|
Други близки населени места по течението на [[Доспат (река)|река Доспат]] са село [[Медени поляни]] от северозапад и градовете [[Сърница]] и [[Доспат]] на югоизток.
== История ==
Има сведения, че около селото е имало 8 поселения на [[траки]]те от племето на [[Бесите]] „За тях пише Херодот – не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно“... Те издигнали най-високия [[менхир]] на [[Балкански полуостров|Балканите]] и редица скални светилища в района.В периода на завоеванията и експанзията на Римската империя в Тракия римляните взимат светилището на Дионис и го дават на одрисите, за да създадат разногласие между одрисите и бесите, които са представлявали сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст. Това става повод за много големи недоволства и предизвиква въстанието на бесите срещу Рим през 15 г. пр.н.е. начело с главния жрец на светилището Вологес. През второто въстание през 11 г. пр.н.е. обаче те били разбити и ликвидирани напълно{?}, като някои от тях се преселили в Добруджа, за което свидетелства Овидий в TRISTIA III.10 (Овидий е могъл да ги срещне при изгнанието си в Томи, което се е намирало в Северна Добруджа). През 26г сл.Хр Римската империя покорява бесите...http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/133
Има По-късно сведения,по четези околоместа селото е ималоСмоляните 8са поселенияславянско наплеме, [[траки]]тенаселявало отСредните племетои Западните Родопи.[[беси1]]. ТеСмоляните издигналиса най-високиясе [[менхир]]заселили нав [[Балканскиземите полуостров|Балканите]]си ивероятно редицапрез скалниVII-VIII светилищавек. вПрез 837 районаг., По-къснокогато поплемето тезивдигнало местабунт сепротив заселватцентралната ивизантийска [[славяни]]власт, коитов тяхна подкрепа оставятбългарският яркахан следаПресиян, съместно с наместника си кавхан Исбул, навлязъл в [[ген]]аРодопите, обичаитепреминал земите на смоляните и [[фолклор]]астигнал до град Филипи в Беломорието. При управлението на местнотоцар населениеСимеон Велики смоляните окончателно станали част от българската народност... През [[Средновековие]]то населението и околните местности преминават последователно от [[Византия]] в пределите на България и обратно, а по-късно и в [[Латинска империя|Латинската империя]] на [[Балдуин I|Балдуин Фландърски]] до [[1207]] г. Между 1207 и [[1230]] г. местностите около село Побит камък са във владението на [[Деспот Слав]], чиято резиденция е била крепостта [[Цепина]] – тогава целите [[Западни Родопи]] биват наричани ''Славееви гори''. След падането на [[Втора българска държава|Българското царство]] под властта на [[Османска империя|османците]] през [[1396]] г. и по-късната [[ислям]]изация на [[Родопите]], населението от областта приема [[ислям]]а. Имало е и временни поселения на [[юруци]], които са оставили следа в имената на няколко местности около селото като „Слепите юртове“<ref>''Юрт'' или ''юртище'' (от турски: yurt) – празен запустял двор между къщи.</ref> и „Юрто“. За известно време презПрез [[18 век|18]] и [[19 век]] в долината на [[Доспат (река)|река Доспат]] няма трайно населени места, аима само временни [[Колиба|колиби]] на овчарижители от околностите на [[Бабяк]] (Бабек). След [[Руско-турска война (1877-1878)|руско-турската война(1877-1878 г.)]] тези земи остават като пограничен район между [[Източна Румелия|автономната област „Източна Румелия“]] и Османската империя според [[Берлински договор|Берлинския договор]]. След [[Балканска война|Балканската война 1912-1913 г.]] тези територии влизат в границите на [[Царство България]]. В началото на [[20 век]] се заселват вече трайно преселници – [[българи-мюсюлмани]], от околностите на село [[Бабяк]] и околните махали, търсещи препитание. Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на [[XX век]] в селото е имало предприятие за [[катран]], собственост на семейство Матрови от Велинград, което по-късно е изгорено от [[партизани]]те. През лятото на [[1943]] г. в местността „Дерменка“ се установява взаимодействие между [[Родопски партизански отряд „Антон Иванов“|отряд „Антон Иванов“]] и отряда на [[Никола Парапунов]], а през лятото на [[1944]] г. – между [[Партизанска бригада „Чепинец“|отрядите Чепинец]] и [[Партизански отряд „Анещи Узунов“|Анещи Узунов]]. През [[1950]] г. е открито и селско училище до четвърти клас, носещо името на [[Никола Вапцаров]], като в сградата се е намирал и магазинът, а през [[1999]] г. училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от първи до осми клас.
След [[Балканска война|Балканската война 1912-1913 г.]] тези територии влизат в границите на [[Царство България]]. В началото на [[20 век]] се заселват вече трайно преселници – [[българи-мюсюлмани]], от околностите на село [[Бабяк]] и околните махали, търсещи препитание. Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на [[XX век]] в селото е имало предприятие за [[катран]], собственост на семейство Матрови от Велинград, което по-късно е изгорено от [[партизани]]те. През лятото на [[1943]] г. в местността „Дерменка“ се установява взаимодействие между [[Родопски партизански отряд „Антон Иванов“|отряд „Антон Иванов“]] и отряда на [[Никола Парапунов]], а през лятото на [[1944]] г. – между [[Партизанска бригада „Чепинец“|отрядите Чепинец]] и [[Партизански отряд „Анещи Узунов“|Анещи Узунов]]. През [[1950]] г. е открито и селско училище до четвърти клас, носещо името на [[Никола Вапцаров]], като в сградата се е намирал и магазинът, а през [[1999]] г. училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от първи до осми клас.
== Религия ==
|
