Александър Стамболийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 10000429 на 95.168.229.103 (б.) Етикет: Връщане |
|||
Ред 18:
| деца = Надежда Стамболийска<br>Асен Стамболийски
}}
'''Александър Стоименов Стамболийски''' ([[1 март]] [[1879]] – [[14 юни]] [[1923]]) е български [[политик]], водач на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). Той е [[министър-председател на България]] в [[Правителство на България (40)|правителството на БЗНС]] ([[1919]] – [[1923]]).
== Биография ==
=== Ранни години ===
Роден е на [[1 март]] [[1879]] г. в [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]], [[област Пазарджик|Пазарджишко]]. Александър Стамболийски учи в земеделското училище в [[Садово]] (1893 – 1895) и завършва Лозаро-винарското училище в [[Плевен]] (1895 – 1897). В Плевен е ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) [[Янко Забунов]]. През [[1899]] участва в учредителния конгрес на БЗНС. През следващите години учи [[философия]] в [[Хале (Германия)|Хале]] и [[агрономия]] в [[Мюнхен]], но прекъсва образованието си, поради заболяване от [[туберкулоза]].
[[Файл:BASA-255K-1-108-4-Aleksandar Staboliymski, Hale, 1900's.jpg|ляво|мини|150п|Стамболийски като студент в Хале]]
=== Навлизане в политиката ===
▲[[Файл:BASA-255K-1-108-4-Aleksandar Staboliymski, Hale, 1900's.jpg|ляво|мини|150п|Стамболийски като студент в Хале]]<br />
След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. През 1908 година Александър Стамболийски е избран за народен представител от БЗНС. Той се превръща във фактически водач на [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] и под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в [[политическа партия]]. Народен представител в XIV (1908 – 1911) и XVI-XX (1913 – 1923) обикновено и в V (1911) Велико народно събрание. Под негово въздействие БЗНС провъзгласява лозунга за самостоятелна селска власт, която трябва да защитава „общоселските интереси".
[[Файл:Stamboliyski - Treaty of Neuilly-sur-Seine.jpg|мини|220px|Стамболийски подписва Ньойския договор]]
[[Файл:BASA-284K-2-218-63-Ratification of the Treaty of Neuilly-sur-Seine.jpg|ляво|мини|220п|Страницата с подписите на [[Борис III]], Александър Стамболийски и [[Михаил Маджаров]] на ратификацията на Ньойския договор]]
[[Файл:Rakovsky and Stamboliyski in Genoa.jpg|мини|220px|Разговор със съветския представител [[Кръстьо Раковски]] по време на [[Конференция в Генуа|Конференцията в Генуа]] през 1922 година]]
[[Файл:Bulgarian delegation in Genoa 2.jpg|мини|220px|С членове на българската делегация на Конференцията в Генуа]]
За разлика от [[маркс]]изма Стамболийски пропагандира, че обществото се дели не на класи, а на съсловия. Тъй като най-голямото съсловие в България е селското и тъй като държавата съществува и се развива благодарение на неговия труд, то и политическата власт според Стамболийски следва да бъде в негови ръце. Това ще осигури истинско народовластие. В интерес главно на селското съсловие е необходимо да се проведат коренни реформи в полза на развитието на дребната собственост и производство, като заедно с това ще се отхвърли и експлоатацията на селото от града. В политическата област това ще доведе до отмирането на традиционните буржоазни партии.
Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се противопоставя на промените в [[Търновска конституция|Търновската конституция]] през [[1911]] година и на участието на България в [[Първа световна война|Първата световна война]]. Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, Стамболийски заявява: „''В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин''“.<ref>Politicheski problemi pred bŭlgarskata obshtestvenost v chuzhbina: sbornik statii, eseta, studii i komentari po politicheski, kulturni, ikonomicheski i istoricheski vŭprosi, publikuvani v emigratsia 1978 – 1991: v pet toma, tom 1, Spas Raĭkin, Svobodno zemedelsko zname, 1993, str. 175.</ref>
След скандал при среща с Фердинанд през [[1915]] година, където категорично осъжда плана на Фердинанд България да се включи в Първата Световна война на страната на Централните сили той е отстранен от парламента и осъден на [[доживотен затвор]]. По време на [[Войнишко въстание|Войнишкото въстание]] през септември [[1918]] е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник [[Райко Даскалов]] той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т.нар. [[Радомирска република]]. След неуспеха на бунта се укрива, но през декември 1918 е [[амнистия|амнистиран]], заедно с повечето участници.
=== Премиер ===
През януари [[1919]] г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на [[Теодор Теодоров]]. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на [[Парижка мирна конференция|Парижката конференция]]. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на [[27 ноември]] [[1919]] подписва [[Ньойски договор|Ньойския договор]], след което, според някои медии, счупва писалката. След проведените парламентарни избори, от [[21 май]] [[1920]] г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.
Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война, чрез активно участие в дейността на [[Общество на народите|Обществото на народите]] и установяване на приятелски отношения с [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. Подкрепя идеята за създаване на [[Балканска федерация|Федерация на южните славяни]]. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и [[ВМРО]]. В борбата си срещу ВМРО правителството се ползва от услугите на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]]. Изпратени са допълнителни войскови, жандармерийски и полицейски части в Петрички и Кюстендилски окръг за ликвидиране базите на ВМРО.
Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда някои реформи, част от които са спорни. Някои от тях са: [[поземлена реформа]] свързана с ограничение на размера на поземлената собственост; въвеждането на [[трудова повинност]], поради наложеното ликвидиране на армията; опростяването на [[правопис]]а. На практика е наложена земеделска [[диктатура]], крепена от т. нар. [[Оранжева гвардия]], комбинирана с [[авторитаризъм|авторитарно]] управление.
Междувременно под натиска на [[Антанта]]та в България през 1921 г. са настанени [[Пьотър Врангел|Врангеловите]] [[Бяла гвардия|белогвардейски]] войски, които са около 24 000 души. След извършени обиски са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. На 11 май те са разпуснати с постановление на правителството, а техни висши чинове са арестувани и екстернирани. До края на годината са закрити всички военни формирования и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата армия е предадено на Съглашението.
През [[1922]] година е проведен [[референдум]] за съдене на виновниците за националните катастрофи. На него привържениците на БЗНС и [[БКП]] с голямо мнозинство налагат осъждането на част от политическия и военен елит на България по време на войните [[1913]] – [[1918]]. По-късно се провеждат политически репресии както срещу БКП, така и срещу буржоазната [[Опозиция (политика)|опозиция]]. Основен инструмент на репресиите е т.нар. [[Оранжева гвардия]] – леко въоръжени отряди селяни, верни на БЗНС и Стамболийски.
=== Деветоюнски преврат ===
Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи влияние извън средите на българското селячество. На [[4 февруари]] е извършен е неуспешен атентат от [[ВМРО]] срещу него и министрите [[Александър Оббов]], [[Петър Янев]] и [[Цанко Бакалов]] в ложата на [[Народния театър]].<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:http://www.krumblagov.com/fifty/47.php&gws_rd=cr&ei=aFqzVtkmhqiyAdmzh7gK Атентатът в Народния театър]</ref> Подписването на [[Нишка спогодба|Нишката спогодба]] от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за „обезопасяване на границата“ между двете държави прелива чашата на търпението. Носят се слухове, че са водени тайни преговори за Балканска федерация, в която България ще е под егидата на Сърбия. Срещу него са настроени голяма част от [[интелигенция]], македонските организации, белогвардейците, военните, буржоазните партии, комунистите. На [[9 юни]] [[1923]] г. срещу правителството на Стамболийски е [[Деветоюнски преврат|извършен военен преврат]], организиран от [[Военен съюз|Военния съюз]], с подкрепата на буржоазните партии и [[Борис III|царя]]. Помещаващата се в София централа на [[Оранжева гвардия]] е бързо обезоръжена.
Иначе враждебна на каузата на буржоазните партии и царя, БКП заема позиция на [[неутралитет]] и лишава стихийните проземеделски бунтове от възможната си подкрепа. Това е продиктувано от силната антикомунистическа линия на Стамболийски в последните години на управлението му. [[Васил Коларов]] изпраща от [[Москва]] телеграма, в която негласно съветва БКП да вземе участие в действията против новия режим. Тя обаче е прекалено закъсняла и дава резултат едва при [[Септемврийското въстание]] от септември същата година.
=== Убийство ===
По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]] и не успява да реагира адекватно. Междувременно в страната избухват стихийни селски вълнения в подкрепа на Стамболийски, останали в историята като [[Юнско въстание]]. Най-голяма сила те придобиват в Плевенско и [[Шумен]]ско. [[Плевен]] дори е обсаден и частично завзет от селските дружини. В крайна сметка, бунтовете са потушени от военния [[гарнизон]] и верни на новата власт в [[София]] сили.
