Парси (Кавказ): Разлика между версии

Етническа общност в [[Азърбайджан]] и [[Руската федерация]] ([[Дагестан]]). Първоначалните сведения за тяхното присъствие на [[Кавказ]] според хрониките датират от времето на [[Хазарския каганат]]. Говорят език от югозападната група на иранските езици, вариант на средноперсийския език. Традиционната религия на парсите е [[зороастризмът]]. Днес сред парсите се наблюдава религиозна пъстрота: част от тях изповядват [[иудаизма]] (според друга версия местната еврейска общност e възприела езика парси), част – [[исляма]]. Парсите-иудеи биват наричани от околните етноси «джугут», а парсите-мюсюлмани – «тати». Етнонимът «тати» се появява през 8. век сл.Хр. първоначално като социално обозначение на местното земеделско население от страна на завоевателите – [[тюрки]] [[номади]] (от същия произход е етнонимът «таджик», обозначаващ първоначално ираноезичното население на [[Централна Азия]]. Видни представители на този етнос са средновековните поети, учени и мислители [[Низами]], [[Физули]], [[Хагани Ширвани]], [[Мехсети Гянджеви]] (поетеса). Днес парсите обитават [[Абшеронския полуостров]] и областите [[Шемаха]] и [[Куба]]. Голяма част от съвременните парси в Азърбайджан по силата на определени обстоятелства от социален, политически и икономически характер са силно тюркизирани – процес, започнал през 20-те години на 20. век сл.Хр.; носителите на езика парси намаляват постоянно поради факта, че по-младите поколения говорят езика азери.