Раду I: Разлика между версии

| описание на изображението = † IѠ PAДOУЛOC BOEBѠДA

| коронация =[[1377]]

| кръщене =[[1355]]

| роден =[[1355]]

| място на раждане =[[Куртя де Ардеш]]

| място на смъртта =[[Тарговище]]

'''Раду I''' ({{lang|ro|Radu I}}) срещан още като '''Радул Войвода''' е четвъртия владетел на [[Влашко]] между [[1377]] и [[1383]] г. Всъщност той управлява съвместно с брат си [[Владислав I]] поне от 1372 г.<ref>Czamańska, Ilona (1996). Mołdawia i Wołoszczyzna wobec Polski, Węgier i Turcji w XIV i XV wieku. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM. p. 202. ISBN 83-232-0733-X.</ref>, но след отстраняването или смъртта на брат си около 1377 г. започва неговото самостоятелно управление.

По време на управлението му отношенията с Кралство Унгария са напрегнати и съпроводени с чести военни конфликти. През 1365 г. унгарският крал Лудовик I Анжу, напада [[Видинското царство]] и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар [[Иван Срацимир]] е пленен и заедно със съпругата си [[Анна Басараб]] е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен Търновското царство, влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влашкият воевода [[Владислав I Влайку|Владислав]], който е шурей на Срацимир. До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато под командването на Раду I войските на коалицията превземат [[Видин]] и освобождават цялата територия на [[Видинско царство|Видинското царство]]. В италианската хроника „Cronaca Carrarese“ (Карарска хроника) от ХІV век на Андреа Гатари се описва едно нахлуване на унгарския крал [[Лайош I Велики]] между 5 юли и 14 август 1377 г. с намерението да подчини „''Радан„Радан, българския принц схизматик“ (на италиански: „Radano principe di Bulgaria infedele“), отнасящ се до Раду I.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g2 Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборник''ъСборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)]</ref> Това е така, защото тези земи много дълго време са част от отвъддунавските български владения и са под върховната власт на българските царе.<ref>Златарски, Васил. [http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_2_4.htm История на българската държава през средните векове]. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940, „Затова и главатаритѣ имъ получили българското име „воеводи“ или „воевода“, а самитѣ воеводства – българска административна и сѫдебна уредба заедно съ български езикъ като държавенъ езикъ, а въ църковно отношение преминали подъ духовната власть на търновския патриархъ съ славянско богослужение“</ref>