[[Файл:Bloodyinscription.jpg|мини|220px|Кървавият надпис от Александър Стамболийски преди смъртта му]]
Сам Стамболийски организира няколко хиляди селяни и местни оранжевогвардейци и прави опит за обсада на [[Пазарджик]]. Заповед за нападение не е дадена. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се пръснат, за да не се стигне до по-нататъшни кръвопролития.<ref>Фол, Александър и др., Кратка история на България, с. 329, Издателство Наука и изкуство, София 1981</ref> Междувременно гвардията под ръководството на Стамболийски, залавя и убива по пътя за Пазарджик неколцина поддръжници на превратаджиите, както и селяни отказали да ги подкрепят. Труповете им са обезобразени, така че когато пристигат близките им, за да ги погребат, не могат да ги разпознаят. Това изостря до крайност настроенията срещу Стамболийски.<ref>Василев, Славейко, 9 юни и събитията около Т. Пазарджик. Из дневника ми. Съставител Пламен Крайски. Агенция „Европрес“, 2005, стр 12</ref>
Още на 10 юни военният министър [[Иван Вълков]] дава устна заповед на капитан [[Иван Харлаков]] Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето му вече се ръководи от полковник [[Славейко Василев]]. Стамболийски прави опит да се добере до [[Кричим (дворец)|двореца в Кричим]], но на 13 юни е заловен при село [[Голак]], след което е отведен в Пазарджик. По пътя, тълпи от местни селяни правят неколкократно опити да спрат конвоя и да линчуват на място министър-председателя.<ref>Убиецът на Александър Стамболийски говори. Сборник. Абагар, 1991, стр. 31 – 33.</ref> Славейко Василев успява да избегне саморазправата. В Пазарджик Василев отказва да предаде Стамболийски на Иван Харалаков. Спорът между двамата е под чия команда той да бъде отведен в София, като Василев е осигурил за целта специален влак, който чака на гарата. След нареждане по телефона Стамболийски да бъде предаден на Харлаков, последният го качва на автомобил и го отвежда обратно във вилата му в Славовица. Там той е убит по най-жесток начин от група членове на [[ВМРО]], водена от скопския войвода [[Величко Велянов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 163 – 164 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Тялото му е обезобразено до неузнаваемост и четниците се гаврят с него.
Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица днес са музеи. На негово име е кръстен град [[Стамболийски (град)|Стамболийски]], намиращ се на приблизително равно разстояние от [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].
== Обвинения в корупция ==
Едно от постоянните обвинения на опозицията срещу управлението на земеделците е за огромни финансови злоупотреби. В пресата са изнесени и данни за имотни гешефти, правени от земеделската партия. Според в. „Пряпорец“ при земеделското управление от държавата са ограбени 800 млн. лева. Следите на част от парите се губят към вилата на Стамболийски в Славовица. Когато отрядът на кап. Харлаков овладява Славовица, вилата на Стамболийски вече е оплячкосана. Въпреки това в нея са открити огромни суми пари. Колко са били намерените пари е трудно да се установи. Част от тях са раздадени на участниците в залавянето на Стамболийски, а останалите са предадени в БНБ. В показанията си пред съда по-късно кап. Харлаков говори за 18 млн., а ген. [[Иван Русев]] съобщава за 24 млн. лв.<ref>Милионите ли изядоха главата на Стамболийски? Иво Ников, [http://www.segabg.com/article.php?id=858458 в-к Сега, бр. 134, 13 юни 2017 г.]</ref>
== Семейство ==
Line 28 ⟶ 69:
Александър Стамболийски се жени през 1900 г. за [[Милена Даскалова]] (1875 – 1944 г.), двамата имат две деца:
* Надежда, родена в 1901 г.
* Асен, роден в 1904 г.
== Оценки ==
Полковник [[Славейко Василев]] описва Стамболийски, по времето когато последният е военен министър. Василев е негов земляк и съученик, както и началник на канцеларията му, когато той е министър на войната. Същият участва в преврата на 9 юни 1923 г. и е организатор на ареста на сваления министър-председател. {{цитат|''Близък по служебно положение до Стамболийски, аз имах възможност непосредствено да наблюдавам моралния му облик. Суетен и позьор, страстен журналист, неслужил нито един ден на военна служба, съвършено непосветен във военните въпроси, той изобщо не се интересуваше от всичко онова, което засягаше българската армия. Като военен министър той дори нямаше най-обикновеното търпение да изслушва началниците на разните отдели, даже и по най-важните въпроси. Към всичко се отнасяше с оскърбително лекомислие, употребявайки времето си в празни разговори. Най-вече с жени, които често посещаваха министерството и бяха станали, със своята дръзка нахалност, нетърпими за всички служащи, свикнали на по-друг ред, дисциплина и трудолюбие... Александър Стамболийски не беше човек със здрав личен морал. Тогава, когато той бълваше огън и жупел срещу софийския Содом и Гомор, в същото време се отдаваше на най-префинен разврат и оргии. Всичко това е много добре известно, за да се напомня повече.''<ref>Спомените на полковник Славейко Василев за деветоюнския преврат и убийството на Александър Стамболийски, [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=755:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Сите българи заедно, Цоча Билярски, 24 април 2010.]</ref>}}
Според британския пълномощен министър в София [[Уилям Ърскин]]:
| |||