Клер Камерън Патерсън: Разлика между версии

Патерсън си спомня проблема на предишните му експерименти, свързан със замърсяването на заготовките за вземане на проби. Чрез сърцевинни проби от ледалед в [[Гренландия]], взети през 1964 г. и от [[Антарктида]] през 1965 г., той стига да изводаоткрива, че нивата на оловото в атмосферата са започнали стабилно и опасно да се увеличават малко след като тетраетилоловото започна да бъде широко използвано в горивото, сбензина целза намаляване на нежеланите детонации в [[двигател с вътрешно горене|двигателите с вътрешно горене]]. Впоследствие Патерсън идентифицира, че наред с останалите случаи на промишлена употреба на олово, това е причината за замърсяването на неговите проби. Поради значителните последици от своите открития за общественото здраве, той посвещава остатъка от живота си на премахването във възможно най-голяма степен на отделеното в околната среда олово.<ref name="mentalfloss"/>