px|Suzuki GZ 250 Marauder – типичен представител на круизер мотоциклетите<ref name="MAIDS" />]]
[[Файл:BMW R75 museum left.jpg|мини|250px|Военен тежък мотоциклет BMW R75, музеен експонат]]
Характерното за този тип мотоциклети е, че конструктивно са пригодени за пътуване по републиканската шосейна мрежа, пътната мрежа в населените места или по специални трасета, изградени или определени като част от градската инфраструктура. Преди всичко това са класически мотоциклети, при които тялото на мотоциклетиста при езда е изправено и не е напрегнато, ръцете са отпуснати върху кормилото и няма натоварване върху тях от тялото при управление на машината. Към тази група може да се причислят и тежките мотоциклети с кош, независимо от кубатурата на двигателя и наличието или отсъствието на задвижване на страничното трето колело. Групата пътни мотоциклети включва такива, създадени в различен стил и с различни възможности на двигателя, комфорт на пътуване, но и в много широк ценови клас.<ref>[https://www.jazt.com/v2/choisir-sa-nouvelle-moto-la-routiere '''(fr)''' Съвет за купуване на пътен мотоциклет
* Conventional street ''example: [[Triumph Bonneville T100]]''
* Sport ''example: [[Triumph Daytona 955i]]''
Ред 135:
Като доказали се най-добри представители на този клас мотоциклети с двойно предназначение и повишена проходимост са мотоциклетите М-72 и BMW R-71.<ref> [https://www.zr.ru/content/articles/250118-ne_s_chistogo_lista_bmw_r71/ '''(ru)''' Не с чистого листа – BMW R71, За рулем 07/2010]</ref>
[[Файл:PeterFondaCaptainAmerica-side.jpg|мини|250px|Типичен представител на американски мотоциклет „чопър“<ref name="MAIDS" />]]
* '''Поръчковите мотоциклети''' са подтип, който може също да се отнесе към класическите пътни мотоциклети. Те се произвеждат по поръчка ({{lang|en|custom }}) и са характерни с това, че са премахнати излишни, според потребителите, елементи от рамата и обтекаеми и защитни покривни плоскости.<ref>{{cite book |title= Custom Motorcycles: Choppers, Bobbers, Baggers |first= Howard |last= Kelly |url= https://books.google.com/books?id=lk5FJlRFOA8C&pg=PA161 |page=161 }}</ref> Предназначени са да се експлоатират само по пътища с добра пътна настилка. Характерно за тези мотоциклети е например твърдото окачване на двигателното колело и ниско разположената седалка на мотоциклетиста. По-голяма част от тях се произвеждат с някаква внесена промяна чрез тунинговане на стандартни мотоциклети. Най-известен е поръчковият едноместен американски '''чопър''' ({{lang|en|Chopper}})<ref name = "vid" /> с характерната позиция на моториста при езда, наложена поради стила на конструкцията с удължена рама и удължена предна вилка. Това техническо решение увеличава сключваният ъгъл на предната вилка спрямо рамата на мотоциклета и намалява ъгъла, сключван между вилката с пътя. Това и ниския център на тежестта определен от геометрията на мотоциклета е причина тези машини да са стабилни при езда, но не са достатъчно пъргави и са неудобни за управление по тесните улици предлагани от градската среда. На този тип мотоциклети се монтира резервоар с малка вместимост, което го прави непригоден за продължително туристическо пътуване. Въпреки това необичайния начин на езда с изправено тяло и високо вдигнати ръце, създава общ атрактивен изглед на машината и ездача, което е предпочитано от някои мотоциклетисти. Специално изработената рама, предна вилка и калници, монтирането на поръчков или стандартен мощен двигател, боядисване и други екстри, определят значително по-високата цена на тези единично или серийно произвеждани уникални
Типични представители на мотоциклети произведени в този стил и конструктивни особености са някои модели на [[Harley-Davidson]] и на други специализирани производители за тунинговане или изработване на уникални мотоциклети в [[САЩ]].<ref name="MAIDS" />
Ред 288:
* '''Стойка''';
* '''Заден калник''';
* '''Окачване на задно колело''' – за някои пътни мотоциклети (например „чопър“) окачването е твърдо към рамата. В масовото производство на мотоциклети се използват различни конструктивни схеми с шарнирна вилка при двустранно закрепване оста на колелото, с двойка пружини и амортисьори;<ref name="moto">[http://moto.bg/2011/09/15/motorcycle-suspention-details/ MOTO.BG Окачване на мотоциклета]</ref>. Използва се и схема за едностранно конзолно закрепване или закрепване чрез полувилка на двигателното колело. Пример за това са някои модели на мотоциклетите Ducati, където към полувилката за демпфане на неравностите по пътя при движение, се използва централно разположен под седалката на моториста амортисьор и мощна пружина.
* '''Предна вилка''' с предните телескопи и в зависимост от конструкцията и с вградени маслени амортисьори. Към предната вилка се монтира преден калник, изработен от щампована ламарина;<ref name="moto"/>
* '''Предно и задно колело'''. По принцип колелата трябва да са еднакви като диаметър, но има различия свързани с функциите им в мотоциклета. В съвременните мотоциклети правилото за еднаквост на важи и обикновено има различия както в диаметъра, така и в размера на балона на гумата. Размерът на колелата има основно стабилизиращо действие при ездата. Мотоциклетът остава прав или се поддържа стабилност при наклон в крива благодарение жироскопичния ефект от масата на колелата.
Ред 296:
:- Външната спирачна лента на задното колело през 1920-те години е заменена с барабанна спирачка с челюстни накладки.
:- От 1926 година барабанната спирачка с челюстни накладки се поставя и на двете колела, като се осигуряват две независими спирачни устройства.
:- През 1966 г. се внедряват дискови спирачки с механично задействане в серийно произвеждания мотоциклет MV Agusta 600.<ref>[http://2.bp.blogspot.com/-zmTCfHY-cMA/U5Z0ed3pW1I/AAAAAAAANIk/h3WIWQ__yb4/s1600/lyster-brake.JPG Colin Lyster Scheibenbremse (1966)]</ref> През 1968 г. Honda внедрява в сериен мотоциклет хидравлично задействане на дискова спирачка.
:- Понастоящем произвежданите мотоциклети се комплектоват с дискови спирачки – с единични дискове на задно колело и двойна дискова спирачка на предно колело. Само в някои мотопеди се поставят по-ниско ефективните барабанни спирачки и като задна спирачка при някои леки мотоциклети.
:- От 2016 г. с решение в Европейския съюз новите мотоциклети от 125 cm³ и с по-голям обем на двигателя, трябва задължително да се оборудват с антиблокираща спирачна система ([[Антиблокираща система|ABS]])<ref>[http://www.spiegel.de/auto/aktuell/neue-motorraeder-muessen-ab-2016-mit-abs-ausgeruestet-sein-a-868313.html '''(de)''' ABS für Motorräder ist ab 2016 Pflicht] </ref>
| |||